Македонският президент Гордана Силяновска‑Давкова на 17 юли 2026 г. официално поиска анулиране на Втория протокол между България и Северна Македония, чиито разпоредби са включени в преговорната рамка и в заключенията на Европейския съюз. По думите ѝ това действие на практика би означавало отказ от начало на преговорите на Скопие с ЕС и премахване на един от възможните източници на бъдещи блокажи.
Силяновска‑Давкова заяви в интервю за Канал 5, че според нея Протокол 2 представлява потенциален източник на нови пречки по пътя към членство. Тя посочи, че конституционните промени сами по себе си не гарантират, че няма да възникнат нови ветота или спорове, които да задържат интеграцията на страната.
„Пътят със сигурност ще се отвори за момент, но след това отново ще се появи нова пречка на пътя. Трябва да се анулира източникът на пречките, а това е Протокол 2“, каза президентът.
Президентката уточни, че Северна Македония продължава да е ангажирана с програмата за реформи и е готова да следва темпото на страните, които най‑бързо напредват към членство в ЕС. В същото време тя призова ЕС да въведе механизми, които да предотвратяват блокажи, основани на въпроси, свързани с идентичността, и да гарантират, че европейската интеграция няма да бъде възпрепятствана по причини, извън критериите за членство.
По отношение на двустранните отношения Силяновска‑Давкова посочи, че след последните контакти с българския президент Румен Радев вижда възможности за засилен диалог и търсене на съвместни решения. „Изводът е, че са необходими много усилия, много добра воля, за да се постигне някакъв напредък“, коментира тя.
„Ние сме наистина интересен феномен тук, за разлика от България, която действа единодушно навсякъде, дори когато греши“, каза Силяновска.
Българо‑македонските споразумения и протоколи са част от договорената през 2022 г. т.нар. „френска инициатива“, одобрена от всички държави членки на ЕС. В рамките на преговорната рамка за започване на преговори между Скопие и ЕС е записано, че българите трябва да бъдат включени в преамбюла и в два члена от Конституцията на Северна Македония. Освен това страната трябва да изпълни Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан преди три години от тогавашните министри Теодора Генчовска и Буяр Османи, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с Европейския съюз да се проведе след включване на българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от конституцията. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България, с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония.
Документът предвижда още мерки срещу говор на омразата спрямо българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и откриване на архивите на югославските служби. При последното си посещение в Скопие председателят на Европейския съвет Антонио Коща, в присъствието на лидерa на опозицията, посочи, че Северна Македония е длъжна да изпълни вече поетите ангажименти за конституционни промени.
Заявлението на Силяновска‑Давкова поставя отново под въпрос графика за начало на преговорите между Скопие и ЕС, тъй като изпълнението на договорните и протоколните ангажименти продължава да бъде определящо условие за напредък.
