България влиза в еврозоната със солидни макроикономически основи и стабилна банкова система, което укрепва устойчивостта на Съюза. Това заяви подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Петър Чобанов по време на панел „Парична политика: какви са прогнозите за инфлацията, ребалансирането на портфейлите и мандатите на централните банки?“ в рамките на Конференция на високо равнище на гуверньорите от нидерландско-белгийската група, „2025 г.: Краят на една ера? А сега?“, в Брюксел, Белгия, съобщиха от БНБ.
От валутния борд до Евросистемата: пътят към еврото
Чобанов очерта стратегическия път, довел до пълноправното членство в еврозоната от началото на тази година: валутният борд от 1997 г., членството в Европейския съюз от 2007 г., и тясното сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2020 г., което въведе страната в рамката на банковия съюз и синхронизира надзорните стандарти.
„България влиза в еврозоната със силни макроикономически основи, които допринасят за устойчивостта на Съюза като цяло“, заяви Петър Чобанов, подуправител на БНБ.
С пълноправното участие в Евросистемата България вече е част от вземането на решения по паричната политика. Според Чобанов, трансмисията на решенията на ЕЦБ у нас ще се засилва, тъй като местните банки получават пряк достъп до операциите по баланс на ЕЦБ, а функцията на Евросистемата на кредитор от последна инстанция подсилва устойчивостта на финансовата система в кризисни периоди.
Банкова стабилност и фискална дисциплина: силните карти на България
Подуправителят подчерта, че българската банкова система е консервативна и ориентирана към традиционното посредничество – с висока ликвидност, добра доходност и силни съотношения на капиталова адекватност. Това отразява наследството на режима на паричен съвет и по-строгите надзорни стандарти, въведени в този период.
Друго ключово предимство, по думите му, са дългогодишните резултати във фискалната дисциплина и ниското равнище на държавния дълг. Тези показатели вече са част от съвкупните основи на еврозоната и са важен елемент от доверието към българската икономика.
„Запазването на ценовата и финансовата стабилност минава през запазване на доверието – а то стъпва върху независимост на централната банка, стабилен баланс и ефективен надзор“, подчерта Петър Чобанов.
Ключовите въпроси: инфлация, идентичност, суверенитет
В първите етапи на приемане на еврото обществените нагласи обичайно са колебливи. Основните опасения са свързани с инфлацията, националната идентичност и усещането за загуба на суверенитет, отбеляза Чобанов.
Най-голямото безпокойство е потенциалното влияние върху цените. България расте устойчиво с около 3% годишно и продължава номинална и реална конвергенция, като заплатите се увеличават по-бързо спрямо много държави от еврозоната. В периода след пандемията тази динамика беше придружена от фискална експанзия. Това прави по-трудно изолирането на чистия ефект от смяната на валутата върху инфлацията.
„Главното предизвикателство е да отделим фундаменталните фактори, влияещи върху инфлацията у нас, от ефектите на самото въвеждане на еврото. Скоро ще имаме повече яснота, след като се натрупат статистически данни“, каза Чобанов.
По темата за идентичността, подуправителят акцентира върху националната страна на българските евромонети и върху надписите на кирилица върху евробанкнотите, налични още преди приемането на еврото. Така се запазват символите на стабилност и приемственост.
Относно суверенитета, Чобанов припомни, че при режима на паричния съвет България пасивно е следвала паричната политика на еврозоната. Сега страната участва активно във формирането ѝ като част от Евросистемата – естествено институционално продължение на дългогодишната икономическа траектория.
Какво означава членството за паричната политика у нас
Пълноправното членство увеличава предвидимостта в паричната политика и в условията на засилена геополитическа фрагментираност отправя ясно послание към инвеститорите и търговските партньори. Трансмисията на решенията на ЕЦБ у нас се очаква да бъде по-пряка и по-ефективна, а достъпът на банките до инструментите на ЕЦБ ще подпомага финансовата стабилност.
Реформи за максимална полза: предвидимост, дисциплина, институции
Чобанов беше категоричен: членството в Икономическия и паричен съюз (ИПС) не е крайна точка, а рамка, в която разумните макроикономически политики и структурни реформи определят дългосрочния растеж.
„Запазването на фискалната дисциплина е ключово. Членството в еврозоната не замества нуждата от отговорна национална фискална политика и стабилна данъчна среда“, посочи подуправителят на БНБ.
По думите му, ниската и прозрачна данъчна тежест е сравнително предимство за България и решаващ фактор за инвестиции, конкурентоспособност и растеж. Приемането на еврото създава и фискални възможности, включително потенциално по-ниски разходи за лихви в резултат на намалена премия за държавен риск и подобрен кредитен рейтинг. Но това пространство трябва да се използва разумно – за инвестиции и реформи, а не за трайно нарастващи текущи разходи.
Членството само по себе си не гарантира трайно понижение на премията за държавен риск. Трайната тенденция зависи от фискална устойчивост, силни институции и благоприятни перспективи за растеж. Опитът на последно присъединилите се към еврозоната показва, че след първоначалното подобрение на рейтинга нататъшният напредък идва от политики и реформи, които укрепват потенциала за растеж.
Къде да насочим усилията
Сред приоритетите Чобанов открои: подобряване на бизнес средата, по-динамично предлагане на работна сила на фона на неблагоприятните демографски тенденции, и намаляване на енергийната интензивност и разходите за енергия на предприятията, които натискат конкурентоспособността. Тези предизвикателства са валидни за целия ИПС и предполагат координирани усилия за подсилване на дългосрочния растеж на еврозоната.
„На кратко“
- Кога и къде: Изказването е направено в Брюксел, в рамките на Конференция на високо равнище на гуверньорите от нидерландско-белгийската група.
- Основно послание: България вече е част от еврозоната и влиза с консервативна банкова система, висока ликвидност, добра доходност и силна капиталова адекватност.
- Историческа рамка: Валутен борд от 1997 г., членство в ЕС от 2007 г., банков съюз и тясно сътрудничество с ЕЦБ от 2020 г.
- Парична политика: По-силна трансмисия на решенията на ЕЦБ, достъп до инструментите ѝ и подсилена роля на Евросистемата като кредитор от последна инстанция.
- Обществени опасения: Инфлация, идентичност и суверенитет; инфлационните ефекти ще се оценяват на базата на натрупващи се данни.
- Реформи и фискална рамка: Запазване на фискалната дисциплина, стабилна данъчна политика и използване на фискалното пространство за инвестиции и реформи, а не за текущи разходи.
- Дългосрочен ефект: Самото членство не гарантира по-нисък риск; трайните ползи зависят от устойчиви политики, силни институции и повишена конкурентоспособност.
