В България лекарите със специалност „Спешна медицина“ са 129, а в центровете за „Бърза помощ“ има близо 1 390 работни места, от които 378 са незаети, показват данни на Министерството на здравеопазването от 5 юли 2026 г. Най-голям е недостигът в спешната помощ в София, Варна и Плевен, а проблеми с кадрите има и в спешните отделения на болниците.
Д-р Венцислава Маркова работи в Отделението по анестезия и интензивно лечение (ОАИЛ) на МБАЛ „Рахила Ангелова“ в Перник и подпомага дейността в спешното отделение, тъй като е специализирала Спешна медицина. Тя описва пациентите, които вижда при спешни повиквания, като в много тежко състояние и изискващи незабавна реакция.
д-р Венцислава Маркова, ОАИЛ МБАЛ „Рахила Ангелова“, Перник: „По друг начин се виждат нещата. Пациентите, които имат нужда от нас, най-често са в много тежко състояние. Трябва да реагираме веднага – на момента.“
Д-р Маркова е работила в линейка шест години, но прекратява тази практика заради ниското заплащане и тежките условия на труд. Тя коментира и отношението на част от обществото към бързата помощ.
д-р Венцислава Маркова, ОАИЛ МБАЛ „Рахила Ангелова“, Перник: „Хората смятат, че спешните медици, които пътуват с линейката, са едни обикновени таксита и ги ползват само за носачи и превоз. Просто обезсмисля тази работа.“
Според лекарката малко от хората, които работят в линейките, имат специалност Спешна медицина, въпреки че именно обучението по тази специалност дава умения като извършване на реанимация, интубиране и възстановяване на сърдечна дейност.
д-р Венцислава Маркова, ОАИЛ МБАЛ „Рахила Ангелова“, Перник: „Проблем е, защото общо взето има случаи, когато се изискват точно тези умения, които се дават по време на обучението за спешен медик. Да се реанимира пациентът, да се възстанови неговата сърдечна дейност, да бъде интубиран.“
От Министерството на здравеопазването посочват, че в линейките и в спешните отделения могат да работят и медици без специалност Спешна медицина, а завършилите парамедици и лекарски асистенти могат да покрият част от дефицита. В същото време и в двете направления има голямо текучество на персонал.
Д-р Красимир Джинсов, директор на Многопрофилна болница за активно лечение „Национална кардиологична болница“ (МБАЛ НКБ), коментира, че в идеалния случай във всяко спешно отделение трябва да има анестезиолог-реаниматор или специалист по Спешна медицина, но броят на такива специалисти е недостатъчен заради интензивността на специалността.
д-р Красимир Джинсов, директор на МБАЛ „Национална кардиологична болница“: „Би трябвало във всяко спешно отделение да има и анестезиолог реаниматор или специалист по Спешна медицина, които са приети от МЗ. Няма толкова много специалисти, тъй като е много интензивна специалност.“
Д-р Симеон Иванов, който е завършил медицина миналата година и работи в спешното отделение на МБАЛ „Национална кардиологична болница“, обяснява, че голямото ниво на отговорност — включително и наказателна — отблъсква младите лекари от специализация в Спешна медицина.
д-р Симеон Иванов, спешно отделение, МБАЛ „Национална кардиологична болница“: „Отговорността, която ние носим, е доста голяма. Включително и наказателна. И това може би е доста голяма причина, поради която специалността не е привлекателна.“
Министерството на здравеопазването посочва, че държавата финансира приоритетно места за специализанти по Спешна медицина. В становището се уточнява също, че в специалностите с ниски заплати има най-голям недостиг на кадри.
