Всички погледи са към САЩ тази вечер, когато Испания и Аржентина спорят за титлата на Световното първенство по футбол 2026 в МетЛайф Стейдиъм в Ист Ръдърфорд, Ню Джърси. Прогнозната температура от 28°C е с два градуса над прага, при който FIFPRO, глобална представителна организация за професионални футболисти, препоръчва въвеждане на допълнителни охлаждащи мерки.
Анализ на Ройтерс показва, че повече от един на всеки четири мача са били изиграни при опасни топлинни условия: 27 срещи през турнира надвишават показателя Web Bulb Globe Temperature (WBGT) от 28°C — стойност, при която FIFPRO препоръчва отлагане или преместване на срещата. Турнирът съвпада с вълни от горещини, довели до глобални температури 1.39°C над прединдустриалните нива, а в предходните седмици части от САЩ са регистрирали стойности около 40°C.
„A stadium may still function, but that doesn’t mean it’s performing well,” казва Марк Сейт, главен изпълнителен директор на консултантската фирма SaveMoneyCutCarbon, коментирайки как съществуващите съоръжения се справят с новите екстремни условия.
Дискусията за климатичните предизвикателства при големи спортни събития често се съсредоточава върху климатиците. След вълните от горещини в Европа, свързвани със 10 000 излишни смъртни случая, учените от World Weather Attribution (WWA) заявиха, че такива високи температури биха били „практически невъзможни“ без климатичните промени.
Екологите предупреждават обаче, че масовото навлизане на климатични системи може да влоши проблема: те засилват ефекта на градския топлинен остров, а използваните хладилни течности изхвърлят парникови газове, които затоплят атмосферата много по-бързо от въглеродния диоксид. „Климатикът понякога ще е необходим, но не може да бъде универсалното решение — това увеличава търсенето на енергия и прави експлоатацията на съоръженията по-скъпа,“ допълва Марк Сейт.
Според него по-разумният подход е първо да се намали енергийната нужда на сградите, преди да се инвестират масивно в охлаждане. Сейт препоръчва „ретрофит“ — подобрения по съществуващата конструкция и системи, като по-ефективно осветление, водоспестяващи технологии и оптимизация на отопление и вентилация, съчетани с мониторинг, който да потвърждава реалните ефекти.
Конкретни мерки за охлаждане на стадионите включват „студени покриви“ — повърхности с отражателна боя, които абсорбират по-малко топлина, и стъкла с контрол на слънчевото излъчване, които отразяват инфрачервената топлина, но пропускат видима светлина. Изследване от 2024 г. на University College London (UCL) и Университета в Ексетър установи, че широкото прилагане на подобни покривни решения би могло да понижи средната температура в Лондон с около 0.8°C по време на горещо лято като 2018 г.
„FIFA и държавите-домакини трябва задължително да разглеждат програмата и избора на стадиони през климатична призма — часът на мача вече не е само въпрос на излъчване, а част от плана за безопасност,“ казва Марк Сейт.
Преместването на мачове в по-хладни региони или изместване на началния час към вечерните часове са възможни мерки, но експертите предупреждават, че само графикът не решава проблема. Ако едно съоръжение не може да работи безопасно в определено време на денонощието, това означава, че и самата инфраструктура трябва да бъде адаптирана.
В условията на затоплящ се климат изборите пред собствениците на стадиони и организаторите на големи спортни събития стават все по-ясни: инвестиции в устойчиви и енергийно ефективни решения ще намалят риска за здравето на играчите и феновете и ще направят експлоатацията по-икономична и екологична.
