Румъния застава зад еврооблигации, „Произведено в Европа“ и по-бърза интеграция на капиталовите пазари в опит Европейският съюз да върне конкурентното си предимство и да ускори инвестициите. Позицията беше заявена от министъра на финансите Александру Назаре дни след неформалната среща на лидерите на ЕС, посветена на оживяването на забавената европейска икономика.
„Европа на две скорости“ като ускорител на реформите
Една от водещите идеи, обсъждани от лидерите, е форматът на засилено сътрудничество – т.нар. „Европа на две скорости“, който позволява най-малко девет държави да придвижват напред общи инициативи при липса на единодушие. Александру Назаре подкрепи този подход, подчертавайки, че той може да отключи застояли досиета в Съвета по икономически и финансови въпроси (Екофин).
„Румъния подкрепя пакета за капиталовите пазари, Румъния подкрепя Съюза за спестявания и инвестиции“, заяви Александру Назаре в телевизионно интервю. „Винаги съм казвал, че трябва да ускорим този пакет. Ако този формат ускори някои от досиетата, които вече са в Екофин, това е добра идея.“
Този правен инструмент излезе на преден план миналата година, когато ЕС одобри заем от 90 милиарда евро (€90 млрд.) за Украйна чрез общ дълг, без съгласието на Унгария, Словакия и Чехия – знак, че в критични моменти страните членки поставят скоростта над единодушието.
E6: клубът на големите – и какво означава за останалите
Назаре оцени като потенциално „много добро“ за Европа новото неформално ядро E6 – Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия и Полша. Групата се събра за втори път в понеделник, встрани от заседанието на Еврогрупата, за да търси начини за ускоряване на интеграцията на капиталовите пазари. Инициативата събуди опасения в по-малки държави, включително Ирландия, че интересите им може да бъдат пренебрегнати.
„Трябва да видим какво в крайна сметка ще излезе от E6“, каза Александру Назаре, допълвайки, че е обсъдил темата с френския и германския си колега по време на Екофин. „Не мисля, че възнамеряват да оставят някого назад. Планът е да се решат критични въпроси на масата. Ако успеят, това е много добро за Европа.“
„Произведено в Европа“ и стратегическата автономия
Румънският финансов министър подкрепя и френската линия за „Произведено в Европа“ – рамка за минимално европейско съдържание в стоки, произведени на територията на Съюза. Темата беше повдигната и на последната лидерска среща.
„‘Произведено в Европа’ подкрепя стратегическата автономия, за която говорим“, посочи Александру Назаре. „Това трябва да е европейски проект – една мощна, общоевропейска общност, каквато е и идеята от създаването на Съюза.“
На въпрос дали подобни стъпки могат да навредят на отношенията с ключови партньори като САЩ, той постави акцент върху задържането на капитала в ЕС.
„В момента имаме 300 милиарда евро (€300 млрд.) от нашите спестявания, инвестирани в чужбина. Ако осигурим тези милиарди да работят в Европа, това е много добре за континента. Не е нужно непременно да гледаме само конкурентоспособността, а как по-добре да използваме спестяванията, които вече имаме.“
Общи еврооблигации за ключови сектори: ИИ, зелени технологии, отбрана
В Брюксел отново е на масата и идеята за общ дълг на ЕС – еврооблигации, насочени към стратегически области като зелени технологии, отбрана и сигурност. Александру Назаре защити инструмента, припомняйки, че ЕС вече го използва за инициативата NextGenerationEU след пандемията от COVID-19.
„Това е в синхрон със стратегическите ни приоритети и отговаря на инвестиционните нужди на европейската икономика в ключови сектори, като например изкуствения интелект“, каза Александру Назаре.
Общите емисии за стимулиране на конкурентоспособността бяха подкрепени и от бившия италиански премиер Марио Драги в доклад от 2024 г., но срещат сериозна съпротива от Германия и част от по-пестеливите северни държави.
Румъния и най-високият дефицит в ЕС
Румъния остава страната с най-висок бюджетен дефицит в ЕС, но според финансовия министър тенденцията е към подобрение.
„Бих казал, че условията около Румъния и начинът, по който страната се възприема в Съвета, са много по-добри сега. Спечелихме доверие. Не само изпълнихме целите за дефицита за 2025 г., но дори ги надминахме с 0,7%“, заяви Александру Назаре.
Целевият бюджетен дефицит за 2026 г. е около 6%. Коалиционното правителство на премиера Илие Боложан предприе втората половина на миналата година строги мерки за свиване на дисбалансите, включително ограничителни пакети, които намаляват с 10% фонда за заплати в публичните институции. Стъпките породиха протести, включително от страна на учителите.
С близо 19 милиона население, страната е под силен натиск от Европейската комисия да свали дефицита под 3% от БВП. Поради превишаването на тази граница, Букурещ е в процедура по свръхдефицит – рамка на ЕС за възстановяване на бюджетната дисциплина.
„Амбицията ни за това къде искаме да видим румънската икономика трябва да се промени“, каза Александру Назаре. „За да го постигнем, трябва да излезем от процедурата по свръхдефицит, в която прекарахме твърде много време през последните пет години.“
Министърът посочи хоризонт до 2029 или 2030 г. за изход от процедурата, което е предпоставка и за напредък към приемане на еврото.
„Не можем да говорим за еврото, преди да излезем от процедурата. Затова е ключово да върнем фискалната дисциплина и да приложим мерки в подкрепа на икономиката и растежа“, подчерта Александру Назаре.
Какво означава това за България
Ако еврооблигациите се наложат като инструмент, те биха могли да отключат евтин общоевропейски ресурс за сектори като зеления преход, отбраната и изкуствения интелект – области, в които и българският бизнес търси финансиране. По-дълбоката интеграция на капиталовите пазари би дала възможност на български компании и пенсионни фондове да се възползват от по-голяма ликвидност и по-ниски разходи по финансирането. А стратегия като „Произведено в Европа“ може да стимулира локализиране на производства и доставни вериги, с потенциален положителен ефект за индустриални региони като Пловдив и Южна България.
На кратко
- Румъния подкрепя „Европа на две скорости“, пакета за капиталовите пазари и Съюза за спестявания и инвестиции.
- E6 (Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия и Полша) може да ускори интеграцията; Назаре не очаква по-малките да бъдат изоставени.
- „Произведено в Европа“ цели стратегическа автономия и задържане на стойност в ЕС.
- Еврооблигациите се разглеждат за финансиране на зелени технологии, отбрана, сигурност и ИИ; припомнен е успехът на NextGenerationEU.
- ЕС вече прие заем от 90 милиарда евро (€90 млрд.) за Украйна чрез общ дълг, показвайки превес на бързината пред единодушието.
- Румъния държи най-висок дефицит в ЕС; целта за 2026 г. е около 6%, като през 2025 г. е отчетено преизпълнение с 0,7%.
- Правителството на Илие Боложан оряза с 10% фонда за заплати в публичния сектор, което породи протести.
- Букурещ е в процедура по свръхдефицит и цели излизане до 2029–2030 г., за да напредне към приемане на еврото.
- За България: по-дълбоки капиталови пазари и евентуални еврооблигации могат да намалят цената на капитала и да стимулират инвестиции.
