След американските санкции срещу НИС Белград е притиснат до стената: или да приеме краткосрочни икономически щети, или да рискува остро влошаване на отношенията с Москва. Президентът Александър Вучич към момента клони към първото – избор, който може да разклати утвърдените му вътрешнополитически тактики за обществена подкрепа.
Как се стигна до кризата
Ограничени опции и червените линии на Москва
Една логична развръзка, за която от години се говори, е прехвърлянето на руските акции в НИС на европейски държави или компании. Тази опция обаче се отхвърля категорично от Москва. Остава вариантът национализация на НИС – стъпка, която мнозина експерти посочват като най-рационална за защита на икономиката. Цената би била незабавен удар по отношенията с Русия, поради което Александър Вучич засега изключва този ход и приема икономическите последици.
Срокове и рискове: горивата до 1 ноември
Вучич се опитва да успокои обществото, но подчерта сериозността на положението: рафинериите на НИС могат да произвеждат бензин и дизел без допълнителни доставки на суров петрол до 1 ноември. След тази дата страната ще трябва да премине към внос на горива – сценарий, който е тежък удар за Белград, защото вносът означава и по-високи цени.
Вътрешнополитическата сметка
Една от тактиките на Вучич за поддържане на обществена подкрепа е административно намаляване на цените на стоки от първа необходимост, комбинирано с повишения на пенсии и заплати. На този фон, при положение че десетки хиляди граждани протестират и искат нови избори, рязко покачване на цените на дизела и бензина би било политически токсично.
Позицията на Москва
Руският посланик в Белград Александър Боцан-Харченко заяви, че „Газпром“ и Русия остават надеждни партньори и увери, че няма намерение Москва да „обръща гръб“ на Сърбия: „В рамките на двустранното ни сътрудничество Сърбия ще запази енергийната си сигурност, както и досега“. Той призова ситуацията да бъде посрещната „спокойно, без излишни емоции“, подчерта, че посолството е в постоянен контакт с ръководството на НИС и увери, че има резерви и капацитет за адаптация. По думите му не се очакват недостиг, прекъсвания или паника на пазара.
Какво още е на масата
НИС, чийто мажоритарен собственик е руският енергиен интерес, управлява ключовата рафинерия в Панчево. Сърбия е силно зависима от внос на суров петрол и продукти, а логистичните маршрути през региона усложняват бързата диверсификация. Като кандидат за членство в ЕС, Белград е под двойно напрежение – да защитава енергийната си сигурност и да съобразява външната си политика със съюзниците, при това без самият той да е въвел санкции срещу Русия.
Обобщение
- Белград избира икономически щети пред ескалация с Москва след американските санкции срещу НИС.
- Сделката за продажба на НИС през 2008 г. е за 400 млн. долара (около 370 млн. евро) и носи политическо влияние на Русия.
- Опции: прехвърляне на руски дялове (отхвърлено от Москва) или национализация (политически рискова).
- Производството на НИС без допълнителен суров петрол е възможно до 1 ноември; след това – внос и потенциално по-високи цени.
- Вътрешнополитическият риск за Вучич расте на фона на протести и чувствителност към поскъпване на горивата.
- Москва уверява чрез посланика Александър Боцан-Харченко, че енергийната сигурност на Сърбия ще бъде запазена и не се очакват недостиг и паника.
