Изследване на Университета в Сидни установява, че приемите на деца и младежи в болница за психично здраве се увеличават по време на периоди с високи температури. Анализът обхваща всички хоспитализации за психични разстройства при деца до 12 години и адолесценти от 13 до 17 години в австралийския щат Нов Южен Уелс в периода 2001–2022 г. и предупреждава, че с продължаващото затопляне ефектите върху здравето вероятно ще се задълбочат.
Водещият автор Уен-Цян Хе, изследовател в Университета в Сидни, посочва, че „по-топлото от нормалното време, което става все по-често заради климатичните промени, вече засяга психичното здраве на някои от най-уязвимите млади хора“. Проучването свързва периодите на екстремна топлина с повишен риск от редица психични състояния, включително злоупотреба с вещества, депресия, тревожни и обсесивно-компулсивни разстройства, както и поведенчески нарушения.
Според Световната здравна организация едно от всеки седем лица на възраст 10–19 години по света изпитва психично разстройство, което представлява 15% от глобалната тежест на заболяванията в тази възрастова група. Авторите на изследването предупреждават, че този товар може да нарасне в резултат на климатичните промени.
Изследователите прогнозират, че между 2090 и 2099 г. броят на хоспитализациите, дължащи се на топлина, може да се увеличи с между 6,0% и 7,7% при сценарий на ниски или средни емисии парникови газове и с 20,8% при висок емисиен сценарий.
Точните механизми зад увеличението не са напълно изяснени, но авторите посочват възможни физиологични и поведенчески фактори: нарушаване на терморегулацията, промени в клетъчната функция и възпалението, влияние върху кръвното налягане и кислородоподаването към мозъка. Високите температури могат да предизвикат стрес, да влошат съня и да усилят раздразнителност, агресия и насилие, както и да намалят социалните контакти.
Като мерки за превенция и адаптация изследователите предлагат осигуряване на климатизирани помещения в училища, общностни центрове и младежки услуги, пренастройване на учебните графици за намаляване на активността на открито в най-горещите часове и включване на психичното здраве в публичните предупреждения за горещини.
Резултатите подчертават необходимостта от интегриране на мерки за психично здраве в плановете за адаптация към климатичните промени, особено когато става дума за деца и подрастващи — една от най-уязвимите групи.
