Близо 6000 повиквания е отчел единният европейски номер за спешни повиквания 112 през последното денонощие, съобщиха от Министерството на вътрешните работи. Най-много сигнали са за Спешна медицинска помощ – близо 2000, а за пътни инциденти са подадени около 300 повиквания. Стандартът за пристигане на линейка е до 8 минути, но в отдалечени планински райони времето за достигане може да варира от 1 до 12 часа.
Най-яркият пример е община Крумовград, където половината от лекарските практики са незаети, а всички работещи лични лекари са съсредоточени в града. Общината има най-много населени места в страната – 79 села и 403 махали, а разстоянията и трудните пътища превръщат всяко повикване в състезание с времето.
58-годишният Бекир Ахмед, който е преживял два инфаркта, е инсулинозависим диабетик с множество придружаващи заболявания. Когато изпада в криза в махала Лъжичник на село Бук, близо до границата с Гърция, близките подават сигнал до филиала на Спешна медицинска помощ в Крумовград.
От Крумовград до центъра на махалата са 28 километра и линейката пътува около 40 минути. След това екипът продължава пеш в планината – още близо километър до дома на пациента. Шофьорът на линейката Димитър Стоев, който работи в региона от 12 години, описва маршрута като изпитание дори за рали пилоти.
Димитър Стоев, шофьор на линейка:
– Рискувате ли живота си?
– Рискуваме. Винаги.
Ерджан Ахмед, отговорник на филиала на „Спешна медицинска помощ“ в Крумовград, съобщи, че при пристигането на адрес пациентът е бил без непосредствена опасност за живота – с болки в корема. Медиците са приложили лекарства и са направили електрокардиограма; не е установена остра промяна, налагаща транспорт.
Ерджан Ахмед, отговорник на филиала на „Спешна медицинска помощ“ в Крумовград:
„Пациентът е без опасност за живота. С болки в корема. Приложихме му лекарства, направихме му ЕКГ. Няма остра промяна, която да налага транспорта му.“
Ако се налага транспортирането, екипите носят пациента на носилка до санитарния автомобил, често в тежък терен и при лоши метеорологични условия. Директорът на Центъра за спешна медицинска помощ – Кърджали (ЦСМП – Кърджали), д-р Атанас Митков, разказва как екипи са били ескортирани от пожарни служби и са преспивали в села, за да стигнат до нуждаещи се.
Д-р Атанас Митков, директор на Центъра за спешна медицинска помощ – Кърджали:
„Колежката тръгна вечерта към адрес, съпроводена с екипи на пожарната. Наложи се да преспят в едно село и на другия ден сутринта, около 10.00 часа, стигнаха до пациента.“
В планинските махали има места, до които дори медицинският хеликоптер не може да достигне. Някои населени места са на повече от 50 километра от Крумовград. По думите на заместник‑кмета на община Крумовград Неждие Акиф, това прави спешната помощ жизненоважна за всички жители и населени места на територията на общината.
Територията, която обслужва спешната помощ в района, обхваща над 800 квадратни километра, около 500 села и махали и разчита на едва 24 медици. Недостигът на персонал, разкъсана мрежа от населени места и труднопроходими пътища превръщат всеки спешен случай в предизвикателство за системата и рисков фактор за пациентите в отдалечените райони.
