САЩ обсъждат безпрецедентен лимит от 10% върху лихвите по кредитни карти за една година – ход, предложен от президента Доналд Тръмп с начало от 20 януари, който извади на преден план растящия дългов натиск върху милиони американци и предизвика остър отпор от банковия сектор.
Домашният бюджет под напрежение
Кредитният дълг по карти се превърна в тежест за много домакинства. Селина Купър, 26-годишна бивша помощник-юрист в Администрацията за социално осигуряване, остана без стабилен доход при правителствения блокаж преди месеци и загуби окончателно работата си след Коледа. Тя пропусна първата си вноска през октомври, а задълженията по трите ѝ карти набъбнаха до 6 000 долара (около 5 520 евро).
Наскоро издателите на картите ѝ – Capital One и American Express – повишиха лихвите заради просрочията: при Capital One те се удвоиха до 16%, а при American Express скочиха от 10% до 18%. Купър живее в Колумбия, Южна Каролина, и в момента разчита на малкия си фотографски бизнес.
„Ще покрива дребни сметки – но не и дълга по кредитните карти“,
казва тя и признава, че предложението за 10% таван
„би помогнало малко, но няма да ме извади от дълга“.
Лихвите са на многогодишен връх
Средната лихва по кредитни карти в САЩ достигна около 22% през ноември, спрямо 13% преди десетилетие, сочат данни на Федералния резерв. 37% от пълнолетните американци поддържат непогасен остатък по карта, а общият дълг надхвърля 1 трилион долара (около 920 милиарда евро). Лихвените начисления са донесли на банките близо 160 милиарда долара (около 147 милиарда евро) през 2024 г., по данни на Бюро за финансова защита на потребителите – агенция, която през миналата година беше до голяма степен реформирана.
Сюзън Шмит, портфолио мениджър в Exchange Capital Resources в Чикаго, коментира:
„Това показва, че потребителите са притиснати и ще продължат да се чувстват така. Мисля, че администрацията на Тръмп се опитва да намери изход.“
Банките предупреждават за ограничен достъп до кредит
Финансовите институции реагираха остро на идеята. Според тях таванът ще подкопае достъпа до кредит и ще принуди банките да намалят лимити или да закриват по-рискови сметки. Джеръми Барнъм, финансов директор на JP Morgan, предупреди на отчетен разговор:
„Хората ще загубят достъп до кредит в много, много широк мащаб, особено тези, които имат най-голяма нужда от него.“
Джейн Фрейзър, главен изпълнителен директор на Citigroup, също се обяви против, прогнозирайки
„сериозно отражение върху достъпа до кредит и върху потреблението в цялата страна“.
Какво би се променило при таван от 10%
Според някои икономисти ефектът върху потребителите не е еднозначно положителен, ако мярката действа сама по себе си. Бенедикт Гътман-Кени, доцент по финанси в Университета „Райс“, посочва, че банките могат да ограничат кредитирането към клиенти с по-ниски кредитни рейтинги или да компенсират приходите чрез по-високи годишни такси и санкции за просрочие.
„Не е ясно, че хората ще бъдат по-добре. Те пак ще плащат подобни суми,“
казва той, макар да отбелязва, че част от разходите на банките са „раздути“ и подлежат на съкращаване – например по маркетинг.
Насреща стои и анализ от Университета „Вандербилт“, според който американските домакинства биха спестявали около 100 милиарда долара (около 92 милиарда евро) годишно от лихви при 10% таван. Брайън Шийрър от Policy Accelerator към университета обобщава:
„Това е нещо, което хората ще видят и почувстват. Само по себе си ще се отрази значително върху семейните бюджети.“
Той оспорва тезата, че по-ниските лихви неминуемо свиват кредитирането, и добавя, че основната тежест в приходите от карти не е само от лихви.
„Няма политика без плюсове и минуси. За да продължат да кредитират, банките вероятно ще намалят наградите по картите, особено за клиенти с по-нисък кредитен рейтинг. Но спестяванията от лихви далеч ще надхвърлят загубените бонуси.“
Личните истории зад статистиката
Освен Селина, тежестта се усеща и от Морган, 31 години, която помоли да бъде цитирана само с малкото си име. От май насам, докато е без работа, тя плаща детската градина на двегодишната си дъщеря с картата си Discover. Така задълженията ѝ се натрупаха до 6 700 долара (около 6 164 евро). Съпругът ѝ е военнослужещ и покрива останалите разходи на семейството.
Благодарение на програма за военнослужещи, Морган временно ползва лихва около 3%.
„Ако трябваше да плащам типичните 27%, детската градина нямаше да е възможна,“
казва тя.
„Губя сън заради тези 6 700 долара, но имам малко време да ги погасим, а когато започна работа, ще успея.“
За нея лимит от 10% е
„правилна стъпка“
и
„едно от малкото неща, които поставят хората пред бизнеса“.
Ще мине ли мярката през Конгреса?
Идеята за таван на лихвите по кредитни карти не е нова и има двупартийна подкрепа. Миналата година сенаторите Джош Хоули (републиканец) и Бърни Сандърс (демократ) внесоха законопроект за 10% лимит. Елизабет Уорън, демократ от Сената, съобщи, че е разговаряла с президента:
„Казах му, че Конгресът може да приеме закон за таван на лихвите, ако той наистина се бори за това.“
Тя добави, че ако целта е реален напредък по лихвите и жилищните разходи, Белият дом трябва да използва политическата си тежест.
Предстоят обаче препятствия. Въпреки сигнали за подкрепа от двете партии, председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън изрази резерви заради възможни
„негативни вторични ефекти“
и очаквано свиване на кредитирането.
„Това е нещо, към което трябва да подходим много премерено,“
подчерта той.
Банките се готвят за силно лобиране и дори правни действия, за да защитят приходите си от лихви – техен ключов източник при картите. Ако администрацията се откаже, анализатори очакват причината да е именно натискът от сектора.
Какво следва
Дори и да бъде приет, едногодишният 10% таван вероятно ще предизвика промени в модела на картовия бизнес – от съкращаване на маркетингови разходи до пренастройване на таксите и бонусите. За милиони домакинства с нарастващи остатъци по карти мярката би донесла незабавни облекчения, но остава въпросът дали след изтичането ѝ кредитният пазар ще е по-достъпен и устойчив.
Обобщение
- Предложение: Президентът Доналд Тръмп иска 10% таван върху лихвите по кредитни карти за 1 година от 20 януари.
- Контекст: Средната лихва е около 22% (спрямо 13% преди 10 г.); 37% от възрастните имат непогасен остатък; дългът е над 1 трилион долара (около 920 милиарда евро).
- Банков сектор: JP Morgan и Citigroup предупреждават за ограничен достъп до кредит; възможни по-високи такси и по-малко награди.
- Потенциални ползи: Проучване на Университета „Вандербилт“ оценява годишни спестявания от около 100 милиарда долара (около 92 милиарда евро) за домакинствата.
- Лична перспектива: Американци като Селина Купър (6 000 долара дълг) и Морган (6 700 долара) виждат в мярката шанс за временно облекчение.
- Политика: Идеята има двупартийни поддръжници (Джош Хоули, Бърни Сандърс), но председателят на Камарата Майк Джонсън е предпазлив.
