Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) предложи да прекъсне диалога с Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) по ключови теми на трудовия пазар и бизнес средата, става ясно от разпространена позиция на Управителния съвет (УС) на организацията. Причината според КРИБ са последните инициативи на КНСБ, които целят драстично увеличаване на данъчната тежест върху българския бизнес и средната класа. Темата е ключова и за компаниите в Пловдив и региона.
Какво пише в позицията на КРИБ
УС на КРИБ препоръчва преустановяване на срещите с КНСБ по въпроси като квалификация на служители, дискусии за пазара на труда, бизнес средата и данъчно-осигурителната политика. Изключение се прави само за съвместните проекти, които двете организации изпълняват по Операция „Социално партньорство“, Програма „Развитие на човешките ресурси“ – „Социалното партньорство и човешките ресурси на двойния преход“ (проект на КРИБ) и „Устойчиво развитие, чрез социално партньорство“ (проект на КНСБ).
Работодателската организация предлага да се разяснят и възможните ефекти върху доходите на служителите и инвестиционния климат при осъществяване на предложенията за повишаване на данъчно-осигурителната тежест.
В позицията си УС на КРИБ заявява, че докато КНСБ не промени подхода си, организацията ще приоритизира други синдикати като социален партньор за колективно трудово договаряне.
„Днес КНСБ се държи по-скоро като радикална политическа организация, която има собствен интерес да иззема доход от трудещите се на пазарен принцип работници и създаваното от предприемачите и да ги пренасочва към централния бюджет и работещите в обществения сектор… Това е директно действие за всяване на разделение в българското общество и разрушава социалния диалог и пазарната икономика“, посочват от Управителния съвет на КРИБ.
„КРИБ е отговорен социален партньор и като такъв иска да работи в нормален диалог със синдикалните организации, но те също трябва да се държат като истински синдикати, а не като радикални и неконтролируеми политически играчи, сеещи хаос и разделение“, допълват от ръководството на организацията.
Какво настоява КНСБ
Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви в телевизионно интервю в края на работната седмица, че през последните 4–5 години става все по-видимо за експертите, че „мантрата“ за неприкосновени ниски данъци не работи. По думите му данъчният разговор трябва да се състои и да отпадне стигмата, че налозите не се променят.
Според Димитров несправедливостта в облагането е нараснала, като тази година работещите ще платят с 2 млрд. лв. (около 1,02 млрд. евро) повече от бизнеса като корпоративен данък. „Това не се случва никъде в ЕС. Бизнесът винаги плаща повече“, посочи президентът на КНСБ.
КНСБ предлага въвеждане на нови налози, които според синдиката вече дават резултат в други държави от ЕС: данък върху финансовите трансакции, налог върху свръхпечалбите и дигитален данък за дигиталните компании. По изчисления на КНСБ само дигиталният данък и данъкът върху финансовите трансакции биха осигурили 1 млрд. лв. (около 511 млн. евро) повече приходи за бюджета.
Пламен Димитров аргументира и необходимостта от повишение на вноската за първия стълб на пенсионното осигуряване.
Какво следва
Предложението на КРИБ за ограничаване на контакта с КНСБ е ясен сигнал за напрежение в социалния диалог. Бизнесът предупреждава за риск за инвестиционната среда и заетостта, докато синдикатите настояват за по-справедлива данъчна рамка и допълнителни бюджетни приходи.
Очаква се темата да бъде предмет на последващи разговори по линията на социалното партньорство, включително в рамките на институционалния формат на тристранния диалог.
Накратко
- КРИБ предлага прекъсване на диалога с КНСБ по ключови теми, с изключение на два съвместни проекта по Операция „Социално партньорство“, Програма „Развитие на човешките ресурси“.
- Аргументът на КРИБ: исканото от КНСБ повишаване на данъчно-осигурителната тежест върху бизнеса и средната класа.
- КРИБ заявява готовност да приоритизира други синдикати за колективно договаряне.
- КНСБ, чрез президента Пламен Димитров, настоява за данъчен дебат и предлага данък върху финансовите трансакции, дигитален данък и налог върху свръхпечалби.
- По изчисления на КНСБ: само два от предлаганите налози биха донесли 1 млрд. лв. (около 511 млн. евро) допълнителни приходи.
- Твърдение на КНСБ: тази година работещите ще платят с 2 млрд. лв. (около 1,02 млрд. евро) повече от бизнеса като корпоративен данък.
- КНСБ вижда нужда от увеличаване на вноската за първия стълб на пенсиите.
