„Печелете пари, а не воювайте“ – така може да се обобщи подходът, който зад кулисите се обсъжда между представители на Вашингтон и Москва за спиране на войната в Украйна. В Маями Бийч, в имение на брега, трима влиятелни бизнесмени – двама американци и един руснак – подготвят проект за мир, който пренарежда приоритетите: от фронта към сделките.
Маями, милиарди и един 28-точков план
В дома на специалния пратеник Стив Уиткоф се срещат Кирил Дмитриев – директор на руския суверенен фонд и избран от Владимир Путин преговарящ – и Джаред Къшнър, зет на президента. Според запознати, отворен на лаптопа документ с 28 точки очертава не просто прекратяване на огъня, а механизъм за изваждане на руската икономика от изолация, като американските компании получават преднина пред европейските.
Ядрото на предложението: използване на около 300 милиарда долара (≈276 млрд. евро) от замразените в Европа активи на Руската централна банка за американско-руски инвестиционни проекти и възстановяване на Украйна под ръководството на САЩ. Сред идеите – съвместна разработка на минералните богатства в Арктика и дори символични проекти като бъдеща космическа мисия съвместно с американска частна компания.
Философията: границите отстъпват пред бизнеса
Подходът приляга на отдавнашната визия на президента – геополитика, в която икономическата взаимозависимост се превръща в гаранция за мир. „Русия разполага с толкова много огромни ресурси, огромни територии“, казва Стив Уиткоф, изразявайки надежда, че Русия, Украйна и Америка могат да станат партньори.
„Ако направим всичко това и всички просперират и са част от него, и има ползи за всички, това естествено ще бъде преграда срещу бъдещи конфликти там. Защото всички просперират.“
Остри реакции в Европа и Киев
Изтичането на 28-точковия план предизвиква незабавен отпор. Европейски лидери и представители на Украйна предупреждават, че документът отразява руските аргументи и пренебрегва „червените линии“ на Киев. Полският министър-председател Доналд Туск обобщава скептицизма:
„Знаем, че тук не става въпрос за мир. Става въпрос за бизнес.“
От Белия дом уверяват, че нищо не е финално. Говорителката Анна Кели заявява:
„Администрацията събра мненията както на украинците, така и на руснаците, за да формулира мирно споразумение, което да спре убийствата и да сложи край на тази война. Както каза президентът, екипът по национална сигурност постигна голям напредък през изминалата седмица, а споразумението ще продължи да се доуточнява след разговори с представители и от двете страни.“
Ключови линии в проекта: от Киев до Арктика
Кирил Дмитриев настоява американски компании да получат приоритет в бъдещи сделки, като Москва подсказва, че предпочита Вашингтон пред европейци, чиито лидери „говорили много глупости“ за мира. Един от участниците в разговорите описва логиката така:
„Това е „изкуството на сделката“ – да се каже: Вижте, решаваме проблема и това носи огромни икономически ползи за Америка.“
В списъка от възможности влизат енергетика, редки земни елементи и транспорт в Арктика. Според запознати представители на санкционирани руски бизнесмени от Санкт Петербург – Генадий Тимченко, Юри Ковалчук и братята Борис и Аркадий Ротенберг – сондират опции за сделки в добива и енергетиката, включително възстановяване на газопровода „Северен поток“, и обсъждат концесии в Охотско море. Паралелно се сочат възможности за редки земни елементи в Норилск и още шест сибирски зони.
Американски интереси: от „Сахалин“ до „Турски поток“
Според участници в процеса „ЕксонМобил“ се среща с „Роснефт“ в Доха за потенциално завръщане в гигантския проект „Сахалин“. Инвеститорът Тод Бойли и други оценяват активи на „Лукойл“, а Elliott Investment Management проучва дял в тръбопровод, който пренася руски газ към Европа (тръбопроводът през България, известен като „Турски поток“).
Джентри Бийч, състудент на Доналд Тръмп-младши и дарител, води разговори за 9,9% в арктически LNG-проект с „Новатек“, ако санкциите паднат. Бийч заявява, че подобно партньорство ще е „от голяма полза“ за усилията за американско лидерство в енергетиката и че търси сделки, които „укрепват американските интереси по света“.
Стивън П. Линч плаща 600 000 долара (≈552 хил. евро) на лобист, близък до Тръмп-младши, за лиценз от Министерството на финансите на САЩ с цел евентуално придобиване на „Северен поток 2“ при процедура по несъстоятелност в Швейцария.
