Над 60 души сигнализираха, че са попаднали на подвеждащи онлайн търговци, които използват генерирани от изкуствен интелект образи и измислени истории, за да се представят като семейни британски брандове във Facebook и Instagram.
Какво показа проверката
След журналистически разкрития, че чуждестранни фирми мамят потребители с фалшиви снимки и легенди за „семейни магазини“, Meta е свалила съдържание на шест компании, които твърдят, че са базирани в Англия, но всъщност изпращат евтини стоки от Азия. Технологичната компания заявява, че не допуска измами и работи със Stop Scams UK за защита на потребителите.
Кои брандове бяха засечени
Сред премахнатите са C’est La Vie (представяна като дългогодишен бижутериен търговец, уж ръководен от Патрик и Айлийн в Бирмингам, но с адрес за връщане в Китай), Mabel & Daisy (използва снимки с ИИ на „майка и дъщеря“, рекламира „времетрйни дрехи“ от „магазин в Бристол“, но реално оперира от Хонконг), както и модните фирми Sylvia & Grace, Chester & Claire, Harrison & Hayes и аксесоарният бранд Omelia & Oliver Jewels. Всички имат една звезда в Trustpilot, като стотици клиенти твърдят, че са били подведени, мислейки, че купуват от британски марки, а по-късно получават некачествени изделия.
Harrison & Hayes се представя като независим манчестърски бутик с „десетилетия опит“, но посочва централен склад в Китай за връщане. Брандът дори използва изображение на витрина в Манчестър, генерирано с ИИ, което в реалността не съществува.
Chester & Claire също разчита на ИИ-снимка на фасада и твърди, че оперира в Лондон „от 2005 г.“, докато реалната база е в Нидерландия, а дрехите се изпращат от Китай. В условията им се признава, че „изображения, истории, персонажи и локации може да са създадени чрез генеративен изкуствен интелект“ с цел „по-добро изживяване“.
Разказ на потърпевша
Клеър Браун, специалист по маркетинг в технологичния сектор, поръчва две рокли за £73 (ок. €85) от Luxe and Luna London след като „постоянно“ вижда атрактивните реклами във Facebook. Пратката идва след седмици – с ниско качество и кройки, които „изглеждат ужасно“.
„Чувстваше се като доверен бранд, след като го виждах толкова често във Facebook – публикуваха цели колекции и ми харесваше това, което виждах.“
Клеър подава сигнал до Meta, но не получава отговор. По-късно фирмата прекратява дейност с съобщение, че „животът е поел опустошителен обрат“ заради смърт на партньор – почти идентичен текст с използвания от фалшивия бижутериен „C’est La Vie“.
„Това ме ядосва истински – мразя хората да бъдат мамени, а тези сайтове са от типа, които лесно би споделил с приятел.“
„Има реална липса на защита за потребителите.“
Как реагират Meta, регулаторът и потребителските организации
Meta заявява, че не позволява измами, премахва спорно съдържание и насърчава потребителите да докладват съмнителни реклами, тъй като това е важен сигнал за системите за преглед и може да доведе до нова оценка на рекламата.
„Не допускаме измамна дейност и работим в тясно сътрудничество със Stop Scams UK, за да защитим потребителите.“ — Meta
Потребителската организация Which? критикува платформата, че е позволила на фалшиви търговци да се разраснат безконтролно и призова за по-строги мерки.
„Meta позволи на фалшиви компании да бушуват в платформите ѝ твърде дълго и трябва да прави много повече, за да спре измамите и защити потребителите.“ — Which?
Рекламният регулатор Advertising Standards Authority (ASA) наскоро забрани реклами на т.нар. „британска“ модна компания, която ползваше патриотични символи и романтични изображения, докато реално изпращаше стоки от склад в Азия. Регулаторът подчерта, че продължава да предприема действия срещу подвеждащи реклами.
„Платформи като Facebook имат важна роля за поддържане на отговорна реклама и работим с тях за предотвратяване на нарушенията.“ — ASA
Как работи схемата и защо успява
Част от засечените търговци използват модела на „препродажба без наличност“ (рядко виждат или проверяват продукта, който препродават с голяма надценка). За да изглеждат убедително, те залагат на генерирани с ИИ снимки на „собственици“, „магазини“ и „семейни истории“, а за адреси на връщане често посочват складове в Китай или офшорни хъбове като Хонконг и Нидерландия.
Как да разпознаем подвеждаща реклама
Експерти съветват да се подхожда с повишено внимание към оферти „твърде добри, за да са истина“, към профили, създадени съвсем скоро с малко последователи, както и към „ликвидации“ с големи отстъпки и обратни броячи. Вместо да кликате в самата реклама, потърсете самостоятелно официалния сайт на бранда, прегледайте надеждни източници с реални отзиви като Trustpilot и проверете дали магазинът има физически адрес. При изображения, генерирани с ИИ, често личат „перфектни“ детайли – коса, кожа, зъби – или фасади на несъществуващи магазини, които една бърза проверка в търсачка може да разобличи.
Контекст за България
Макар в този случай сигналите да са от Обединеното кралство, схемата е универсална и българските потребители също могат да се натъкнат на подобни реклами. Проверявайте фирмените данни, транспорта и условията за връщане, и докладвайте съмнителни профили в платформата. При спор за онлайн покупка, потребителите у нас могат да търсят съдействие от Комисията за защита на потребителите.
На кратко
- Над 60 потърпевши сигнализират за подвеждащи търговци с реклами, генерирани с ИИ.
- Meta свали съдържание на 6 компании, които твърдят, че са британски, но изпращат стоки от Азия.
- Сред тях: C’EST LA VIE, MABEL & DAISY, SYLVIA & GRACE, CHESTER & CLAIRE, HARRISON & HAYES, OMELIA & OLIVER JEWELS.
- Всички имат една звезда в Trustpilot и стотици оплаквания за подмамени клиенти.
- ASA забрани реклами на „британски“ моден бранд, който реално изпращал от Азия; Which? настоява Meta да прави „много повече“.
- Потърпевша плати £73 (ок. €85) за две рокли и получи стоки с лошо качество; сигналът до Meta остана без отговор.
