Турция отново се оказва сцена на първите стъпки от един понтификат – този път на папа Лъв XIV. Пътуването носи силен екуменически заряд, но и високи геополитически рискове заради задълбочаващия се разлом в православния свят, който има пряко отражение и върху Балканите, включително България.
Историческа пътека: от Павел VI до Франциск
Още през 1967 г. Павел VI посещава Турция, последван от Йоан Павел II през 1979 г., Бенедикт XVI през 2006 г. и Франциск през 2014 г. Още по-рано – през 1964 г. – Павел VI се среща с Вселенския патриарх Атинагор в Йерусалим, с което се поставя началото на историческо помирение между западното и източното християнство, разделени след схизмата от 1054 г.
Първото апостолско пътуване на Павел VI през 1967 г. бележи решителна стъпка в екуменическия диалог. Тогава той заявява:
„В светлината на нашата любов към Христос и братската ни любов един към друг, ние откриваме все повече и повече дълбоката идентичност на нашата вяра, докато точките, по които все още не сме съгласни, не бива да ни пречат да разберем това дълбоко единство.“
Думите са произнесени в патриаршеската църква „Свети Георги“ във Фенер и остават еталон за католико-православния диалог.
Фенер: символ на честта, но с ограничена власт
В Истанбул, в района Фенер на европейския бряг на Босфора, се намира седалището на „архиепископът на Константинопол, Новия Рим и Вселенски патриарх“. Той притежава „първенство на честта“ сред православните патриарси – почетна титла без върховна власт над автокефалните (независими) църкви.
Патриархът често е описван като „генерал без армия“: пряката му юрисдикция в Турция обхваща малка общност, силно свита след размяната на население и масовите изселвания през XX век. Влиянието му се простира върху православни диаспори и части от Гърция, но често е оспорван от националните църкви – българска, гръцка, румънска, руска и сръбска. Вартоломей I, който тази година отбелязва своя 85-и рожден ден (роден на 29 февруари 1940 г. на остров Имброс/Гьокчеада), има несигурно наследяване, тъй като по турски закон патриархът трябва да притежава турско гражданство.
Уроците от 2014: мостове към православието и исляма
На 29 и 30 ноември 2014 г. папа Франциск и патриарх Вартоломей I потвърждават стремежа към „пълно единство на всички християни“. Посланието към ислямския свят също е ясно: главата на Католическата църква влиза бос в Синята джамия „Султан Ахмет“ и се моли няколко минути редом с главния мюфтия на Истанбул Рахми Яран.
„Момент на мълчаливо обожание“,
така го определя Пресслужбата на Светия престол.
На следващия ден папата се среща с млади бежанци от Сирия, Ирак и други страни от Близкия изток и Африка, подчертавайки:
„[Тяхното трудно положение] е тъжната последица от ескалацията на конфликтите и войната.“
През април 2016 г. Франциск и Вартоломей се срещат на остров Лесбос, за да напомнят на Европа за нейните „принципи на солидарност“ в разгара на миграционната криза.
1700 години от Никея: защо Лъв XIV е в Турция сега
Пътуването на папа Лъв XIV е замислено и организирано от Франциск като отбелязване на 1700-годишнината от Никейския събор (325 г.) – събитието, на което се формулира символът на вярата, изповядван и днес от православни, католици, протестанти и източни църкви.
Вчера папата участва в екуменическа молитва в археологическия обект Изник (древна Никея), на около 100 км от Истанбул, близо до мястото на базиликата „Свети Неофит“, потопена под водите на езерото Изник през XI век.
Дълбокият разлом: Украйна, Москва и Фенер
Днешният екуменизъм се сблъсква с най-дълбокото си изпитание. През януари 2019 г. Вселенският патриарх Вартоломей признава автокефалията на Православната църква на Украйна с томос. Москва оспорва, настоявайки, че Киевската митрополия е прехвърлена към Московската патриаршия през 1686 г., а правото да предостави независимост има само „църквата-майка“.
Оттогава православният свят живее в открит разкол, прекъсвайки общението между Москва, Константинопол и църквите, признали Украинската православна църква. Балканските църкви опитват да балансират между двата полюса, често дистанцирайки се от Киев.
Руската православна църква, тясно свързана с режима на Владимир Путин, е богата и влиятелна, представлявайки около половината от 250-те милиона православни християни по света, с силни мрежи на влияние в Сърбия и България, където новият и сравнително млад (53 години) патриарх Даниил има репутацията на „човек на Москва“.
Москва, Рим и трудният диалог
Въпреки историческата среща между патриарх Кирил и папа Франциск през 2016 г. в Хавана и последователната позиция на Ватикана в полза на преговори за Украйна, Руската православна църква остава резервирана към екуменическия диалог.
Тя бойкотира и „великия и свят“ Всеправославен събор в Крит през 2016 г., както и църквите на България, Грузия и Антиохийската патриаршия. Сръбската православна църква след колебания все пак участва.
Ако Лъв XIV, подобно на предшествениците си, демонстрира братството си с Вартоломей, той ще трябва да прояви изключително благоразумие – както и отците на събора през 325 г., успели да преодолеят различията между теолозите – за да не бъде предизвикана допълнителна ескалация с Москва.
Българският ракурс
В България развитието на католико-православните отношения се наблюдава под лупа, тъй като всяка промяна във взаимодействията между Фенер и Москва има последици за регионалното православно единство и за позиционирането на Българската православна църква. В контекст на дълбоки разделителни линии дипломатичният тон и почитта към каноничните чувствителности са ключови за избягване на нови напрежения.
Обобщение
- Папа Лъв XIV е в Турция за екуменическо пътуване, свързано с 1700 години от Никейския събор (325 г.).
- Турция е традиционна ранна дестинация за понтификатите – Павел VI (1967), Йоан Павел II (1979), Бенедикт XVI (2006), Франциск (2014).
- Вартоломей I е на 85 години (роден на 29 февруари 1940 г. на Имброс/Гьокчеада); наследяването му е усложнено от изискването за турско гражданство.
- Разколът се задълбочава след томоса за автокефалия на Православната църква на Украйна (2019); Москва се позовава на прехвърлянето от 1686 г.
- Руската православна църква представлява около половината от 250 млн. православни; силна е в Сърбия и България, където патриарх Даниил (53 г.) е възприеман като „човек на Москва“.
- През 2016 г. Москва, както и църквите на България, Грузия и Антиохийската патриаршия, бойкотират Събора в Крит; Сръбската църква участва.
- Вчера Лъв XIV се помоли в Изник (Никея), на около 100 км от Истанбул, близо до базиликата „Свети Неофит“.
- За да избегне конфронтация с Москва, Ватиканът ще търси баланс – братство с Фенер и уважение към православните чувствителности.
