Турция ускорява курса към енергийна независимост, като насочва усилията си към възобновяеми източници – основно слънчева и вятърна енергия. В страна с бързо растящо потребление на енергия 74 на сто от търсенето се покрива от внос, а Русия остава водещ източник с около 40 на сто от вноса на газ, петрол и въглища. В същото време турската икономика е силно обвързана с европейските пазари, които поемат близо 40 на сто от износа.
Газ в Черно море и атомната централа „Аккую“
Анкара разгръща паралелна стратегия за диверсификация на енергийните източници. В Черно море се извършват активни проучвания, където бяха открити подводни газови находища. При пълно развитие тези ресурси биха могли да покриват до една трета от годишните нужди на страната.
Допълнително се очаква през следващата година да заработи първият реактор на атомната електроцентрала „Аккую“, изграждана в сътрудничество с Русия. След завършването ѝ в края на десетилетието централата ще може да осигурява 10 на сто от електроенергията на Турция.
„Ключът са възобновяемите“: позицията на Анкара
Турското правителство вижда най-голям потенциал във възобновяемите източници. Енергийният министър Алпарслан Байрактар заяви през юни, че Анкара прави мащабни инвестиции, за да ограничи външната зависимост.
„Търсенето на енергия ще продължи да расте през идните години. Правим мащабни инвестиции, за да прекратим нашата външна енергийна зависимост.“
По думите му именно зелената енергия ще бъде двигателят на промяната.
„Ключът към пълната енергийна независимост ще бъдат възобновяемите източници.“
Те ще помогнат и за постепенното закриване на най-замърсяващите въглищни централи. Правителството вече отчете, че в отделни дни през миналата година над 75 на сто от електропотреблението е било покрито от възобновяеми източници.
Слънце и вятър: амбиция за 120 000 MW и инвестиции
Хидроенергията доскоро водеше сред зелените източници, но зачестилите суши в региона я правят по-несигурна. Затова фокусът се измества към слънцето и вятъра. Планът е до 2035 г. Турция да разполага с 120 000 мегавата инсталирани мощности. Това означава почти четирикратно увеличение на сегашния капацитет и изисква инвестиции около 100 милиарда евро (€100 млрд.), включително за модернизация на мрежата за пренос и съхранение.
Напредъкът през последните години е показателен: приносът на слънчевата енергия е бил почти нулев преди 2018 г., а вятърната се развива по-осезаемо след 2016 г.
„Суперразрешително“: ускорени процедури и полемики
През лятото турският парламент прие т.нар. „суперразрешително“ – дългоочакван пакет, който съкращава сроковете за одобрение на нови вятърни и соларни инсталации от около пет на максимум две години. Новите правила обаче предизвикаха остри дебати, тъй като отварят поле за минна дейност в гори и маслинови горички, защитени досега по закон.
Индустриална база в Измир и цел – Топ 5 в Европа
В Измир на Егейското крайбрежие се оформя индустриална екосистема: фабрики с местни и европейски инвестиции произвеждат компоненти за вятърни турбини. Според Ибрахим Ерден, председател на Турската асоциация за вятърна енергия, натрупаният опит и новите мощности правят възможен ускорения растеж.
„Този голям напредък е постижим с оглед на резултатите от последните години.“
Локализирането на част от производството намалява зависимостта от внос – включително от Китай – и подкрепя амбицията през следващите години Турция да се изкачи до петото място по пазар за вятърна енергия в Европа.
Регионален ефект: отражение върху Балканите и България
Разгръщането на зелени мощности в съседна Турция ще влияе върху енергийните потоци и ценовата динамика в региона. По-устойчива и диверсифицирана турска енергетика означава по-малък натиск върху вноса на изкопаеми горива и потенциал за по-стабилна търговия в Югоизточна Европа, включително и с България.
Накратко
- Енергиен внос: 74 на сто от търсенето се покрива от внос; Русия държи около 40 на сто от импорта на газ, петрол и въглища.
- Черно море и атом: Открит газ може да покрива до една трета от нуждите; първи реактор на „Аккую“ се очаква догодина, а след пълното завършване до края на десетилетието – 10 на сто от електропотреблението.
- Зелена цел 2035: 120 000 MW слънчеви и вятърни мощности; необходими инвестиции – около 100 милиарда евро (€100 млрд.).
- Процедури: „Суперразрешително“ съкращава одобренията от около пет на максимум две години; предизвиква полемики заради достъп до гори и маслинови горички.
- Индустрия: Клъстер в Измир за производство на елементи за турбини; цел – Турция да влезе в Топ 5 пазари за вятър в Европа.
