12 дни остават до края на периода, в който у нас се плаща едновременно в левове и евро (EUR). От 1 февруари разплащанията ще са само в евро. За сравнение, Хърватия – последната преди нас в еврозоната – задържа двойното обращение само 15 дни след въвеждането на еврото на 1 януари 2023 г. Какво научихме от техния старт и как се движи преходът в България?
Хърватският старт: бърза смяна и ценови сътресения
Пътят на Хърватия като 20-и член на еврозоната започна символично – с тържествено теглене на първото евро от банкомат от министъра на финансите Марко Приморац на 1 януари 2023 г. До 15 януари 2023 г. двойното обращение приключи, а куната остана в историята след 30 години употреба.
В първите дни хърватските граждани описват объркване при пресмятане и връщане на ресто, често в различни валути:
„Имам и двете. Така че в каквато валута ми плати клиентът, в такава ще му върна. Какво друго мога да направя? Комбинирам ги.
Имате ли калкулатор?
Естествено, няма как.
Как се справяте с еврото?
Чудесно. Плащам с куни и ми връщат ресто в евро. Но не ги броя.
Трудно ли ви е да пресмятате курса?
Да, разбира се. Не мога да го изчисля и се надявам да има добри хора и да не ме лъжат.“
От потребителски организации още тогава сигнализират за ценови „закръгляния“. Примерът с кафе за 10 куни показва разминаване – вместо 1.33 евро, са отчетени касови цени от 1.50 евро до 2 евро:
„Пресметнахме колко струва кафето от 10 куни – вместо 1.33 евро започнахме да получаваме сигнали още от миналото лято за цени от 1.50 евро до 2 евро.“, обясняват от Асоциация на потребителите.
Хърватското правителство въведе забрана за неоправдано повишаване на цените и задължение те да се поддържат на нивата към 31 декември 2022 г., последвани от масови проверки. Според официалните данни на хърватския държавен инспекторат нарушения са констатирани в значима част от проверките.
Андрия Микулич, държавен главен инспектор: „Отделни търговци на дребно са увеличили цените на отделни продукти от 3 до 19 процента. За шоколад, хлебни изделия, бира, масло, сметана, тоалетна хартия, кафе и други артикули. Увеличение на цените е установено и в сектора на услугите – от 10 до 80%.“
Журналистически наблюдения подчертават, че масовите проверки сами по себе си не спират инфлацията. Месец преди приемането на еврото – през ноември – инфлацията в Хърватия е 13,5%. Гласовете на хората звучат едновременно критично и прагматично:
„Който е повишил цената, трябва да я върне. Не е правилно, защото така или иначе е катастрофа с цените.“
„Закръглихме цените, нещо се покачи, нещо спадна. По същество хората все още намират за малко по-трудно еврото.“
Българският преход: по-дълъг прозорец и по-малко нарушения
У нас срокът за двойно обращение е
Официалният фиксиран курс при конверсията е непроменен: 1 евро (EUR) = 1.95583 лева. Всички сметки, депозити и кредити се конвертират автоматично по този курс, без такси за клиентите – практика, приложена и в други държави при влизане в еврозоната.
Банкомати, плащания и логистика: различни стратегии
Банковият сектор в двете страни приложи различни подходи. В България беше отчетено кратко прекъсване на системи в последните часове на 2025 г. и първите часове на 2026 г., след което устройствата заработиха нормално. У нас банкоматите бяха подготвени с двойни касети – за левове и евро, което улесни прехода.
В Хърватия регулаторът и банките предварително взеха решение за временна недостъпност на част от устройствата, за да бъдат заредени с евро: за няколко дни 2700 от общо 4000 банкомата не работеха. Разлика има и при логистиката на обръщението през пощенските станции: у нас клоновете са приблизително двойно повече спрямо Хърватия, където те са 1016.
Контекст и изводи: от ERM II до дневния кош
И България, и Хърватия влязоха в ERM II през 2020 г. – важна подготовка за еврото. Опитът показва, че най-чувствителни са ежедневните цени, където закръглянията могат да създадат усещане за по-скъп живот, независимо от официалната статистика.
Ключът е в ясната комуникация, двойното обозначаване на цените и активния контрол – три урока, които България изглежда прилага по-умерено и с по-нисък дял нарушения към момента на прехода, спрямо хърватския старт.
Цените под лупа: примерът с кафето
Сигналите за повишения в Хърватия около продукти като кафе, хляб и ежедневни стоки потвърждават, че именно там потребителите усещат най-бързо промяната. Припомняме примера с кафе за 10 куни, чиято ориентировъчна стойност е 1.33 евро, но на каса са засичани 1.50–2.00 евро в първите седмици.
У нас институциите докладват за превантивни проверки и насоки към търговците да не допускат неоправдано повишаване на цените, за да се избегне шок за домакинствата.
Обобщение
- Срокове: България запазва двойно обращение през целия януари; от 1 февруари – само евро. В Хърватия периодът беше 15 дни след 1 януари 2023 г.
- Контрол: У нас нарушенията са 7% от проверените случаи в първите две седмици; в Хърватия достигат 40% в началото.
- Цени: Хърватският пример показва „закръгляване“ – кафе от 10 куни (≈1.33 евро) често стига 1.50–2.00 евро.
- Инфлация: В Хърватия – 13,5% през ноември преди въвеждането на еврото.
- Банкомати: У нас – двойни касети и кратки прекъсвания; в Хърватия временно не работят 2700 от 4000 устройства за зареждане с евро.
- Логистика: Пощенските клонове за обмен у нас са приблизително двойно повече; в Хърватия са 1016.
- Курс: 1 евро (EUR) = 1.95583 лева – автоматична конверсия на сметки и договори без такси.
