Посланикът на България в Египет Деян Катрачев посети Синайския манастир „Света Екатерина“ в съпровода на ръководители на дипломатически мисии от държави членки на Европейския съюз. Визитата бе организирана по инициатива на посланика на Кипър в Египет Поли Йоану и по покана на братството на манастира, съобщиха от Посолството на България в Египет.
Делегацията бе приета от архиепископа на Синай, Фаран и Раито и игумен на манастира Негово Високопреосвещенство Симеон. По време на срещата бяха обсъдени статутът на манастира като обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО и въпроси, свързани със съхраняването на неговия исторически, духовен и културен характер.
Дипломатите посетиха главния храм на обителта, където се поклониха пред мощите на света великомъченица Екатерина. Разгледаха също музея и библиотеката на манастира, която според посолството притежава втората по големина колекция от древни ръкописи в света след Апостолическата библиотека на Ватикана.
Синайският манастир „Света Екатерина“ е изграден между 527 и 565 година по заповед на византийския император Юстиниан I върху мястото на по-ранен храм, свързван с императрица Елена. Манастирът се счита за най-стария непрекъснато действащ християнски манастир в света. Християнската традиция свързва мястото с Неизгарящата къпина, където Бог се явява на пророк Мойсей.
По данни на Посолството манастирската библиотека е и важен център за българската книжовна традиция. В нея се съхраняват глаголически и кирилски ръкописи, свързани със старобългарския език и средновековната българска книжовност, сред които Синайският евхологий, Синайският псалтир, Синайският мисал и Синайският палимпсест — глаголически паметници от X и XI век.
Колекцията включва и кирилски ръкописи от XI до XVIII век: четириевангелия, псалтири, требници, часослови, октоиси, минеи и други богослужебни книги. Тези паметници са ценен източник за изучаването на старобългарския език, средновековната книжовност и развитието на славянската писменост.
Български учени участват от десетилетия в проучването на славянската ръкописна колекция на Синайския манастир, което допринася за по-добро познаване на връзките между българската и общославянската книжовна традиция.
