Бактерии, съхранени 5 000 години в ледена пещера в Румъния, се оказаха устойчиви на 10 съвременни антибиотици от осем различни класа, показва ново изследване. Става дума за щам Psychrobacter SC65A.3, изолиран от ледените слоеве на пещерата Скъришоара – една от най-големите ледени пещери в страната.
Как беше направено откритието
Екип от румънски учени извлича 25-метров леден керн от зоната „Голямата зала“ в пещерата Скъришоара. Там, под 5 000-годишен лед, те изолират различни бактериални щамове и секвенират техните геноми, за да определят кои гени подпомагат оцеляването при ниски температури и кои осигуряват антимикробна резистентност. Леденият блок в пещерата е с обем около 100 000 куб. м и възраст приблизително 13 000 години – считан за най-големия и най-стар подземен леден масив в региона.
Според ръководителя на изследването, д-р Кристина Пуркареа от Института по биология – Букурещ към Румънската академия, щамът носи изненадващо богат набор от гени за резистентност.
„Бактериалният щам Psychrobacter SC65A.3, изолиран от леда в пещерата Скъришоара, въпреки древния си произход, показва устойчивост към множество съвременни антибиотици и носи над 100 гена, свързани с резистентността“, заявява д-р Кристина Пуркареа.
Установената резистентност е към широко използвани перорални и инжекционни терапии, прилагани в клиничната практика при тежки бактериални инфекции като туберкулоза, колит и инфекции на пикочните пътища. Предишни изследвания на рода Psychrobacter се фокусираха основно върху биотехнологичния им потенциал, а профилите им на антибиотична резистентност до голяма степен оставаха неизвестни.
Защо откритието е важно днес
Изследователите подчертават, че антимикробната резистентност е естествено явление, съществувало далеч преди появата на модерните лекарства, но днес тя се ускорява от хроничната и неправилна употреба на антибиотици, което подпомага разнообразието и разпространението на гени за резистентност. Резултатите, публикувани в научното списание Frontiers in Microbiology, поставят откритието в по-широк контекст: около 20% от повърхността на Земята е покрита от замръзнали хабитати, а ниските температури характеризират голяма част от биосферата – правейки разбирането на студолюбивите микроби критично важно на фона на бързите климатични промени.
„Изследването на микроби като Psychrobacter SC65A.3, извлечени от хилядолетни ледени отлагания, разкрива как резистентността към антибиотици се е развила естествено в околната среда, много преди употребата на модерни антибиотици“, допълва д-р Кристина Пуркареа.
Рисковете за общественото здраве в Европа и по света
Антимикробната резистентност (AMR) причинява милиони смъртни случаи годишно по света. В Европа се оценява, че тя води до над 35 000 смъртни случая всяка година, а прогнозите са за нарастващ брой в следващите години. По данни на Световната здравна организация вече една от всеки шест бактериални инфекции е резистентна към стандартните терапии.
Европейският център за превенция и контрол на заболяванията посочи, че за AMR в региона се е създала „перфектна буря“ от фактори: застаряващо население, трансгранично разпространение на резистентни патогени, прекомерна употреба на антибиотици и критични пропуски в превенцията и контрола на инфекциите.
Световната здравна организация подчертава, че антимикробната резистентност е сред водещите глобални заплахи за общественото здраве, изискваща координирани действия – от разумна употреба на антибиотици до инвестиции в нови терапии и засилен микробиологичен надзор.
Какво означава това за науката – и за България
Откритието в Скъришоара напомня, че природата е древен и изобретателен източник на резистентност. Дори изолирани среди като ледени пещери могат да „съхраняват“ гени за устойчивост с хилядолетия. За научната общност това е сигнал да се ускори проучването на микроби от студени екосистеми, особено при климатично затопляне и топене на ледовете.
За България поуките са ясни: разумна антибиотична терапия, стриктен контрол на употребата в хуманната и ветеринарната медицина, по-добър болничен контрол на инфекциите и инвестиции в геномно секвениране и лабораторен надзор. Така страната може да минимизира риска от разпространение на устойчиви щамове и да се подготви по-добре за бъдещи здравни предизвикателства.
Накратко
- В ледена пещера в Румъния са открити бактерии на възраст около 5 000 години, устойчиви на 10 съвременни антибиотици от 8 класа.
- Щамът Psychrobacter SC65A.3 носи над 100 гена, свързани с резистентността.
- Изследването използва 25-метров леден керн от „Голямата зала“ в пещерата Скъришоара; леденият блок е ~100 000 куб. м и ~13 000 години.
- Извод: AMR е естествена, но ускорена от човешки фактори; 20% от земната повърхност са студени хабитати – разбирането на тези микроби е критично при климатични промени.
- В Европа AMR причинява над 35 000 смъртни случая годишно; глобално 1 от 6 бактериални инфекции е вече резистентна към стандартно лечение.
