12.01.2026, 07:33 — Броени дни преди окончателното изтегляне на лева от обращение в края на януари, нумизматичният пазар вече реагира. Докато хората харчат последните си банкноти и монети, за колекционерите започва нова ера: българският лев се превръща в екзотика и предмет на лов по света.
Левът се превръща в изчезнала валута
Левът вече се превръща в изчезнала валута и една екзотична монета.
Такава е практиката с всички така наречени изчезнали валути. Интересът към българските монети досега е липсвал, но сега очакваме повишено търсене сред нумизматите в световен мащаб.
Смяната на валутата се оформя като катализаторът, който липсваше, за да се появи българската парична история в международните каталози и частни колекции.
Парадоксът от социализма: тогава изнасяхме тиражи, днес търсенето се връща
Историята прави кръг. В миналото българските монети са се продавали по-добре на Запад, отколкото у нас. Според Георги Стоянов, цели тиражи са били изнасяни за Германия, САЩ и Канада.
Те са продавани много добре на Запад. През социализма цели тиражи са изнасяни за Германия, САЩ и Канада, докато българските нумизмати не са имали достъп до тях.
Сега, с влизането в еврозоната, се очаква своеобразно обратно обръщане — чуждестранните колекционери ще погледнат към нашите емисии като към завършена историческа епоха.
Не пазете рестото: масовите стотинки няма да забогатеят никого
Еуфорията около смяната на валутата лесно подвежда, но експертите предупреждават: не всичко, което дрънчи в джоба, е бъдеща рядкост.
За сегашните монети, ако някой очаква те да бъдат нумизматична рядкост и да се търсят в чужбина, ще го разочаровам.
Класически пример е 1 стотинка от 2002 г. (≈0,005 евро), отсечена в тираж от над 1 милиард бройки. Интересът към подобни масови емисии, както у нас, така и по света, ще остане пренебрежимо нисък.
Към тези монети, с които пазаруваме до края на януари, интересът в световен и в български мащаб ще бъде нищожен, тъй като тиражите са огромни.
Къде е стойността: рядкости, юбилейни емисии, благородни метали
Според експертите, погледът трябва да се насочи към по-редките и юбилейни издания, особено онези от висока проба сребро или злато, тъй като цените на металите растат.
Интересът към българските юбилейни монети се очаква да расте и от чужбина, тъй като голяма част от тях са от висока проба сребро или злато, а цената на металите върви нагоре.
Сред примерите, които колекционерите поставят на пиедестал, са 100 лева от 1894 г. (≈51,13 евро) с тираж едва 2500 броя, както и емисиите от 1916 г., които са почти напълно претопени и от които са оцелели само няколкостотин бройки.
Финал за касите, начало за класьорите
Докато страната отброява последните дни на лева като разплащателно средство, за колекционерите това е началото на нов живот на българските пари — не в касата на магазина, а в класьорите и витрините по света.
На кратко
- В края на януари левът излиза от обращение; интересът на колекционерите рязко нараства.
- Георги Стоянов, нумизмат от Казанлък, прогнозира повишено търсене на български монети в световен мащаб.
- Масовите емисии не носят стойност: 1 стотинка от 2002 г. (≈0,005 евро) е отсечена в над 1 милиард бройки.
- Потенциал имат юбилейните и редките монети, особено от сребро и злато.
- Примери за рядкости: 100 лева от 1894 г. (≈51,13 евро) — тираж 2500; емисии от 1916 г. — оцелели само няколкостотин бройки.
