НАТО в Анкара: какво сплоти алианса, какво го разкъса и какво предстои

Лидерите на страните от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) се събраха в Анкара на среща, която приключи на 8 юли, в момент на засилено напрежение в трансатлантическите отношения. Участието на американския президент Доналд Тръмп — с декларации за възможни военни удари срещу Иран и коментар за суверенитета над Гренландия — засенчи част от преговорите и постави под въпрос единството в алианса.

Доннаха О’Бийчейн, професор по политически науки в Дъблинския градски университет (Dublin City University), описа срещата като опит за ограничаване на щетите. „Мисля, че повечето от присъстващите възприемаха тази среща в контекста на ограничаване на вредите“, каза той и добави, че поведението на Тръмп затруднява разграничаването между характера на НАТО като отбранителен съюз и специфичната външнополитическа стратегия на Съединените щати.

Според О’Бийчейн, решението на САЩ заедно с Израел да атакуват Иран не е представлявало пряка атака срещу американска територия и следователно не е задействало задълженията по член 5 на договора. Въпреки острите си изказвания към Европа, Тръмп омекна позицията си по отношение на Украйна, като разреши на Киев да се сдобие с противовъздушни системи Patriot — фактор, който може да промени военното равновесие в региона.

„Последните военни успехи, или поне изненади, от страна на украинците върнаха общественото мнение срещу Русия и възраждат подкрепата за Украйна в Съединените щати“, отбеляза Стефан Гробе, старши кореспондент.

О’Бийчейн подчерта, че Владимир Путин и политиката на Русия остават най-силният фактор за единение в НАТО, особено сред скандинавските държави, които продължават да засилват връзките си със съюза в отговор на руската агресия.

Срещата в Анкара приключи на 8 юли с обща декларация, подписана от лидерите на 32-те държави членки, в която се потвърждава ангажиментът към колективната отбрана.

В друга тема от седмицата Марин Льо Пен обяви намерението си да се кандидатира за френски президент през 2027 г. Поради присъдата си за измама и съпътстващото съдебно решение кампанията ѝ може да протече по необичаен начин. „Каквото би могло да се случи е, че ако тя спечели президентството, можем да имаме президент, който ще влезе в Елисейския дворец със суестник (електронно устройство) около глезена“, коментира Тереза Кюхлер, европейска кореспондентка. Льо Пен обяви, че ще обжалва пред върховния съд и се счита за невиновна.

Спортният момент на седмицата дойде от Световното първенство по футбол: в ранните часове на 7 юли Белгия отстрани САЩ в мач, в който „Червените дяволи“ доминираха. Двубоят бе частично засенчен от решението на ФИФА да отмени червен картон на американския нападател Фоларин Балогун — ход, който според някои коментатори бе извършен под натиск от Доналд Тръмп. В края на срещата белгийският отбор имитира вирусния танц на Тръмп, момент, разпространен масово в социалните мрежи.

„Целият свят бе с Белгия, което отново показва уникалната способност на Доналд Тръмп да отчуждава приятели и съюзници“, каза О’Бийчейн.

Темите бяха разгледани в подкаста „Brussels, My Love?“, където водещите разговаряха с експерти за последиците от срещата в Анкара и други значими събития от седмицата.

- Advertisement -spot_img

Най-четени

- Advertisement -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете вашето името
Captcha verification failed!
CAPTCHA user score failed. Please contact us!