Глобалните корпоративни ръководители са с най-песимистичните очаквания за приходите си от пет години насам. Причините са неравномерната възвръщаемост от изкуствения интелект (ИИ), нарастващият геополитически риск и засилващите се киберзаплахи. Това показва 29-ото Годишно глобално проучване на „ПрайсУотърхаусКупърс“ (PwC), проведено сред 4454 бизнес лидери от 95 държави и територии.
Оптимизмът за приходите се охлажда рязко
Само 30 процента от анкетираните вярват в ръст на приходите през следващите 12 месеца, при 38 процента през 2025 г. и 56 на сто през 2022 година. Докато изпълнителните директори управляват бизнеса си в среда на бързи технологични промени, геополитическа несигурност и икономически натиск, много компании все още не успяват да превърнат инвестициите си в устойчиви финансови резултати.
Темпото на трансформация: най-големият въпрос пред шефовете
42 процента от ръководителите посочват като основна тревога дали компаниите им се трансформират достатъчно бързо, за да са в крак с технологичните промени, включително ИИ. Това изпреварва опасенията за иновационен капацитет (29 процента) и за средносрочната/дългосрочната жизнеспособност (29 процента).
ИИ: между експеримента и реалната възвръщаемост
Въпреки масовото експериментиране с ИИ, едва един от осем (12 процента) бизнес лидери отчитат едновременно ползи по отношение на разходите и ръст на приходите. Още 33 процента виждат подобрения или в разходите, или в приходите, докато 56 процента изобщо не са видели значима финансова полза.
Проучването откроява разделение между компаниите, които експериментират с ИИ, и тези, които го внедряват в мащаб. Ръководителите, отчитащи двустранни ползи (разходи и приходи), са 2–3 пъти по-склонни да заявят, че са интегрирали ИИ широко в продукти и услуги, в процесите за вземане на управленски и стратегически решения и в маркетинга за генериране на търсене.
Определящи се оказват стабилните основи за използване на изкуствен интелект – рамки за отговорен ИИ и технологични среди с интеграция на ниво предприятие. Организациите с такива основи са три пъти по-склонни да отчетат значима финансова възвръщаемост.
Киберрискове, тарифи и геополитика натежават
На фона на външните рискове оптимизмът се понижава допълнително. 20 процента от изпълнителните директори казват, че организацията им е силно или изключително изложена на риск от значителни финансови загуби от тарифи през следващите 12 месеца. Изложеността варира по региони – от 6 процента в Близкия изток до 28 процента в Континентален Китай, 35 процента в Мексико и 22 процента в САЩ.
Притесненията за киберрисковете нарастват рязко: 31 процента ги посочват като основна заплаха, при 24 процента година по-рано и 21 процента преди две години. В отговор 84 процента планират да засилят усилията по киберсигурност като част от действията си срещу геополитическия риск.
Загрижеността относно макроикономическата нестабилност достига 31 процента, технологичните смущения – 24 процента, а геополитиката – 23 процента. Междувременно притесненията за инфлацията леко спадат – от 27 процента миналата година до 25 процента сега.
Къде отиват инвестициите и какво привлича капитала
Въпреки препятствията, ръководителите все по-ясно виждат, че трансформацията е ключът към растежа. Над 42 процента казват, че компаниите им са започнали да се конкурират в нови сектори през последните пет години. Сред онези, които планират големи придобивания, 44 процента очакват да инвестират извън текущата си индустрия, като технологиите са най-привлекателният сектор.
51 процента обмислят международни инвестиции през следващата година. САЩ остават водеща дестинация, като 35 процента ги класират сред трите си най-добри пазара. Следват Великобритания и Германия (и двете по 13 процента) и Континентален Китай (11 процента). Интересът към Индия почти се е удвоил за година – 13 процента от изпълнителните директори, планиращи международни инвестиции, я поставят сред трите си най-добри дестинации.
Бариери пред изпълнението и управленският фокус
Остават съществени пропуски в изпълнението: само един на всеки четирима изпълнителни директори казва, че организацията му толерира висок риск в иновационни проекти, има строги процеси за спиране на инициативи с ниска ефективност или управлява иновативен център или функции за корпоративно рисково инвестиране.
Времето също е ограничение: ръководителите посвещават 47 процента от времето си на въпроси с хоризонт под една година срещу едва 16 процента за решения с хоризонт над пет години.
Какво означава това за България и Пловдив
За българския бизнес, включително за компаниите от Пловдив и региона, изводите са прагматични: ускоряване на трансформацията, изграждане на стабилни рамки за отговорен ИИ, мащабиране на успешните пилоти в продукти, процеси и маркетинг, и системно укрепване на киберсигурността. Ръководителите, които отделят ресурс за надпетгодишен хоризонт и приоритизират дисциплина в иновациите, са по-вероятно да извлекат реални ползи – особено в секторите, където технологиите остават най-привлекателната посока за капитал.
Обобщение
- 30% от CEO-тата очакват ръст на приходите (38% през 2025 г.; 56% през 2022 г.).
- 12% виждат едновременно ползи в разходи и приходи от ИИ; 56% – без значима финансова полза.
- 42% са загрижени дали се трансформират достатъчно бързо; иновационният капацитет и жизнеспособността са по 29%.
- 20% от компаниите са силно изложени на риск от загуби от тарифи (6% Близък изток; 28% Континентален Китай; 35% Мексико; 22% САЩ).
- 31% посочват киберрисковете като водеща заплаха (24% преди година; 21% преди две); 84% засилват киберсигурността.
- Макронестабилност 31%, технологични смущения 24%, геополитика 23%, инфлация 25% (от 27%).
- 42% вече се конкурират в нови сектори; при големи придобивания 44% гледат извън индустрията, с фокус върху технологии.
- 51% планират международни инвестиции; топ пазари: САЩ 35%, Великобритания/Германия 13%, Континентален Китай 11%, Индия 13%.
- Само 1 от 4 толерира висок риск в иновации и има дисциплина за спиране на слаби проекти; 47% от времето е за кратък хоризонт срещу 16% за над 5 години.