Хронология на преговорите: от Белия дом до Аляска
На 2 април Кирил Дмитриев посещава Белия дом с портфейл от многомилиардни проекти, след като Министерството на финансите одобрява уникално изключение за санкционирано лице. През април Стив Уиткоф провежда още една тричасова среща с Владимир Путин в Санкт Петербург, след което докладва на Вашингтон.
На 6 август Уиткоф отново лети за Москва за среща с Путин и получава медал – Орденът на Ленин – за предаване на зам.-директора на ЦРУ по повод трагично загинал негов син, сражавал се за Русия. Два дни по-късно Уиткоф брифира европейски лидери по видеовръзка за потенциално очертание: Украйна да се откаже от оставащите около 20% от Донецка област, които Русия не контролира, срещу руски отказ от претенции в Запорожка и Херсонска област. Това предизвиква сериозни въпроси: става ли дума за реално изтегляне от вече окупирани части или само за отказ от бъдещо настъпление?
На 9 август Уиткоф заминава за Ибиса, без да внесе допълнителна яснота, а на 15 август в Аляска планирана среща на върха между президента и Владимир Путин пропада почти моментално, след като руският лидер изнася исторически лекции за „единството на руския и украинския народ“.
Междувременно европейска разузнавателна служба разпространява в манила плик анализ към висши служители по сигурността със детайли за предстоящи търговски планове – включително съвместен добив на редки елементи в Арктика.
Киев, „Томахоук“ и предложение за мита
През октомври президентът Володимир Зеленски пристига във Вашингтон с надежда за крила̀ти ракети „Томахоук“ с голям обсег. Ден по-рано президентът вече е разговарял с Владимир Путин и решава да не предлага „Томахоук“. Стив Уиткоф насърчава Киев да поиска вместо това 10-годишно освобождаване от мита, за да стимулира икономиката.
„Аз се занимавам с договаряне на сделки. Затова съм тук. Продължаваме да чукаме на вратата и да предлагаме идеи.“
Тънката дипломатическа линия и паралелни канали
През деветте месеца разговори между Уиткоф и Дмитриев част от агенциите във Вашингтон имат ограничена представа за дълбочината на контактите. Обсъждана е и най-голямата размяна на затворници между двете страни, без ЦРУ и съответният офис в Държавния департамент да са напълно информирани. В Министерството на финансите служители по санкциите понякога научават подробности от британски колеги.
В администрацията Стив Уиткоф работи в тясна връзка с вицепрезидента Дж. Д. Ванс и държавния секретар Марко Рубио, но специалният пратеник за Украйна, бившият генерал-лейтенант Кийт Келог, е изваден от преговорите и обявява оставка. На оперативно ниво Русия дава знак за отваряне – шефът на „Роскосмос“ Дмитрий Баканов посещава центъра на НАСА „Линдън Б. Джонсън“ в Хюстън, както и производствени бази на Boeing и SpaceX – първо подобно посещение от 2018 г.
Какво следва
Стив Уиткоф планира шеста визита в Русия още следващата седмица и нова среща с Владимир Путин. Той твърди, че не прави разлика между страните и гледа на процеса като на шанс да се канализира мирът чрез икономика, включително с идеи украински войници да се преквалифицират за работа в американски центрове за изкуствен интелект.
„Украинците се бориха героично за своята независимост… Сега е време да консолидираме постигнатото чрез дипломация.“
Остава големият въпрос: дали Владимир Путин подкрепя този подход, за да финализира войната, или за да печели време в дълга и изтощителна конфронтация. Междувременно официалната позиция на Киев остава непроменена – сигурен мир е възможен само с пълно изтегляне и възстановяване на международно признатите граници от 1991 г. Европейските институции и НАТО подчертават, че санкционният режим срещу Москва остава в сила до реални и проверими промени на терена.
Обобщение
- 28-точков план с фокус върху сделки и възстановяване; обсъждането върви по паралелни дипломатически канали.
- Ключов елемент – 300 млрд. долара (≈276 млрд. евро) замразени руски активи за инвестиции и възстановяване на Украйна.
- Арктика, енергетика и редки елементи – приоритетни сектори; амбиции за съвместни мегапроекти.
- Американски интереси: „ЕксонМобил“ и „Роснефт“ обсъждат „Сахалин“, опциите по „Турски поток“ и „Северен поток 2“ се проучват от инвеститори.
- Политически контекст: скептицизъм в Европа; Киев държи на границите от 1991 г.; Белият дом казва, че планът не е финален.
- Следващи стъпки: нова визита на Стив Уиткоф в Русия и опит за ускоряване на преговорите.
