„Продължаваме промяната“ твърди, че Българската народна банка отказва да предприеме действия за защита на банковата система от лица, санкционирани по закона „Магнитски“, позовавайки се на официален отговор на институцията до съпредседателя на партията Асен Василев. Спорът се фокусира върху това доколко БНБ може и трябва да насочва банките при работата им с клиенти от санкционни списъци на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ, сред които е и лидерът на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски.
Какво стои зад казуса
През 11 юни 2021 г. БНБ съобщи, че банките у нас отчитат последиците от ограничителни мерки, налагани от трети страни, в рамките на действащото законодателство, включително Закона за мерките срещу изпиране на пари. По данни от тогавашната позиция, кредитни институции са пристъпили към блокиране на сметки и карти, налагане на запори и закриване на сметки на лица от санкционни списъци.
Сега Централната банка подчертава, че „описва действащата правна уредба“, като посочва липса на изрична национална нормативна регламентация относно прилагането на санкции, наложени от трети страни, и акцентира върху необходимостта от национално законодателно решение.
Въпросите на Асен Василев
Асен Василев поиска подробна информация за банкови и картови транзакции, извършени от 11 юни 2021 г. досега, от и към сметки на лица в санкционните списъци на OFAC, както и от/към юридически лица, включително партии, представлявани от санкционирани лица или в които санкционирани лица са материално отговорни лица (МОЛ). Той поставя въпроси и за конкретните действия на БНБ по наблюдение и контрол върху изпълнението на режимите от банките, както и оценка на риска за институциите, които работят с подобни клиенти.
Отговорът на БНБ
В позицията си БНБ заявява, че банките самостоятелно преценяват и управляват риска спрямо клиентите си по Закона за мерките срещу изпиране на пари. Централната банка подчертава: „БНБ не е страна по тези отношения и няма правомощия да разпорежда откриване или закриване на сметки.“ Допълнено е, че данните за наличности и операции по сметки представляват банкова тайна, достъпна само по реда на Закона за кредитните институции.
В отговора отново се отбелязва необходимост от изрична законова рамка на национално ниво, която да урежда последиците от санкции, наложени от трети държави, за да се осигури предвидимост и единен подход.
Политическата реакция
От „Продължаваме промяната“ определят позицията на БНБ като отказ да се защити системата: „Всичко това показва пълния отказ на Централната банка да защити банковата система в страната“, заявяват от партията.
По думите им Централната банка има достатъчно инструменти в рамките на надзорните си правомощия да издаде указания към банките за действия, които намаляват риска за средствата на вложителите. „С отказа си да упражнява тези си правомощия БНБ де факто позволява на лица като Делян Пеевски, вкарани в санкционния списък „Магнитски“ за корупция, да извършват всякакви операции в страната, застрашавайки по този начин засегнатите банки от въвличане в санкции и опасност от изпадане в несъстоятелност.“
Законодателният фон
През май тази година депутати от „Продължаваме промяната – Демократична България“ внесоха законодателни промени за прилагане на санкциите по закона „Магнитски“ и в България. Целта, посочват те, е да се гарантира стабилност на финансовата система и страната да излезе от сивия списък по мерките срещу пране на пари. Предложенията бяха отхвърлени от мнозинството на ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“.
Контекст и правна рамка
Санкциите по закона „Магнитски“, наложени от САЩ чрез OFAC, са мерки на трета страна и не се прилагат автоматично в държавите членки на ЕС. В България банките са длъжни да следват европейските санкционни режими и да прилагат подход, основан на риска, по Закона за мерките срещу изпиране на пари. Спорът около ролята на БНБ се концентрира върху това дали и как надзорният орган може да уеднакви практиките, без изрична законова норма за санкции на трети държави.
Какво следва
Темата остава отворена между нуждата от ясни национални правила и очакването на политическите сили БНБ да действа по-решително в рамките на текущите си правомощия. Докато няма промяна в закона, банките ще продължат да правят самостоятелни риск-оценки по клиенти от санкционни списъци на трети държави.
На кратко
- „Продължаваме промяната“ обвинява БНБ, че отказва да насочи банките срещу рискове от клиенти по „Магнитски“.
- БНБ отвръща, че няма изрична законова рамка и не може да разпорежда откриване/закриване на сметки.
- Асен Василев поиска данни за транзакции от 11 юни 2021 г. до днес, включително за партии с санкционирани МОЛ.
- Партията настоява БНБ да издаде указания; институцията се позовава на банкова тайна и самостоятелна риск-оценка от банките.
- Опит за законови промени през май беше отхвърлен от ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“.
