Офисът на генералния инспектор на НАСА предупреждава, че при настоящите планове първите американски астронавти, кацащи на Южния полюс на Луната през следващите години, може да останат без реална възможност за спасение, ако техният лунен модул бъде повреден или преобърне. Заплахата е свързана с целенасоченото кацане в особено опасния терен на лунния южен полюс и с липсата до момента на изискване към изпълнителите да осигурят резервни възможности за бърза евакуация или убежище на повърхността.
В доклад на Офиса на генералния инспектор на НАСА (NASA Office of Inspector General) се посочва, че въпреки предприетите мерки „в някакъв момент в бъдеще астронавтите вероятно ще срещнат животозастрашаща авария в космоса“. Инспекторите предупреждават, че при така формулираните договори НАСА не притежава капацитет да извърши спасяване на екипаж, останал на лунната повърхност.
Какъв е рискът и възможните сценарии
Планираните първи пешеходни експедиции в рамките на програмата Артемис ще използват два основни доставчика за спускане от орбита към лунната повърхност: SpaceX със своя огромен Starship и Blue Origin с ландера Blue Moon. NASA е отпуснала над $4 милиарда за Starship (приблизително €3.68 милиарда) и $3.1 милиарда за Blue Moon (приблизително €2.85 милиарда).
И двата ландера ще трябва да кацнат в района на Южния полюс — терен, изпълнен с кратери, стръмни склонове и огромни скални блокове. Инспекторите отбелязват, че някои характеристики на района, например кратерът Shackleton, са „повече от два пъти по-дълбоки от Гранд Каньон“ и че наклоните могат да достигат до 20 градуса, което усложнява навигацията и стабилното кацане.
Високият ръст на новите ландери увеличава риска от преобръщане: Starship е с височина 171 фута (еквивалент на около 14-етажна сграда), а Blue Moon — 53 фута. За сравнение, аполоновият лунен модул беше едва 23 фута и кацаше по-сигурно на равнини около екватора на Луната.
При преобръщане на ландера в сегашния модел няма предварително разположен бекъп, който да излети от Земята и бързо да достигне мястото на катастрофата, нито има осигурен модул-убежище или колесен роувър с необходимите консумативи. НАСА не е изискала от нито един от изпълнителите да доставят напълно оборудван, готов за евакуация резервен ландер.
Една от предложените мерки е предразполагане на поне един резервен ландер на повърхността в близост до площадката за кацане, който да служи едновременно като убежище и като независима възходяща система за връщане в орбита. Според Brian Hurley, основател на аналитичния център New Space Economy, такава предварително позиционирана резервна машина би била „една от най-силните форми на лунно спасение“.
Друг вариант е да бъде отложено първото кацане, докато и двата доставчика — SpaceX и Blue Origin — не могат независимо и бързо да изпратят възстановителен полет до лунна катастрофа. Това обаче би поставило под риск целта, поставена от Белия дом и от изпълнителните директиви за връщане на американци на Луната до 2028 г.
Инспекторите предлагат демонстрационните мисии да не са „скелетни“, а да включват оставяне на платформи с кислород, вода, храна, електрическо захранване и комуникации Земя–Луна, които да бъдат поддържани дистанционно и да служат като временни убежища за пострадали екипажи.
В исторически план НАСА е разработвала планове за спасение при Skylab през 1970-те и за космическия совалка след трагедията с „Колумбия“ през 2003 г., но след пенсионирането на програмата Shuttle през 2011 г. агенцията не е задължила изпълнителите да разработят аналогична възможност за спасение при мисии до Луната.
Разходите са основен аргумент срещу разполагането на резервни ландери: по данни, цитирани от бившия инспектор на НАСА Пол Мартин пред Комитета по наука, пространство и технологии на Камарата на представителите през 2023 г., „НАСА се очаква да похарчи $93 милиарда от фискалната 2012 до фискалната 2025 година“ (приблизително €85.56 милиарда) за усилията около Артемис. Включените суми за ландерите вдигат общия бюджет за програмата над $100 милиарда (приблизително €92 милиарда). При това инвестиране, според някои експерти, добавяне на $3–5 милиарда (приблизително €2.76–4.6 милиарда) за един или два спасителни ландера би намалило радикално риска да бъдат загубени животи и репутацията на агенцията.
Джаред Айзъксман, който в края на 2025 г. бе утвърден от Сената за администратор на НАСА, вече е започнал реформи в програмата, включително отмяна на планираната лунна орбитална станция Gateway и пренасочване на средства към по-евтини повърхностни хабитати, които в средносрочна перспектива могат да служат като убежища.
Инспекторите съобщават, че са посъветвали НАСА да актуализира анализите за оцеляване на екипажа и да разработи пакетни решения за удълженото им оцеляване; по техни данни ръководството на агенцията се е съгласило да предприеме такива стъпки.
Насроченото първо кацане в периода 2028–2030 г. носи сериозни политически и публични рискове: ако бъде допусната катастрофа с невъзможност за спасение, това вероятно ще доведе до разследвания, спиране на последващи мисии и тежък публичен и парламентарен спад на доверието в програмата Артемис.
И един геополитически аспект: Китай вече тества ракетата Long March 10 и лунния модула Lanyue и цели Южния полюс на Луната около 2029 г. Теоретично Пекин би могъл да извърши международно медийно наблюдавана спасителна мисия, ако американски екип бъде блокиран на повърхността — сценарий, който би променил отношението между космическите сили, но би изисквал сложни споразумения по въпроси от националната сигурност и режимите за износ.
Според Brian Hurley „астронавти, изоставени на Луната без възможност за спасение, биха представлявали едно от най-тежките и публично травмиращи събития в историята на НАСА“ и биха породили мащабен обществен и политически отзвук.
НАСА стои пред избор: да преосмисли архитектурата на кацанията и да заложи многослойни спасителни възможности, което ще увеличи разходите и може да забави първите стъпки на човека към Южния полюс на Луната, или да запази плановете в сегашния им вид и да поеме риска от потенциална катастрофа с национално и международно значение.
