Доналд Тръмп заведе дело за 5 млрд. долара (4,26 млрд. евро) срещу ДжейПиМорган Чейс и изпълнителния му директор Джейми Даймън, твърдейки, че банката е прекратила банковите му услуги по политически причини след напускането му на поста през януари 2021 г. Искът е подаден в съда на окръг Маями-Дейд, Флорида.
Какво твърди искът на Тръмп
В съдебната претенция се посочва, че през февруари 2021 г. ДжейПиМорган е закрила внезапно няколко сметки, давайки 60 дни предизвестие и без да предостави обяснение. Според Тръмп, така банката и нейният ръководител са отрязали достъп до милиони долари, нарушили са дейността на фирмите му и са го принудили спешно да открива сметки в други банки.
Тръмп твърди още, че е потърсил лично Джейми Даймън, главен изпълнителен директор на ДжейПиМорган Чейс, който обещал да провери случая, но не последвали действия. В иска се говори и за поставяне на Тръмп и предприятията му в „репутационен черен списък“, използван от ДжейПиМорган и други банки за възпрепятстване на бъдещо обслужване.
„JPMC лиши (Тръмп и бизнеса му) от банкови услуги, защото вярваше, че политическият вятър в момента благоприятства подобен ход“, се твърди в иска.
Позицията на банката
От ДжейПиМорган Чейс отхвърлят обвиненията и заявяват, че делото е неоснователно.
„JPMC не закрива сметки по политически или религиозни причини“, посочва говорител на банката. „Закриваме сметки, когато създават правен или регулаторен риск за компанията.“
По-широк фон: кредитни карти и напрежение с Уолстрийт
Искът идва на фона на ескалиращо напрежение между Белия дом и големите банки. Президентът Доналд Тръмп публично настоява лихвите по кредитните карти да бъдат ограничени до 10% с цел облекчаване на разходите за потребителите. ДжейПиМорган Чейс, един от най-големите издатели на кредитни карти в САЩ, сигнализира, че ще се противопостави на подобен таван. Банкови ръководители реагираха остро и на атаките на Тръмп срещу независимостта на Федералния резерв.
Какво е „дебанкинг“
„Дебанкинг“ е закриване на сметки или отказ за предоставяне на банкови услуги, включително кредити и разплащателни продукти. Доскоро маргинална тема, през последните години тя се политизира, като редица консервативни политици твърдят, че срещу тях има дискриминация.
Дебатът придоби национален мащаб в САЩ още при обвиненията към администрацията на Барак Обама, че чрез инициативата Operation Choke Point е упражняван натиск върху банки да спрат услуги за оръжейни магазини и фирми за бързи кредити. След 6 януари 2021 г. критики към банките се засилиха заради откази, мотивирани с „репутационен риск“. Откакто Тръмп се върна в Белия дом, банковите регулатори предприеха стъпки да забранят използването на „репутационен риск“ като основание за отказ на услуги.
Сходни случаи в Европа
През 2023 г. британският политик Найджъл Фараж обяви, че сметките му в Коутс (Натуест Груп) са били прекратени. Независим преглед, поръчан от Натуест, установи, че банката е имала договорно право да закрие сметката и е действала по вътрешни правила, но посочи сериозни пропуски в комуникацията и липса на адекватно обяснение. През 2025 г. Фараж и Натуест постигнаха конфиденциално споразумение.
В края на 2017 г. на Марин льо Пен са закрити сметки в Сосиете Женерал, а Ейч Ес Би Си прекратява личната ѝ сметка. Според „Национален сбор“ (тогава „Национален фронт“), банките са действали политически мотивирано. Случаят стига до Банк дьо Франс, която заключава, че закриванията не нарушават регулациите.
През септември 2024 г. Дойче Кредитбанк прекратява сметки и карти на новоизбрания политик от „Алтернатива за Германия“ (АдГ) в Тюрингия Саша Шльосер малко след изборната му победа. През 2025 г. Фолксбанк закрива сметките на местна структура на АдГ, като районната организация в Минден-Любеке определя решението като „политически мотивирано“.
Насочени ли са банките срещу „нелиберални“ клиенти?
Тръмп, Фараж, Льо Пен и АдГ твърдят, че банките действат с ляв уклон. Банките последователно отричат политическа мотивировка и посочват, че решенията им се ръководят от правила за противодействие на изпирането на пари (AML), опознаване на клиента (KYC) и санкционни режими. При неизяснен произход на средства, отказ за предоставяне на искани документи или структури с повишен риск, финансовите институции могат да бъдат длъжни да ограничат или прекратят отношения – независимо от политическите възгледи на клиента.
В редица нашумели случаи банките сочат притеснения за непотвърдими дарители, непрозрачни схеми на финансиране или връзки с юрисдикции и лица под засилен надзор, включително санкционирани държави и структури, които може да се опитват да влияят върху политическия процес.
Предишни и текущи съдебни ходове на Тръмп
Това не е първият подобен иск. През март 2025 г. организацията на Тръмп заведе дело срещу Кепитъл Уан със сходни обвинения. Тази процедура все още се разглежда.
Какво означава темата за клиенти в България и ЕС
И в България, както и в ЕС, банките прилагат строги правила по AML/KYC и санкционни листи. Когато произходът на средства не е убедително документиран или съществуват рискове за съответствие, банките могат да откажат услуги или да закрият сметки. Решенията подлежат на вътрешни процедури и регулаторен надзор, а клиентите имат право да търсят обяснение и защита по законов ред.
Обобщение
- Доналд Тръмп съди ДжейПиМорган Чейс и Джейми Даймън за 5 млрд. долара (4,26 млрд. евро) във Флорида за предполагаемо политически мотивирано „дебанкинг“.
- Искът твърди, че през февруари 2021 г. са закрити сметки с 60 дни предизвестие, без обяснение, и е наложен „репутационен черен списък“.
- Банката отговаря, че не закрива сметки по политически или религиозни причини, а при правен или регулаторен риск.
- Напрежението се засилва от идеята за 10% таван на лихвите по кредитни карти и критиките към независимостта на Федералния резерв.
- Подобни спорове имаше с Найджъл Фараж (2023), Марин льо Пен (2017), както и с политици и структури на АдГ (2024–2025).
- Банките посочват AML/KYC и санкционни изисквания като мотив, а не политическа пристрастност.
- Предишно дело на Тръмп срещу Кепитъл Уан от март 2025 г. още е висящо.
