The Rolling Stones представиха новия си албум ‘Foreign Tongues’ — 25-ият студиен запис на легендите, който излиза като смела, жизнена и напълно съвременна творба. Албумът е вече издаден и удивява с енергията си, особено предвид възрастта на основните участници: Рони Ууд е на 79 години, а фронтменът Мик Джагър е почти на 83.
От първите си тактове – ‘Rough And Twisted’ и ‘In The Stars’ – записът доказва, че групата не се връща назад, а търси свеж, директен звук. ‘Foreign Tongues’ следва през 2023 г. излезлия ‘Hackney Diamonds’, но според критиката тук мелодиите, китарните линии и общото изпълнение звучат по-наситено и подвижно.
Кит Ричардс и Рони Ууд заемат централно място с характерните си китарни сола, докато аранжиментите и продукцията придават на песните по-големи хоризонти. В албума има разнообразие: рок парчета като ‘Divine Intervention’, поп-фънк в ‘Never Wanna Lose You’, стадионни рефрени в ‘Hit Me in the Head’ и интимен солов момент за Кит Ричардс в ‘Some Of Us’.
Текстовете не са лишени от социална и политическа острота. На ‘Mr. Charm’ групата отправя прицелен упрек към „г-н Мъск“, а в ‘Covered In You’ се чува обезпокоителен пасаж за автократи и военни демонстрации. В песни като ‘Ringing Hollow’ Джагър разказва за отчуждение спрямо Съединените щати:
“Well I was madly in love with you before we ever met / Watched all your movies, smoked your cigarettes…”
и по-късно:
“Lady Liberty don’t look so good when there’s a tear in her gown.”
Албумът включва и няколко очаквани гостуващи изпълнители. Пол Маккартни свири бас в ‘Covered in You’, Бруно Марс участва с кастинет/ковбел в ‘Never Wanna Lose You’, а Робърт Смит от The Cure допринася с китара и беквокали в ‘Divine Intervention’ и ‘Never Wanna Lose You’. Въпреки имената, тези включвания не доминират и не променят коренно характера на песните — по-скоро добавят колорит, отколкото са решаващи.
Ролята на продуцента също е централна: върху звука работи отново 35-годишният продуцент Андрю Уот, чиято завръщаща се работа помага за последователността и полираността на записа.
Сред редицата парчета има и откровени слабости — ‘Jealous Lover’ е оценена като прекалено сладникава и неуспешен опит да припомни енергията на класически хитове. В същото време Джагър доставя един от най-силните си вокални моменти от години в ‘Back In Your Life’, а ‘In The Stars’ е посочена като най-запомнящото се парче — най-заразителната песен на Stones от 1994 г. насам.
Албумът включва и две кавър версии — на песните ‘You Know I’m No Good’ (първоначално изпълнена от Ейми Уайнхаус) и ‘Beautiful Delilah’ (Чък Бери). Те не отслабват сборката, но и не се представят като незаменими елементи в подредбата на новите композиции.
И макар да прозира и една тревожна фраза в ‘Some Of Us’ — „some of us are on our knees“ — впечатлението от ‘Foreign Tongues’ е на група, която продължава да стои изправена. Мнозина критики вече сравняват албума с по-ранни силни моменти в кариерата на групата и посочват, че това може да е най-добрият им запис от 1981 г. ‘Tattoo You’.
В крайна сметка ‘Foreign Tongues’ показва, че желанието за музика и сценично присъствие може да надделее над годините. Албумът доказва, че Ролинг Стоунс все още умеят да пишат песни с хук, характер и ухание на истински рокендрол.
