Потенциално нов подход за забавяне на загубата на памет при болестта на Алцхаймер беше описан в ново рецензирано изследване. Екип от Лаборатория „Колд Спринг Харбър“ в Ню Йорк, некомерсиална научна институция, отчита, че ензимът PTP1B допринася за когнитивния спад при миши модели на заболяването. Откритието надгражда десетилетни проучвания на професора по биохимия Никълъс Тонкс, който идентифицира PTP1B още през 1988 г.
Какво откриват учените
Работата показва нова роля на PTP1B в сигнализирането на имунните клетки в мозъка и подсказва, че ограничаването на активността му може да бъде обещаващ терапевтичен път. Когато активността на PTP1B се намали, микроглията – имунните клетки на мозъка – по-ефективно изчиства натрупванията от амилоид-бета (Aβ), характерни за Алцхаймер. Данните насочват, че PTP1B взаимодейства с протеина SYK (тирозин киназа), който регулира реакцията на микроглията към увреждане и изчистване на Aβ.
С напредването на болестта тези клетки се изтощават и стават по-малко ефективни.
Нашите резултати сочат, че инхибирането на PTP1B може да подобри функцията на микроглията, като прочиства Aβ плаките.
Това заявява ръководителят на изследването Юксин Цен, подчертавайки потенциала на таргетирания подход.
Ензим на кръстопът между метаболизма и невродегенерацията
PTP1B е добре познат и с ключовата си роля в метаболитни състояния като затлъстяване и диабет тип 2 – два други добре признати рискови фактора за развитието на невродегенеративни заболявания, включително Алцхаймер. Това позиционира ензима като общ механизъм, който свързва метаболитното здраве с мозъчната функция.
Нов път към лечение и какво следва
Лаборатория „Колд Спринг Харбър“ вече разработва инхибитори на PTP1B за множество приложения. За Алцхаймер проф. Никълъс Тонкс предвижда комбинирани терапии, които да съчетаят вече одобрени лекарства с PTP1B инхибитори. По данни на Световната здравна организация, в момента при Алцхаймер се използват инхибитори на холинестеразата като донепезил, а за по-напреднали стадии – антагонисти на NMDA рецепторите като мемантин.
Целта е да забавим прогресията на Алцхаймер и да подобрим качеството на живот на пациентите.
По света над 55 милиона души живеят с деменция, като болестта на Алцхаймер представлява до 70 процента от случаите, посочват още от СЗО.
Това е бавно опустошение. Губите човека парче по парче.
Личната история на проф. Тонкс – неговата майка е живяла с Алцхаймер – придава допълнителна тежест на научните усилия.
Внимателен оптимизъм
Резултатите са получени при миши модели, което означава, че предстои разработване на специфични молекули, последвано от клинични изпитвания при хора за оценка на безопасността и ефективността. Въпреки това откритието очертава ясен механизъм – през PTP1B и SYK – по който имунните клетки в мозъка могат да бъдат реактивирани да изчистват токсичните натрупвания, асоциирани с болестта.
На кратко
- Какво ново: Ограничаването на PTP1B забавя загубата на памет при миши модели на Алцхаймер, като подсилва микроглията да чисти амилоид-бета (Aβ) плаки.
- Механизъм: Ефектът минава през сигналния път с тирозин киназата SYK.
- Контекст: PTP1B е ключов и за затлъстяването и диабет тип 2 – признати рискови фактори за Алцхаймер.
- Терапии сега: СЗО посочва донепезил и мемантин като основни одобрени лекарства според стадия.
- Какво следва: Разработване на инхибитори на PTP1B и бъдещи клинични изпитвания; възможна комбинирана терапия с вече одобрени средства.
- Мащаб: Над 55 милиона души с деменция в света; Алцхаймер е до 70% от случаите.
