Лъв XIV в Турция: екуменическа мисия и рискове с отражение в България

Турция отново се оказва сцена на първите стъпки от един понтификат – този път на папа Лъв XIV. Пътуването носи силен екуменически заряд, но и високи геополитически рискове заради задълбочаващия се разлом в православния свят, който има пряко отражение и върху Балканите, включително България.

Историческа пътека: от Павел VI до Франциск

Още през 1967 г. Павел VI посещава Турция, последван от Йоан Павел II през 1979 г., Бенедикт XVI през 2006 г. и Франциск през 2014 г. Още по-рано – през 1964 г. – Павел VI се среща с Вселенския патриарх Атинагор в Йерусалим, с което се поставя началото на историческо помирение между западното и източното християнство, разделени след схизмата от 1054 г.

Първото апостолско пътуване на Павел VI през 1967 г. бележи решителна стъпка в екуменическия диалог. Тогава той заявява:

„В светлината на нашата любов към Христос и братската ни любов един към друг, ние откриваме все повече и повече дълбоката идентичност на нашата вяра, докато точките, по които все още не сме съгласни, не бива да ни пречат да разберем това дълбоко единство.“

Думите са произнесени в патриаршеската църква „Свети Георги“ във Фенер и остават еталон за католико-православния диалог.

Фенер: символ на честта, но с ограничена власт

В Истанбул, в района Фенер на европейския бряг на Босфора, се намира седалището на „архиепископът на Константинопол, Новия Рим и Вселенски патриарх“. Той притежава „първенство на честта“ сред православните патриарси – почетна титла без върховна власт над автокефалните (независими) църкви.

Патриархът често е описван като „генерал без армия“: пряката му юрисдикция в Турция обхваща малка общност, силно свита след размяната на население и масовите изселвания през XX век. Влиянието му се простира върху православни диаспори и части от Гърция, но често е оспорван от националните църкви – българска, гръцка, румънска, руска и сръбска. Вартоломей I, който тази година отбелязва своя 85-и рожден ден (роден на 29 февруари 1940 г. на остров Имброс/Гьокчеада), има несигурно наследяване, тъй като по турски закон патриархът трябва да притежава турско гражданство.

Уроците от 2014: мостове към православието и исляма

На 29 и 30 ноември 2014 г. папа Франциск и патриарх Вартоломей I потвърждават стремежа към „пълно единство на всички християни“. Посланието към ислямския свят също е ясно: главата на Католическата църква влиза бос в Синята джамия „Султан Ахмет“ и се моли няколко минути редом с главния мюфтия на Истанбул Рахми Яран.

„Момент на мълчаливо обожание“,

така го определя Пресслужбата на Светия престол.

На следващия ден папата се среща с млади бежанци от Сирия, Ирак и други страни от Близкия изток и Африка, подчертавайки:

„[Тяхното трудно положение] е тъжната последица от ескалацията на конфликтите и войната.“

През април 2016 г. Франциск и Вартоломей се срещат на остров Лесбос, за да напомнят на Европа за нейните „принципи на солидарност“ в разгара на миграционната криза.

1700 години от Никея: защо Лъв XIV е в Турция сега

Пътуването на папа Лъв XIV е замислено и организирано от Франциск като отбелязване на 1700-годишнината от Никейския събор (325 г.) – събитието, на което се формулира символът на вярата, изповядван и днес от православни, католици, протестанти и източни църкви.

Вчера папата участва в екуменическа молитва в археологическия обект Изник (древна Никея), на около 100 км от Истанбул, близо до мястото на базиликата „Свети Неофит“, потопена под водите на езерото Изник през XI век.

Дълбокият разлом: Украйна, Москва и Фенер

Днешният екуменизъм се сблъсква с най-дълбокото си изпитание. През януари 2019 г. Вселенският патриарх Вартоломей признава автокефалията на Православната църква на Украйна с томос. Москва оспорва, настоявайки, че Киевската митрополия е прехвърлена към Московската патриаршия през 1686 г., а правото да предостави независимост има само „църквата-майка“.

Оттогава православният свят живее в открит разкол, прекъсвайки общението между Москва, Константинопол и църквите, признали Украинската православна църква. Балканските църкви опитват да балансират между двата полюса, често дистанцирайки се от Киев.

Руската православна църква, тясно свързана с режима на Владимир Путин, е богата и влиятелна, представлявайки около половината от 250-те милиона православни християни по света, с силни мрежи на влияние в Сърбия и България, където новият и сравнително млад (53 години) патриарх Даниил има репутацията на „човек на Москва“.

Москва, Рим и трудният диалог

Въпреки историческата среща между патриарх Кирил и папа Франциск през 2016 г. в Хавана и последователната позиция на Ватикана в полза на преговори за Украйна, Руската православна църква остава резервирана към екуменическия диалог.

Тя бойкотира и „великия и свят“ Всеправославен събор в Крит през 2016 г., както и църквите на България, Грузия и Антиохийската патриаршия. Сръбската православна църква след колебания все пак участва.

Ако Лъв XIV, подобно на предшествениците си, демонстрира братството си с Вартоломей, той ще трябва да прояви изключително благоразумие – както и отците на събора през 325 г., успели да преодолеят различията между теолозите – за да не бъде предизвикана допълнителна ескалация с Москва.

Българският ракурс

В България развитието на католико-православните отношения се наблюдава под лупа, тъй като всяка промяна във взаимодействията между Фенер и Москва има последици за регионалното православно единство и за позиционирането на Българската православна църква. В контекст на дълбоки разделителни линии дипломатичният тон и почитта към каноничните чувствителности са ключови за избягване на нови напрежения.

Обобщение

  • Папа Лъв XIV е в Турция за екуменическо пътуване, свързано с 1700 години от Никейския събор (325 г.).
  • Турция е традиционна ранна дестинация за понтификатите – Павел VI (1967), Йоан Павел II (1979), Бенедикт XVI (2006), Франциск (2014).
  • Вартоломей I е на 85 години (роден на 29 февруари 1940 г. на Имброс/Гьокчеада); наследяването му е усложнено от изискването за турско гражданство.
  • Разколът се задълбочава след томоса за автокефалия на Православната църква на Украйна (2019); Москва се позовава на прехвърлянето от 1686 г.
  • Руската православна църква представлява около половината от 250 млн. православни; силна е в Сърбия и България, където патриарх Даниил (53 г.) е възприеман като „човек на Москва“.
  • През 2016 г. Москва, както и църквите на България, Грузия и Антиохийската патриаршия, бойкотират Събора в Крит; Сръбската църква участва.
  • Вчера Лъв XIV се помоли в Изник (Никея), на около 100 км от Истанбул, близо до базиликата „Свети Неофит“.
  • За да избегне конфронтация с Москва, Ватиканът ще търси баланс – братство с Фенер и уважение към православните чувствителности.
- Advertisement -spot_img

Най-четени

- Advertisement -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете вашето името
Captcha verification failed!
CAPTCHA user score failed. Please contact us!