Продажбите на жилища в повечето европейски държави се възстановиха през 2025 г., като някои пазари регистрираха двуцифрени и дори двудесетпроцентни ръстове, показват данни на Евростат, публикувани на 19 юли 2026 г. Словения отбеляза най-голям годишен скок от 29.9%, а Литва, Австрия и Белгия също отчетоха двуцифрени увеличения, което отразява по-активно търсене и по-стабилни условия за финансиране.
Според Евростат годишните промени в броя на сделките варират силно между държавите — от спад от 4.1% в Хърватия до посочения растеж в Словения. Европейската централна банка (ЕЦБ) посочва, че недвижимото имущество е основен източник на богатство за домакинствата в еврозоната, което прави подобни колебания важни за финансовата стабилност и потребителското поведение.
„Транзакциите с жилищни имоти се влияят основно от достъпността на ипотеките, лихвените нива, доходите на домакинствата, заетостта, потребителското доверие и предлагането на жилища,“ каза Микк Калмет, консултант по недвижими имоти в Global Property Guide.
Страни с най-голям растеж и тези с спад
Освен Словения (29.9%), Евростат отчита ръстове над 20% в Литва (22.8%), Австрия (21.4%) и Белгия (20.2%). Втората група с двуцифрено увеличение включва Люксембург (18.6%), Унгария (17.3%), Нидерландия (13.9%), Дания (12.7%), Франция (11.2%) и Португалия (10.5%). Латвия (9.2%), Финландия (9.0%) и Норвегия (8.3%) се приближават до двуцифрен ръст.
В обратния край на скалата Хърватия отчете спад от 4.1% — най-големият намаление сред страните с налични данни. България и Полша записаха леки понижения от съответно 2.5% и 1.1%. През 2024 г. спадът в продажбите бе регистриран в шест държави, докато през 2025 г. това са само три, което подсказва за общо възстановяване на пазара.
Пазарна активност и брой сделки
Сред 14-те държави с налични данни Франция е на първо място по брой сделки — над един милион продадени жилища през 2025 г., макар че цените там се повишиха едва с 0.1% между първото тримесечие на 2025 и първото тримесечие на 2026 г. В Нидерландия бяха продадени около 265 000 имота, а Унгария, Белгия, Португалия и Норвегия регистрираха между 130 000 и 160 000 сделки. Словения, въпреки най-големия процентен ръст, имаше най-малко сделки — около 11 000.
Калмет отбелязва, че някои по-малки пазари като Словения, Литва, Белгия и Унгария демонстрират особено силни процентни увеличения, но такива проценти често изглеждат по-впечатляващи в по-малки по обем пазари.
Хърватия: растящи наеми, спадащи продажби
Хърватия е популярен туристически и ваканционен регион, където цените на жилищата и наемите се покачват бързо. Домашните цени на имотите в страната нараснаха с 14.3% между първото тримесечие на 2025 г. и първото тримесечие на 2026 г., което е четвъртият най-висок ръст в Европа, а наемите отбелязаха най-силно растеж — 39.1% за същия период. Въпреки това броят на продажбите намалява за четвърта поредна година.
„Хърватия беше единствената страна, която регистрира спад и през двата периода, което показва, че вътрешни фактори продължават да формират представянето на местния жилищен пазар,“ каза Микк Калмет.
Калмет също посочва, че активността на пазара се засили в много части на ЕС през 2025 г., вероятно поради стабилизиране на Euribor и другите банкови лихви, което върна предвидимост и освободи търсенето, отложено по време на периоди с по-високи разходи за кредитиране. В същото време високите разходи за строителство и ограничената строителна активност продължават да ограничават предлагането на нови жилища.
