България отчете най-лошия си резултат от 2012 г. насам в Индекса за възприятие на корупцията за 2025 г. – 40 от 100 точки и 84-то място от 182 държави. Според бизнеса това се превръща в директна загуба на милиарди левове (милиарди евро) годишно за икономиката чрез по-нисък растеж и неефективно разпределение на ресурсите, заяви председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели Добри Митрев.
Рекордно нисък индекс и пряка цена за икономиката
Данните, публикувани от международната организация „Трансперънси Интернешънъл“, очертават трайно влошаване на публичната среда у нас и подкопават доверието на инвеститорите. Бизнесът предупреждава за нарастваща несигурност, по-високи транзакционни разходи и намалена предвидимост на регулаторната рамка.
„Резултатът е ясен сигнал за системен проблем, който вече не може да бъде обясняван с временни политически кризи или външни фактори. За бизнеса това означава по-висока несигурност, по-високи трансакционни разходи и по-ниска предвидимост на регулаторната среда. Когато една държава трайно се възприема като корумпирана, това се отразява пряко върху инвестиционния интерес, цената на капитала и готовността на компаниите да разширяват дейността си“, заяви Добри Митрев, председател на УС на БСК и ротационен председател на АОБР.
Най-голям удар понасят коректните компании, които оперират „на светло“, спазват правилата и отказват да участват в нерегламентирани практики. Така се изкривява конкуренцията, изместват се устойчиви пазарни принципи и се демотивират инвестициите.
„Коректният български бизнес не се адаптира, а плаща цената. Това, което виждаме, е изкривяване на конкуренцията – фирми, които отказват да участват в корупционни практики, губят обществени поръчки, пазари или административно време“, допълни Добри Митрев.
Забавяне по пътя към ОИСР и негативен сигнал към партньорите
По думите на работодателските организации, влошеният индекс може да забави процеса на присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Върховенството на правото и ефективната борба с корупцията са сред ключовите критерии за членство, а класирането на България изпраща неблагоприятен сигнал за реалния напредък по реформите.
„Борбата с корупцията и върховенството на правото са сред ключовите критерии за членство в ОИСР. Ако тези тенденции се запазят, процесът на присъединяване може не само да се забави, но и да изисква допълнителни, по-тежки ангажименти от страна на държавата“, подчерта Добри Митрев.
Какви решения предлага бизнесът: дигитализация, равнопоставен контрол, реформи
Работодателите настояват за комплексен пакет от мерки: дигитализация на административните процеси и електронни разплащания, реформи в съдебната система, обществените поръчки и регулаторните органи, равнопоставен и предвидим контрол на основата на анализ на риска, както и стимули за доброволно излизане от сивия сектор, особено за малките фирми, съчетани с реални санкции за системни нарушители.
„Работодателските организации от години настояваме за комплексен подход. На първо място – равнопоставен и предвидим контрол, основан на анализ на риска, а не на кампанийност и селективност. На второ място – дигитализация на процесите, включително електронни разплащания, проследимост на дейностите и ограничаване на прекия контакт между бизнес и контролни органи. Трето – стимули за доброволно излизане на светло, особено за малките фирми, съчетани с реални санкции за системните нарушители“, каза Добри Митрев.
Къде се къса нишката на конкурентоспособността
По оценка на АОБР, комбинацията от хронична политическа нестабилност, липса на дългосрочни политики, слаба администрация и забавени структурни реформи ерозира конкурентоспособността на икономиката. Към тях се прибавят инфраструктурни дефицити, недостиг на квалифицирани кадри и непоследователна регулаторна среда. Сред най-спешните мерки се открояват възстановяване на институционалната стабилност, реформа в публичната администрация, ускоряване на инвестициите в инфраструктура и образование, както и реално облекчаване на административната тежест.
Очакванията към новото редовно правителство
Бизнесът търси ясна политическа воля и последователност. Приоритет остават реформите в съдебната система, обществените поръчки и контролните и регулаторните органи, за да бъде възстановено доверието и да се осигури предвидима среда за инвестиции и растеж.
„Очакваме прозрачни правила, предвидима регулаторна рамка и ефективна борба с корупцията на всички нива. За нас е ключово правителството да възприеме бизнеса като партньор, а не като източник на проблеми или фискален ресурс. Само при такава промяна можем да говорим за устойчив икономически растеж и връщане на доверието в държавата“, заяви Добри Митрев.
На кратко
- България с рекордно нисък резултат: 40/100 точки и 84-то място от 182 държави – най-лошо от 2012 г.
- Бизнесът отчита преки и косвени загуби за икономиката от милиарди левове (милиарди евро) годишно.
- Корупцията вдига цената на капитала, свива инвестициите и изкривява конкуренцията в полза на некоректните.
- Риск за присъединяването към ОИСР заради слабо върховенство на правото и недостатъчни реформи.
- Работодателите настояват за дигитализация, равнопоставен контрол, реформа на съдебната система и обществените поръчки.
- Очакванията към новия кабинет: прозрачни правила, предвидима регулация и реална борба с корупцията.
