България е на прага да финализира ключови етапи от изграждането на Вертикалния газов коридор на своя територия, като до края на 2026 г. в експлоатация ще влязат два от планираните проекти. Инициативата свързва инфраструктурата от юг на север и отваря реална възможност за пренос на втечнен природен газ, включително от Съединените щати, от Гърция към Украйна и страните от Централна и Източна Европа. Това съобщи служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков по време на министерска среща във Вашингтон, посветена на сигурността и диверсификацията на газовите доставки в региона, по данни на Министерството на енергетиката.
Какво предстои до 2026 г.
По думите на Трайчо Трайков страната ни е първата в региона, започнала реално строителство по Вертикалния газов коридор. С реализирането на планираните етапи до 2026 г. България затвърждава ролята си на активен двигател в общите усилия за енергийна сигурност. Чрез междусистемната точка Негру Вода 1/Кардам по „магистралата“ от юг на север могат да бъдат транспортирани до 10 млрд. куб. м втечнен природен газ годишно към Украйна и по-широкия регион.
Къде се работи в момента
В ход са проекти за увеличаване на капацитета на ключовите междусистемни точки Кулата/Сидирокастро (Гърция – България) и Негру Вода/Кардам (България – Румъния). През следващата година се очаква с повишен капацитет да бъдат въведени в експлоатация и интерконекторните точки при Стара Загора и Комотини (Гърция). Освен стратегическа диверсификация, тези мерки ще дадат на търговците на газ повече гъвкавост при управлението на доставките и достъп до нови пазари.
Финансиране и тарифи
Страната ни вече е кандидатствала за частично безвъзмездно финансиране по Модернизационния фонд на Европейския съюз. При одобрение това ще позволи изграждането на конкурентна тарифна структура, от която ще се възползват както българските, така и регионалните ползватели на газопреносната мрежа, посочват от Министерството на енергетиката.
Уроците от кризите: 2009 и 2022
Трайчо Трайков припомни, че усилията за диверсификация са започнали преди близо две десетилетия, след газовата криза през 2009 г., когато доставките за региона бяха прекъснати.
„Усилията за диверсификация в нашия регион започнаха сериозно преди около 17 години – веднага след прекъсването на доставките на руски газ през 2009 г. Тогава София, която се отоплява с природен газ, започна буквално да изстива.“
По думите му, въпреки пропуснатите възможности в миналото, включително нереализирания проект „Набуко“, днешните резултати показват, че посоката е правилна.
„Когато дойде много по-голямата криза през февруари 2022 г. и „Газпром“ поиска плащане в рубли, ние бяхме подготвени. Учтиво отказахме, защото това нарушаваше договора ни – и нищо не се случи. В същото време България получи два танкера американски LNG и това беше ясно доказателство, че диверсификацията работи.“
Подкрепа от Вашингтон и следващи стъпки
В рамките на Трансатлантическата среща на върха във Вашингтон служебният министър на енергетиката подписа декларация, подкрепяща започването на преговори от страна на „Булгаргаз“ за внос на американски втечнен природен газ (LNG). Документът беше подписан в присъствието на секретаря по вътрешните работи на САЩ Дъг Бъргам, председател на Националния съвет за енергийна доминация, и на секретаря по енергетика Крис Райт. Според Трайчо Трайков тази стъпка е навременна и логична в контекста на поетия от България и Европейския съюз ангажимент за прекратяване на вноса на руски газ, включително правно обвързваща забрана за руски LNG до края на 2026 г. и за тръбопроводен газ от есента на 2027 г.
„След постепенното премахване на руския газ, включително втечнения природен газ, още от следващата година голяма част от вноса, който в момента успява да влиза „през задната врата“, най-вероятно ще стане невъзможен. Затова Вертикалният газов коридор не е просто инфраструктурен проект – той е ключов инструмент за енергийната сигурност на региона и за реалната диверсификация на доставките.“
Двустранни срещи и регионална координация
По време на визитата си във Вашингтон Трайчо Трайков проведе среща с Томас Съмърс, изпълнителен вицепрезидент на Shell за Съединените щати. Разговорът обхвана възможности за дългосрочно сътрудничество в доставките на LNG за България и региона, както и хода на проучванията за природен газ в Черно море. Допълнително бяха осъществени разговори с министрите на енергетиката на Румъния, Гърция, Сърбия, Унгария и Словакия, със секретаря по енергетика на САЩ Крис Райт, с помощник държавните секретари Джейкъб Хелберг и Майкъл Ригас, както и с президента на Cheniere Джак Фуско, президента на Chevron Фрийман Шахийн и специалния пратеник за глобална енергийна интеграция Джошуа Волц.
Позицията на България в региона
В контекста на разгръщащата се инфраструктура и активното международно партньорство, България има реален шанс да се превърне във водещ регионален газоразпределителен и транзитен център, свързващ пазарите на Югоизточна, Източна и Централна Европа. Усиленият напредък по Вертикалния газов коридор и готовността за прием, пренос и търговия с LNG през гръцките входни точки засилват енергийната устойчивост на целия регион.
На кратко
- До 2026 г. се очаква въвеждане в експлоатация на два проекта от Вертикалния газов коридор.
- Капацитетът на Кулата/Сидирокастро и Негру Вода/Кардам се увеличава; предстои разширение при Стара Загора и Комотини през следващата година.
- По коридора могат да се пренесат до 10 млрд. куб. м LNG годишно към Украйна и региона.
- България кандидатства за безвъзмездно финансиране по Модернизационния фонд на ЕС за по-конкурентни тарифи.
- Подписана е декларация за преговори на „Булгаргаз“ за внос на американски LNG.
- Забрана за внос на руски LNG от края на 2026 г. и на тръбопроводен газ от есента на 2027 г.
- Проведени са срещи с ключови партньори и компании в САЩ за дългосрочни доставки и инвестиции.
