Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп прокарва безкомпромисно разширяване на американското влияние, Европейският съюз се лута между вътрешни разделения и страх от ескалация със съюзника отвъд океана. От свалянето на Николас Мадуро във Венецуела до заплахите за анексия на Гренландия от Дания, Брюксел е принуден да отговаря на неудобни въпроси за същността на трансатлантическото партньорство и зависимостите, натрупани през десетилетията.
Венецуела: мълчание, нюанси и рязка смяна на курса
След като САЩ извършиха операция за отстраняване на Николас Мадуро от президентския пост, реакцията на ЕС остана предпазлива. Съвместно изявление, подписано от 26 държави членки – Унгария не се присъедини – не съдържа нито изрично, нито имплицитно осъждане на военната интервенция, определяна от учени и експерти като пряко нарушение на принципите на суверенитет и териториална цялост по Устава на ООН. В текста Съединените щати са споменати по име само веднъж – в контекст на призив за диалог към „демократично, включващо и мирно решение на кризата“.
Германският канцлер Фридрих Мерц определи правната оценка като „сложна“ и изискваща „внимателно разглеждане“. Италианският министър-председател Джорджа Мелони определи интервенцията като „легитимен“ отговор с „отбранителен характер“.
Испанският министър-председател Педро Санчес зае най-категорична позиция и определи отстраняването на Мадуро като незаконосъобразно:
„Няма да мълчим пред нарушения на международното право, които за съжаление стават все по-чести. Испания няма да бъде съучастник в това потъпкване… На нелегитимност не може да се отговаря с незаконност.“
Неофициално европейски дипломати признават, че директен сблъсък с Тръмп заради Мадуро би бил контрапродуктивен и безотговорен на фона на усилията за напредък по гаранциите за сигурността на Украйна. Допълнителен фактор за нееднозначната реакция е и ограничената експертиза за Венецуела и Латинска Америка като цяло.
ЕС се въздържа и от пряко осъждане на убитите цивилни по време на американския рейд в Каракас, както и на изразеното желание на Тръмп да присвои огромните нефтени резерви на страната за търговска изгода на САЩ – на фона на по-нататъшни задържания на танкери.
Главният говорител на Европейската комисия Паула Пиньо подчерта принципа на самоопределение:
„Очевидно е, че венецуелският народ трябва да управлява страната си – както това се отнася за всеки народ по света. Където и за която и да е държава говорим.“
Към момента ЕС не е представил конкретен план за ролята си или визия за Венецуела след Мадуро под директното влияние на Вашингтон. Първоначално Европейската комисия подкрепи опозиционното движение на Едмундо Гонсалес и Мария Корина Мачадо за преход на властта, но след като стана ясно, че Тръмп предпочита да работи с заместничката на Мадуро – Делси Родригес, вече положила клетва като президент, Брюксел коригира курса и заяви, че ще поддържа „целево ангажиране“ с наследничката на Мадуро.
Гренландия: висок тон, но без червени линии
По темата Гренландия публичните послания от Европа са по-остри, макар и отново бедни откъм конкретика. Полуавтономната, богата на полезни изкопаеми територия е част от Кралство Дания. Затова заплахата от американска анексия се разглежда като удар по европейския суверенитет и архитектурата на сигурност след Втората световна война.
Лидерите на Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Обединеното кралство и Дания заявиха в обща позиция: „Гренландия принадлежи на нейния народ. Само Дания и Гренландия могат да решават по въпроси, които ги засягат.“ Председателят на Европейския съвет Антониу Кошта, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховният представител на ЕС Кая Калас също застанаха зад тази линия.
От Египет Кая Калас предупреди:
„Посланията, които чуваме за Гренландия, са изключително тревожни и водим разговори и помежду си, европейците. Ако това е реална заплаха – а ако е, тогава какъв ще е нашият отговор?“
„Международното право е напълно ясно и трябва да се придържаме към него. То е единственото, което защитава по-малките държави, затова е в интерес на всички ни.“
Въпреки високопоставените декларации липсва език за възможни ответни мерки – военни или икономически – които ЕС би приложил за защита на суверенитета и териториалната цялост на своя държава членка. Европейската комисия все още не е уточнила дали Гренландия, която не е част от ЕС (тя напуска Европейската икономическа общност през 1985 г. и е асоциирана като отвъдморска територия), би могла да се ползва от клаузата за взаимопомощ в случай на нападение. По принцип клаузата се съдържа в член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз и важи между държавите членки.
Министърът на външните работи на Франция Жан-Ноел Баро заяви, че страната му – единствената ядрена сила в ЕС – работи по план за защита на острова:
„Каквато и форма да приема сплашването, искаме да действаме заедно с нашите европейски партньори.“
Подробности не бяха обявени, а външното министерство на Франция не даде допълнително уточнение. Изказването контрастира с подхода на датските власти, които се фокусират върху дипломатическо решение с Белия дом и избягват войнствена реторика.
Стратегическа зависимост и българският ъгъл
Брюксел е разкъсван между съзнанието за критичната зависимост от САЩ в сферата на сигурността и стремежа да защити международния ред. Според европейски представители открит конфликт с Вашингтон би подкопал усилията за сигурността на Украйна и единството на съюза.
За България – държава членка на ЕС и НАТО – залогът е пряк: стабилността на европейската отбранителна рамка, предвидимостта в енергийните потоци и търговията, както и ролята на Алианса за сигурността в Черноморския регион. Рискът от прехвърляне на кризи отвъд Атлантика към Европа изисква ясни политически сигнали и координация.
Какво следва за ЕС
На този фон Брюксел се придържа към добре познатия рефрен за стратегическото партньорство със САЩ, без да обявява ревизия на отношенията:
„САЩ остават стратегически партньор на нашия съюз. Както и с всички останали партньори, работим в сферите, където имаме общи интереси, и ще продължим да го правим.“
За да спечели време и влияние, ЕС трябва да постигне поне три цели: да формулира ясна рамка за възпиране и отговор при посегателства над европейски територии; да изясни прилагането на клауза 42(7) в сложни казуси като Гренландия; и да изгради последователна линия към Латинска Америка, включително експертиза за Венецуела и механизми за защита на международното право, когато то се нарушава.
На кратко
- 26 държави членки подкрепиха общо изявление за Венецуела; Унгария не се присъедини; липсва осъждане на интервенцията и САЩ са споменати само веднъж.
- Фридрих Мерц говори за „сложна“ правна оценка; Джорджа Мелони я нарече „легитимен“ отбранителен отговор; Педро Санчес определи отстраняването на Николас Мадуро като незаконно.
- ЕС не осъди публично жертвите сред цивилни при рейда в Каракас, нито заявеното от Доналд Тръмп намерение за присвояване на венецуелския петрол.
- Европейската комисия първо подкрепи Едмундо Гонсалес и Мария Корина Мачадо, после премина към „целево ангажиране“ с Делси Родригес.
- По Гренландия тонът е по-твърд, но без обявени ответни мерки; неясно остава прилагането на клаузата за взаимопомощ (чл. 42(7) ДЕС) към територия извън ЕС.
- Френският външен министър Жан-Ноел Баро: Париж работи по план за защита на острова; без подробности. Дания търси дипломатически изход.
- Официално: „САЩ остават стратегически партньор“ – Брюксел избягва ревизия на отношенията.
- Българският интерес: стабилност на европейската отбрана, енергийна предвидимост и сигурност в Черноморския регион.
