Социалната подкрепа към майките става все по-дефицитна, а обществените очаквания към тях – все по-недостижими. Това предупреждава здравният психолог Мина Узаничева на фона на последните обществени реакции около инцидента в Несебър, при който загина осемгодишно дете. „Най-лесно е да търсиш вината у майката“, казва тя и призовава към разум, човечност и системни решения.
Майчинството: най-тежката, но и най-недооценена роля
„Ролята на майката безспорно е най-отговорната в живота на една жена – свързана е със създаването, отглеждането и възпитанието на друг човек“, подчертава Мина Узаничева, магистър по психология и специалист по психология на здравето. По думите ѝ майката е в основата на физическото, емоционалното и социалното израстване на детето, което само по себе си носи високо напрежение и риск от тежка лична криза.
Модерните удобства като автоматични перални, сушилни, пелени за еднократна употреба и прахосмукачки-роботи не компенсират една нарастваща празнина: социалната подкрепа. „Все повече майки са оставени сами да се справят, докато допреди десетилетия беше норма да се разчита на активна помощ от роднини“, казва специалистът.
Когато общността изтънее: самотата на съвременната майка
Споменът за „летата при баба и дядо“ все по-често е заменен от изречението „никой не е длъжен да ти гледа детето“. „От една страна, то е вярно; от друга – човек е социално същество. Детето има нужда да общува с роднините си, а роднините – да прекарват време с него“, обяснява Узаничева. Според нея връзките отслабват, а отделният човек се чувства все по-изолиран, претоварен и безпомощен в ускорения ритъм на живота.
„Хората, в частност майките, са все по-самотни и изолирани, дори от близките си; имат все по-малко приятели, затворени са в домовете си, отвикнали са да търсят помощ и не вярват, че ще я получат“, посочва психологът.
Медийната „богиня“: перфектната майка, перфектният дом, перфектното дете
Към основните грижи се добавя и една опасна илюзия – образът на „жената богиня“ от телевизията и социалните мрежи: перфектно тяло, изряден дом, гурме вечеря за половинката и „вундеркинди“, които говорят няколко езика, свирят на пиано и печелят медали. „Тези образи са толкова широко разпространени, че се превръщат в норма, без да се отчита колко изкривяващи могат да бъдат медиите“, казва Узаничева. „Колкото по-скоро една майка проумее, че това са нереални, частични картини, толкова по-лесно ще се освободи от съсипващите очаквания.“
Родителско прегаряне (бърнаут): когато силите свършат
Претоварването има име – родителски бърнаут (прегаряне). „Явлението се изследва научно от около девет години и се среща много по-често при майките“, казва Узаничева. Прегарянето е защитна реакция при силно ангажирани родители: „Ролята им изисква толкова много енергия, че за да се съхранят емоционално, те се отдръпват вътрешно от нея.“
Симптомите включват изтощение от задълженията към детето, спад в способността за грижа, непоносимост към родителската роля и дори емоционално дистанциране. „При професионален бърнаут можеш да напуснеш. При родителския – не можеш да напуснеш ролята си“, подчертава тя. „Социалната подкрепа е решаваща, а тя става все по-дефицитна.“
Страхове, амбиции и изтощени деца
Естественият страх „да не се обърка нещо“ набъбва от ежедневния поток негативни новини – болести, инциденти, рискове. „Когато бях бременна, попаднах на случай с дете, паднало от прозорец на висок етаж. До днес съм изключително бдителна с отворени прозорци“, признава Узаничева.
Към страха за физическата безопасност често се добавя и амбицията „да създадем вундеркинд“: първото проходило и проговорило дете, първенци по рисунка и рецитиране, след това – медали и класации. „В крайна сметка имаме изнервени майки и изтощени деца, които могат да развият бърнаут към заниманията си още в училищна възраст“, предупреждава психологът. „Всяко пренавиване на пружината е опасно – както за майката, така и за детето.“
Тя припомня притчата от филма „Малкият Буда“ на Бернардо Бертолучи: ако струната е прекалено изпъната, ще се скъса; ако е твърде отпусната, няма да свири. „Средният път“ е този, който дава резултат.
