Образователната система у нас трябва в по-голяма степен да се отвори за иновации, като промяната бъде осъзната, целенасочена и насочена към мотивацията за учене. Това заяви министърът на образованието и науката в оставка Красимир Вълчев по време на дискусията „Иновациите в образованието за умения на бъдещето“, организирана от сдружението „Граждани за европейско развитие на България“ с подкрепата на фондацията „Конрад Аденауер“.
Фокус върху мотивацията и педагогическите методи
Според Красимир Вълчев, спадът в мотивацията за учене е глобален проблем, който засяга и България. Той подчерта, че иновациите трябва да се разглеждат предимно като педагогически промени – нови методи на преподаване, но и като организационни и управленски решения.
„Как може ние да направим системата на образованието в по-голяма степен отворена за иновациите и те да останат осъзната, целенасочена промяна, насочена към мотивацията за учене?“
От формализъм към акредитирани иновации
Вълчев настоя за промяна на доминиращата култура на формализъм и стандартизация, при която контролът често се свежда до проверка на документи. Той призова Регионалните управления на образованието (РУО) и директорите да насърчават системно иновациите.
„Трябва да кажем, че в по-голяма степен училищата трябва да бъдат насърчавани, да направим правила и да минем към следващо ниво на акредитирани иновации.“
По думите му е нужна минимална законова промяна в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), която да въведе режим на акредитирани иновации. Това би позволило на доказали се училища да прилагат нововъведения без одобрение на отделни проекти и без вписване в списък на Министерския съвет. Той припомни, че внесеният пакет от 25 промени в ЗПУО няма да бъде приет в този формат, но изрази надежда за бъдещо „съзидателно мнозинство“.
Учителят – двигателят на промяната. Ролята на STEM
Най-важният ресурс в системата е „креативният, иновативният учител“, който излиза от рутината, за да мотивира учениците. Вълчев подчерта, че образователните стандарти трябва да са по-общи, за да дават свобода за смислени промени.
Той посочи, че има сериозни доказателства за ефекта на STEM центровете – те повишават мотивацията чрез обучение с опити и експерименти.
От класно-урочната система към „жива“ образователна екосистема
Вълчев припомни, че до 2015–2016 г., когато е приета наредбата за институциите и е регламентиран статутът на иновативните училища, не е имало режим на изключение от общите правила.
„Драмата на днешното образование е, че все още то продължава да е с една доминираща култура на стандартизация. Алтернативата е живата система – адаптивна, енергична, в динамично взаимодействие с околната среда.“
Той постави въпроса дали Министерството на образованието и науката, като типична бюрократична структура, може да бъде достатъчно реактивно в промяната „отгоре надолу“, или е нужна нова формула за ускоряване на трансформацията.
Иновативните училища през 2025/2026 учебна година
През учебната 2025/2026 година иновативните училища в България ще бъдат 526. В одобрения от правителството списък влизат училища от 191 населени места в 136 общини, обхващащи и 28-те области в страната. От тях 76 училища са нови, а 450 продължават статута си от предходната учебна година. Данните са съобщени от пресслужбата на Министерския съвет през септември 2025 г.
Какво следва
Очертаният модел предполага повече доверие към училищата, стимули за учителите-новатори и ясни правила за акредитирани иновации. Според Вълчев това е пътят към образователна система, която се променя по-бързо и устойчиво, водена от резултатите на учениците.
Обобщение
- Министърът в оставка Красимир Вълчев настоя образованието да се отвори към иновации с фокус върху мотивацията за учене.
- Предложение: режим за акредитирани иновации с минимални промени в ЗПУО и по-общи стандарти.
- Ключова роля за креативните учители и доказан ефект от STEM центровете.
- Преодоляване на формализма и стандартизацията в полза на „жива“, адаптивна система.
- През 2025/2026 г. иновативните училища стават 526 в 191 населени места от 136 общини във всички 28 области; 76 са нови, 450 запазват статута си (данни от пресслужбата на МС, септември 2025 г.).
