Темата накратко:
ГЕРБ‑СДС и коалиция „Синя България“ предлагат конституционно записване на таван за годишното увеличение на държавния дълг от 0,5% от БВП. Инициативата, по германски образец, е представена на 17 юли 2026 г. и е мотивирана като механизъм срещу политическа безотговорност и за гарантиране на фискална устойчивост.
ГЕРБ‑СДС и „Синя България“ предложиха в Конституцията да бъде записан таван на увеличението на държавния дълг от 0,5% от БВП. Инициативата беше представена на 17 юли 2026 г. по време на публично представяне, предадено от репортер на БГНЕС, като неин автор е коалиция „Синя България“ и към момента тя е припозната от парламентарната група на ГЕРБ‑СДС.
Съпредседателят на коалиция „Синя България“ Петър Москов обясни, че предложението представлява „конституционна фискална котва и гаранция срещу политическата безотговорност“ и има за цел да върне отговорността при управлението на публичните средства.
Петър Москов, съпредседател на коалиция „Синя България“: „Предложението ни за записването в Конституцията на таван на увеличението на държавния дълг от 0,5% от БВП е конституционна фискална котва и гаранция срещу политическата безотговорност.“
Депутатът от ПГ на ГЕРБ‑СДС и бивш финансов министър Владислав Горанов посочи, че макар в българското законодателство да има строги фискални правила, само конституционна норма може да служи като стабилна котва при политически кризи. По думите му публичните финанси отразяват обществените отношения и трябва да защитават интересите както на настоящите, така и на бъдещите поколения.
Владислав Горанов, депутат и бивш финансов министър: „Публичните финанси са еманацията на обществените отношения… Конституцията е последният пристан на разума по отношение на преразпределението на съвместно създадените блага в една икономика.“
Москов припомни, че предложението е изпратено до президента, Министерския съвет и всички парламентарни групи. Той критикува отсъствието на някои политически формации от дебата, което, според него, показва нежелание за сериозен разговор по управлението на публичните финанси.
Петър Москов: „Предложението на „Синя България“ е таван за увеличението на държавния дълг от 0,5% от БВП за предходната година, което е по германски модел, закрепен в Конституцията… Предложението ни представлява конституционна гаранция срещу политическа безотговорност.“
Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, подкрепи инициативата и аргументира необходимостта от спазване на фискалната устойчивост като условие за провеждане на смислени реформи. Той отбеляза, че проблемът не е само в липсата на правила, а и в изпълнението им: когато бюджетът, внесен в парламента, противоречи на закона, това не би трябвало да бъде възможно.
Любомир Дацов, член на Фискалния съвет: „Без да държиш макрорамката на бюджета под контрол, никога не може да направиш нито една смислена реформа… Изглежда ще има промени в Конституцията скоро, защо да не се помисли и за тези промени.“
Дацов определи предложението като добра идея, сравнявайки го с швейцарския модел на фискална дисциплина и призова политическата класа да обсъди и подкрепи подобни конституционни изменения.
Икономистът Кузман Илиев също подкрепи инициативата и я нарече навременна. Той предупреди, че използването на дефицит за стимулиране на потреблението води до внос на инфлация и потенциални бъдещи фискални кризи. Според Илиев, вдигането на данъците би нанесло удар върху конкурентоспособността, средната класа и инвестициите.
Кузман Илиев, икономист: „Моделът, в който чрез дефицит се помпа потребление и се захранват чужди икономики и това прави инфлация, не просто е вреден, той е опасен… Няма устойчив икономически растеж без добри частни инвестиции.“
Илиев посочи конкретни данни за инвестиционната активност: „В България те са замръзнали на 17–18%, а в Европа днес те са 23–24%“, и призова политиците да приемат доброволно ограничителни механизми, които да демонстрират национална отговорност.
Инициативата за въвеждане на таван на годишното увеличение на държавния дълг от 0,5% от БВП се представя като инструмент за създаване на нов фискален консенсус след периода на валутния борд. Нейните автори и поддръжници настояват, че записването ѝ в Конституцията ще затвърди дългосрочна рамка за управление на публичните ресурси и ще предпази бъдещите поколения от преразпределение на несъздаден ресурс.
Дебатът по предложението предстои да бъде воден в политическите форуми и в Народното събрание, като инициаторите очакват по‑широка обществена и парламентарна дискусия преди евентуални конституционни промени.
