Студената реалност, която блокира амбициите на САЩ, НАТО и Европа в Гренландия, е ледът – той затрупва ресурси, сковава пристанища и превръща бреговете в коварни бариери за целогодишна навигация. Единственият сигурен начин за достъп са ледоразбивачите – мощни кораби с подсилени корпуси и тежки носове, които разпорват ледената покривка.
Четири държави държат ключа към леда
Само четири страни владеят критичните технологии и капацитет за ледоразбивачи, необходими за корабоплаването около Гренландия: Китай, Русия, Канада и Финландия. Във Финландия са построени около 60 процента от световния флот от над 240 ледоразбивача, а финландски инженери са проектирали около половината от останалите съдове.
Алберто Рици, сътрудник в Европейския съвет за външни отношения, обобщава финландското предимство:
„Това са много нишови способности, които те са разработили първо като необходимост, а след това са успели да превърнат в геоикономическо предимство.“
Вашингтон изостава – и търси партньори
Съединените щати разполагат с едва три ледоразбивача, като един от тях е толкова остарял, че едва функционира. Вашингтон има сключени споразумения за придобиване на още 11 нови кораба. Допълнителни бройки в обозримо време могат да дойдат единствено от Китай, Русия, Канада или Финландия – тоест от конкуренти или от съюзници, с които отношенията бяха обтегнати неотдавна.
По време на първия си мандат в Белия дом Доналд Тръмп даде приоритет на закупуването на кораби за плаване в ледови условия – линия, която администрацията на Джо Байдън продължи. САЩ подписаха споразумение с Хелзинки и Отава за 11 ледоразбивача по финландски проекти – четири ще се строят във Финландия, а седем – в „Американска фабрика за ледоразбивачи” в Тексас и в корабостроителница в Мисисипи, която е съвместна собственост на САЩ и Канада.
Софи Артс, сътрудник в Германския фонд „Маршал“, предупреждава за спешността:
„Настоящата флота от ледоразбивачи на САЩ по принцип вече е изчерпала жизнения си цикъл.“
Русия доминира, Канада ускорява, Китай наваксва
Русия разполага с около 100 ледоразбивача, включително колосални кораби с ядрено задвижване, макар оперативно готовите да са по-малко. На второ място е Канада, която по план ще удвои флота си до около 50 кораба, според доклад за 2024 г. на финландската компания за проектиране „Акер Арктик“ (Aker Arctic).
Яри Хуртия, бизнес мениджър в „Акер Арктик“, подчертава растящото търсене:
„Портфейлът ни с поръчки за проектиране и инженеринг е доста пълен в момента и близкото бъдеще изглежда обещаващо.“
Китай в момента има пет ледоразбивача, но строи ускорено нови, разширявайки арктическите си амбиции. Марк Лантейн, професор в Университета в Тромсьо, отбелязва:
„Китай вече е в състояние да разработва свои собствени ледоразбивачи, така че САЩ смятат, че трябва да направят същото.“
Гренландия: скъпият праг към Арктика
Без ледоразбивачи почти всяка дейност в полуавтономната датска територия остава непосилна. През следващите две или три години корабите на САЩ няма да могат да достигат до острова през по-голямата част от годината, казва Алберто Рици.
Той описва и оптическата заблуда на картата:
„На картата Гренландия изглежда обградена от морета, но в действителност водите са пълни с лед.“
Доналд Тръмп аргументираше интереса си към Гренландия със съображения за сигурност и ресурси – от стратегическо разполагане в Арктика до редкоземни елементи. На среща на световни лидери в Давос той заяви, че за да се стигне до ресурсите, „трябва да преминете през стотици метри лед“.
Цената на достъпа и политическата воля
Дори и с модерни ледоразбивачи, цената за изграждане и поддържане на минодобивна или отбранителна инфраструктура – като още нефинансирания американски проект за противоракетна отбрана „Златен купол“ – би била огромна. Марк Лантейн допълва, че инвестициите в суровите условия на Гренландия – в морето и на сушата – ще се изплащат години, ако не и десетилетия.
Министър-председателят на Дания Мете Фредериксен заяви, че е отворена за укрепване на сигурността в Арктика, включително чрез „Златен купол“, при условие, че това се прави с уважение към териториалната цялост на Дания.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен припомни пред световни лидери в Давос технологичната база на Европейския съюз – част от който е и България – за всякакви арктически начинания:
„Финландия – един от най-новите членове на НАТО – продава най-новите си ледоразбивачи на Съединените щати. Това показва, че разполагаме с капацитет точно тук, в леда, нашите северни членки на НАТО имат сили, готови за Арктика, и преди всичко, че сигурността в Арктика може да бъде постигната само съвместно.“
След извънредна среща на лидерите на страните от ЕС в Брюксел тя обяви, че Европейският съюз ще увеличи разходите за отбрана в Гренландия, включително за ледоразбивачи.
Европейското влияние и арктическата шахматна дъска
Алберто Рици вижда и политически лост за натиск, с който Европа може да влияе на Вашингтон посредством достъпа до технологии и кораби:
„Ако Европа иска да упражни значително влияние върху САЩ, тя би могла да заяви: Няма да ви дадем никакви ледоразбивачи – и успех в достигането на Арктика или в проявяването на сила там с тези два стари кораба, които имате.“
На кратко
- Само четири държави – Китай, Русия, Канада и Финландия – държат ключовите технологии за ледоразбивачи в Арктика.
- САЩ имат 3 ледоразбивача (един почти нефункционален) и очакват още 11 по финландски проекти; 4 ще се строят във Финландия, 7 – в САЩ и Мисисипи.
- Финландия е построила около 60% от световния флот от над 240 ледоразбивача и е проектирала около половината от останалите.
- Русия има около 100 ледоразбивача (включително ядрени), Канада планира ~50 кораба; Китай разполага с 5 и строи нови.
- През следващите 2–3 години корабите на САЩ трудно ще достигат Гренландия през по-голямата част от годината.
- Инвестициите в Гренландия – от минодобив до отбрана („Златен купол“) – ще са изключително скъпи и дългосрочни.
- ЕС, включително България, увеличава разходите за арктическа сигурност и ледоразбивачи; съвместността е ключът, подчерта Урсула фон дер Лайен.
