Военно учение с няколко десетки европейски войници в Гренландия отприщи остра реакция от президента на САЩ Доналд Тръмп. Обитателят на Белия дом заплаши страни, разположили войски в Арктика, с допълнителни 10% мита от 1 февруари – мярка, която по думите му може да се увеличава, докато Съединените щати не придобият Гренландия. Копенхаген отвърна незабавно: територията не е за продажба.
Как започна напрежението
Поводът е учението „Арктическа издръжливост“, започнало на 15 януари като военна разузнавателна мисия за сигурност в Арктика, чиято цел е да подготви евентуално по-голямо разполагане на съюзници от НАТО. В него участваха общо един британски войник, двама финландци, петнадесет французи, тринадесет германци и един норвежец.
Инициативата, замислена като знак за по-активен европейски принос към сигурността в Арктика, бе възприета във Вашингтон като предизвикателство, което шокира европейските столици и постави въпроси за тълкуването на жеста.
Кои държави изпратиха войници и защо
Разполагането е ограничено по мащаб, но символично значимо за част от съюзниците. Целта, по думите на участници, е била да се оценят логистичните и оперативните условия за евентуално по-голямо присъствие, ако се наложи. Според европейски дипломати немалко военнослужещи вече са се върнали от Гренландия.
Реакции в Европа: от смут до предупреждения
Критики и съмнения се натрупаха в европейските политически среди. Италианският министър-председател Джорджа Мелони, чието правителство не е изпращало войски, коментира, че сигналът е бил грешно кодиран.
„Посланието от Европа беше неясно, както и обосновката.“
„Рискът е инициативите на някои европейски държави да са изтълкувани като антиамерикански.“
Президентът на Финландия Александър Стуб определи случилото се като „недоразумение“, визирайки разполагането на офицери за връзка, изпратени да „проучат“ възможностите за тренировъчна мисия в Арктика.
Европейски дипломати признават, че жестът е можел да прозвучи провокативно. Един от тях коментира:
„Втурването с войски може би не беше най-добрата идея за опит да се запази спокойствие.“
„Лесно е да се разбере как Тръмп може да изтълкува погрешно това намерение… Намерението беше да покажем, че се грижим за сигурността на Арктика, но се опасяваме, че американският президент може да го възприеме като защита срещу него.“
Копенхаген: поемаме по-голяма отговорност в Арктика
За Дания разполагането не е изненада. То идва след месеци безрезултатна дипломация с Вашингтон и отсъствие на ясни гаранции относно американските намерения спрямо Гренландия. Датският министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен заяви, че подходът е съвсем целенасочен.
„Стратегията е ясна“: да поемем по-голяма отговорност за сигурността в Гренландия и околните райони.
„Фактът, че провеждаме това учение, беше съобщен съвсем открито, така че не изненада никого, дори американската администрация.“
Копенхаген подчерта и правния статут на острова: Гренландия е автономна част от Кралство Дания. Съединените щати поддържат там от десетилетия стратегическа инфраструктура, включително Космическа база Питуфик (бивша база Туле).
Залогът за НАТО и трансатлантическата връзка
Бившият британски генерал Ричард Баронс очерта по-широкия риск пред алианса.
„Това, което ще се случи след това в Гренландия, не е свързано с митата, а с бъдещето на НАТО.“
Основният въпрос в европейските столици днес е дали заплахата за 10% мита ще се окаже достатъчна, за да разколебае подкрепата за Дания и да обтегне допълнително трансатлантическите отношения.
Контекст: стар спор с нов заряд
Сегашното напрежение има предистория. Още през 2019 г. Доналд Тръмп публично изрази желание САЩ да купят Гренландия – идея, която тогава бе отхвърлена от Дания. Днешната реторика, обвързваща мита и „придобиване“ на острова, връща темата в дневния ред в далеч по-напрегната среда – Арктика се очертава като стратегически фронт за НАТО и неговите партньори.
Обобщение
- САЩ заплашват с 10% мита от 1 февруари за държави, разположили войски в Арктика; мярката може да се увеличава.
- Дания отвръща, че Гренландия не е за продажба; учението е предварително обявено.
- Учението „Арктическа издръжливост“ стартира на 15 януари с участие на един британски, двама финландци, петнадесет французи, тринадесет германци и един норвежец.
- Джорджа Мелони критикува „неясното“ послание; Александър Стуб говори за „недоразумение“.
- Троелс Лунд Поулсен: стратегията е да се поеме по-голяма отговорност за сигурността в и около Гренландия.
- Ричард Баронс: залогът е бъдещето на НАТО, не само митата.