Защо обществото първо сочи майката
Инцидентът в Несебър, при който загина осемгодишно дете, отново показа рефлекса да се търси вина в майката – още повече, че тя е била с детето си на място. „Голяма част от обществото автоматично прехвърля върху нея отговорност, въпреки че отговорност носят хората и институциите, длъжни да осигурят безопасност на съоръжението“, подчертава Узаничева. Тя отбелязва и още нещо: „Мнозина нападнаха майката, но почти нямаше коментари за ролята на бащата. Това косвено доказва колко огромна е обществената проекция върху майчинството.“
По думите ѝ това е симптом на патриархално общество – към жените има огромни изисквания, без да получават насреща адекватна подкрепа. „Жените продължават да са с по-ниско заплащане и да заемат по-ниски позиции в професионалната йерархия“, казва психологът.
Излизане от „обществената присъда“
„В тежки моменти е важно да се отдръпнеш от това, което ‘биха казали хората’. Това е вътрешна настройка, която всеки сам изгражда“, посочва Узаничева. Зависимостта от одобрение води до самообвинения и вътрешни присъди: „Често чуваме жени, които се самообвиняват, че не са достатъчно красиви, слаби, добри домакини и майки.“
Тя напомня, че много от тези модели идват от детството – прекомерни изисквания, вечна критика, нужда „да се доказваме, за да бъдем обичани“. Психологът припомня наблюдението на руската специалистка по личностно развитие Лариса Ренар: момчетата се възпитават с идеята, че трябва да постигат, а момичетата – че трябва да се обичат. „У нас често е обратното – резултатът са неуверени жени, готови да се раздават докрай за признание и любов.“
Здравословното родителство: безусловна обич, реалистични изисквания
Първият принцип е прост: безусловна любов. „Детето трябва да знае, че е обичано независимо от грешките. Не харесвам ‘моркова и тоягата’. Грешките трябва да се посочват, но без да се разклаща чувството за обич“, казва Узаничева. Така се гради точна самооценка и вътрешна увереност.
Перфекционизмът, според нея, е белег на неувереност. „Родителите се съхраняват, когато не изискват твърде много от себе си. Децата могат да растат здрави и щастливи и в дом, където прах се бърше веднъж седмично, а прозорците не блестят. Но винаги ще усещат умората, нервността и напрежението на родителите.“
Затова съветът е практичен: „Давайте си почивка, живейте и за себе си, отделяйте време – дори и 20 минути за спокойно кафе.“
Онлайн групи: заместител, но не и лекарство
Форумите и групите често заместват реалното общуване, когато липсва адекватна мрежа от близки. „Не съм привърженичка на премълчаването – когато имаме нужда от помощ, най-естественото е да помолим: понякога това е просто изслушване и съчувствие“, казва Узаничева. „Ако сме готови да споделяме и да изслушваме, ще можем да разчитаме и на помощ. Ако бебето не заплаче, майката няма да го нахрани – същото важи и за самите майки.“
Малка практика за по-голям вътрешен мир
Мина Узаничева препоръчва упражнение на психолога Мартин Селигман: всяка вечер записвайте по три позитивни събития от деня и причината за тях. Например: „Днес изпих спокойно кафето си. Причината? Имам добър съпруг, който взе детето за 20 минути.“ „Това упражнение променя перспективата към света“, казва тя.
Коя е Мина Узаничева
Мина Узаничева е магистър-психолог, завършила специалност „Психология на здравето“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Професионалните ѝ интереси обхващат проблемите на майчинството, родителския бърнаут, тревожността, отношенията между половете, домашното насилие, динамиката насилник–жертва и личностното развитие.
Обобщение
- Подкрепата за майките намалява: семейните и общностните връзки отслабват, самотата и изолацията нарастват.
- Нереалистичен медиен натиск: образът на „перфектната майка“ води до пренатоварване и вина.
- Родителско прегаряне: изследва се от около девет години; по-често при майките; проявява се с изтощение и емоционално отдръпване.
- Общество и вина: след инциденти първо се сочи майката; необходима е отговорност от институции и оператори на услуги.
- Решения: безусловна любов, реалистични очаквания, търсене на помощ, ежедневни малки практики за психична устойчивост.
