Президентът Доналд Тръмп подготвя мащабен план за възстановяване на нефтените находища на Венецуела и насочване на продукцията им към глобалния пазар с цел поддържане на цена около 50 долара за барел (около 46 евро). Ходът може да прекрои петролната карта, да засили влиянието на САЩ върху ключови резерви и да постави ОПЕК пред трудни решения, докато черното злато остава под натиск от свръхпредлагане.
Какво планира Вашингтон
Според запознати, администрацията на САЩ възнамерява да улесни големи американски инвеститори да влязат във венецуелския петролен сектор, като осигури правна стабилност и възможни гаранции за вложенията. Целта е бързо да се повиши предлагането и да се поддържат по-ниски цени за американските потребители.
Тръмп отдавна подкрепя по-високо производство и целева барелна цена от 50 долара (около 46 евро). Дори постепенно възстановяване на занемарената индустрия на Венецуела може да промени баланса, тъй като всяко допълнително количество в краткосрочен план, а още повече в средносрочен, би засилило излишъка на пазара.
Дилемата на ОПЕК+: да поддържа цената или пазарния дял
Организацията на страните износителки на петрол и съюзниците ѝ вече трудно намират обща посока спрямо натиска за ниски цени. На 11 януари ОПЕК+, включително Русия, постави на пауза всякакви увеличения на добива за първите три месеца на годината. Въпросът е дали да се режат доставки, за да се пази цената – с риск от загуба на приходи и пазарен дял – или да се чака.
„Отговорността е на всеки да управлява собствените си интереси, но в същото време да не дразни мечката“, заяви Дейвид Оксли, главен икономист по климатични въпроси и суровини в Capital Economics. „Това е присъщо напрежение, което тежи върху глобалния пазар“.
Саудитска Арабия заема изчаквателна позиция, тъй като възстановяването на производството във Венецуела вероятно ще отнеме години. Американските компании биха настоявали за стабилна регулаторна рамка и дългосрочни гаранции преди да налеят милиарди в инфраструктура, изоставена и занемарена от години.
Колко петрол и колко бързо
Делегати от страни от Персийския залив в ОПЕК изчисляват, че при благоприятни регулации Венецуела може да добави до 2 милиона барела дневно към добива си в рамките на една до три години, спрямо под 1 милион барела дневно в момента. Това би било съществено предвид глобалното свръхпредлагане.
Предизвикателството е, че венецуелският суров петрол е тежък и високо съдържание на сяра, което го прави по-нискокачествен и по-труден за реализация без смесване и специални мощности за преработка.
Геополитика: от Китай до Персийския залив
Някои страни-членки в Залива виждат и позитив. Ако потоците венецуелски суров петрол към Китай бъдат нарушени, Пекин може да се обърне към тях за допълнителни доставки. Но стратегическият ефект за пазара ще е по-широк: големи резерви ще останат под влияние на САЩ и извън орбитата на ОПЕК.
Анализатори на JPMorgan изчисляват, че комбинираните резерви на Гаяна (където производството е доминирано от големи американски компании), Венецуела и САЩ могат да дадат на Вашингтон лост над около 30% от глобалните резерви.
„Тази промяна може да даде на САЩ по-голямо влияние върху петролните пазари, потенциално задържайки цените на петрола в исторически по-ниски диапазони, засилвайки енергийната сигурност и прекроявайки баланса на силите на международните енергийни пазари“, се казва в скорошен доклад на JPMorgan.
Цени, прогнози и решения на производителите
През миналата година цените се понижиха заради ръст на глобалното производство и опасения за икономическия растеж. Брент се търгува около 63 долара (около 58 евро), а американският бенчмарк – близо до 59 долара (около 54 евро), което е с около една пета по-ниско спрямо преди година.
Анализаторите понижиха прогнозите си за тази година: JPMorgan очаква средно 58 долара (около 53 евро) за барел Брент и 54 долара (около 50 евро) за американския бенчмарк, с перспектива за още по-ниски цени догодина. Саудитска Арабия понижи официалните си продажни цени за Азия за трети пореден месец.
Натиск върху шистовия сектор и Русия
Продължителен спад под 50 долара (под около 46 евро) – прага на рентабилност за много компании – би ударил американската шистова индустрия, която традиционно подкрепя Тръмп. Мнозина сондажни играчи обаче остават верни на капиталова дисциплина и не бързат да вдигат добива, въпреки политическия натиск.
Повече венецуелски барели биха засилили натиска и върху петролната индустрия на Русия, вече засегната от санкции, атаки по инфраструктура и дългосрочен структурен спад заради застаряващи находища и липса на достатъчно ресурси за сложни проекти.
Саудитските финанси и „Визия 2030“
По оценки на анализатори Саудитска Арабия може да добива при под 10 долара (около 9 евро) за барел, но според Capital Economics кралството се нуждае от цени над 100 долара (над около 92 евро), за да занули бюджетния дефицит. Високите вътрешни разходи и инвестиции по плана „Визия 2030“ – за диверсификация към туризъм, развлечения и спорт – изискват стабилни приходи и ограничават възможността за големи външни инвестиции.
„Ниските цени със сигурност оказват по-голям натиск върху Саудитска Арабия и също така ограничават способността ѝ стратегически да разполага капитал в чужбина, което е важно в момент, когато страните от Персийския залив се надпреварват за достъп до администрацията на Тръмп чрез мащабни инвестиционни обещания“, посочи Щефен Хертог, професор в Лондонското училище по икономика.
Какво означава за България
За българските потребители и бизнеса, включително в Пловдив, по-голямото предлагане на световния пазар означава потенциал за по-ниски цени на горивата, но и по-голяма волатилност. Ако цените се задържат ниски, натискът върху производителите може да доведе до преструктуриране в индустрията и промени в инвестиционните планове на големите играчи, което косвено влияе на доставките и маржовете.
Влиянието на ОПЕК отслабва заради агресивния ръст на производството в САЩ, Бразилия и Гаяна – тенденция, която допълнително размива способността на картела да определя траекторията на цените.
Обобщение
- Вашингтон цели възраждане на венецуелския петрол и цена около 50 долара (около 46 евро).
- ОПЕК+ постави на пауза увеличенията на добива за първото тримесечие след среща на 11 януари.
- Венецуела може да добави до 2 млн. барела дневно за 1–3 години; в момента е под 1 млн. барела.
- Брент около 63 долара (около 58 евро), WTI близо 59 долара (около 54 евро) – с около 20% под годишната база.
- Прогнози: 58 долара (около 53 евро) за Брент и 54 долара (около 50 евро) за WTI; възможно допълнително понижение догодина.
- Саудитска Арабия: себестойност под 10 долара (около 9 евро), баланс на бюджета при над 100 долара (над около 92 евро).
- САЩ могат да влияят върху около 30% от глобалните резерви (Гаяна, Венецуела, САЩ).
- Възможен ефект у нас: по-ниски цени на горивата, но с по-голяма волатилност.
