Войната навлезе в петата си година, а въпросът остава: кога Украйна ще сбъдне европейската си мечта и ще седне официално на масата за преговори с Европейския съюз? Пътят е белязан от реформи с безпрецедентна скорост, дипломатически спънки и човешка устойчивост – от площад Майдан до днешния Киев.
От Майдан до статут на кандидат
Мечтата за европейско бъдеще на Украйна не започва на 24 февруари 2022 г. В края на 2013 г., след отказа на тогавашния президент Виктор Янукович да подпише Споразумението за асоцииране с ЕС, студенти излизат на Майдана с европейския флаг. Последват кървави сблъсъци, анексирането на Крим и проруският сепаратизъм в Донбас – прелюдия към пълномащабната война, която започна преди 4 години.
С началото на инвазията Киев ускорява курса към Европа: на 28 февруари 2022 г. Украйна подава молба за членство, през април получава първия въпросник за присъединяване, а през юни вече има статут на държава кандидат. Оттогава реформите текат паралелно с отбраната.
Аркадий Петросян, председател на Асоциацията на младите вътрешно разселени хора (АМВРХ): „Иска ни се да живеем европейски живот, да бъдем щастливи, да се къпем в морето, да пътуваме при вас във Варна, а вие при нас в Одеса. Това е прекрасно.“
Подкрепа от ЕС – насред ракетни удари
Европейските институции поддържат постоянен контакт с Киев. Гедиминас Навицкас, заместник‑председател на Делегацията на Европейския съюз в Украйна, подчертава техническата и експертна помощ за реформите и ясната политическа подкрепа.
Гедиминас Навицкас, заместник‑председател на Делегацията на ЕС в Украйна: „Ще работим всеки ден, за да сме сигурни, че Украйна има цялата необходима техническа подкрепа и съвети в прилагането на реформите, за да може да е възможно най‑близо до датата, която сама си е определила.“
Реалността на войната не подмина и европейската мисия в Киев. Малко след пристигането на Навицкас сградата на делегацията е поразена от отломки от две ракети „Искандер“: щетите достигат 60% от сградата и са отчетени 150 директни попадения от метални елементи.
Гедиминас Навицкас: „Това беше още един показател, че Русия се сражава срещу цивилни… Разбрахме ясно, че трябва да удвоим подкрепата и да продължим със санкциите срещу Русия и нейната военна машина.“
Реформи и спънки по пътя към преговори
През декември миналата година Брюксел публикува доклад за напредъка на Киев. Според заключенията Украйна е готова да отвори всички шест преговорни клъстера (области). Но решението за старт на преговорите изисква единодушие и Унгария наложи вето, стопирайки процеса.
Гедиминас Навицкас: „От 2022 г. Украйна вече е изпълнила 63 от 68 ключови реформи, необходими по пътя на присъединяването. Тези усилия трябва да продължат.“
Киев отчита напредък особено в борбата с корупцията – възстановена е автономността на Националното бюро за борба с корупцията и на Специализираната прокуратура за борба с корупцията след обществен натиск и протести. Въпреки това сигналите за
Сред полетата за допълнителен напредък са данъчната система, публичната администрация, бизнес климата и противодействието на външна информационна намеса. Навицкас посочва, че методологията на разширяването е остаряла и трябва да се съобрази с новите геополитически реалности, поради което паралелно тече и неофициален подготвителен процес, за да не се губи време до формалното отваряне на главите.
Многолика Украйна: общности, разселване, закон
Историята на Украйна към Европа е и история на хората. Аркадий Петросян е част от арменската диаспора в страната, която наброява около 500 000 души. Роден в Горливка, Донецка област, той напуска родния си дом още през 2014 г. заради войната – първо в Славянск, после в Бахмут, а днес живее в Киев.
Аркадий Петросян, председател на АМВРХ: „За мен Украйна е страна на възможностите… Харесва ми нашата култура, нашата демокрация и свобода, нашето влечение към европейската цивилизация.“
По думите му в Украйна живеят над 120 малцинства, сред които и голяма българска общност, активно участваща в доброволчески структури и въоръжените сили заедно с кримските татари и арменци. „Тук няма етнически конфликти – Украйна е място, на което могат да живеят всички“, казва той.
Вътрешното разселване беляза милиони съдби. Още през 2014 г. над 4 и половина милиона украинци напускат Донбас към вътрешността на страната.
Аркадий Петросян: „Аз съм млад и това не ми пречеше… Но хора на възраст, които над 20 години са работили в мините, се оказват само с дрехи на гърба си.“
По негова инициатива и с екипа на АМВРХ е изработен и приет закон за вътрешната принудителна миграция, предвиждащ компенсации за хора, напуснали домовете си заради окупация или бойни действия. Той очаква подписа на президента и бързо влизане в сила.
Аркадий Петросян: „С наша помощ беше изработен и приет закон… Чакаме подписа на президента и се надяваме това да се случи бързо.“
Какво предстои по европейския път
Паралелно с разговорите за модернизиране на процедурите се обсъждат и преходни формати, включително вариант за „членство light“ без право на глас. Но едно условие остава непреодолимо: войната трябва да приключи преди финалната права към пълноправно членство.
Гедиминас Навицкас: „Заедно с останалите 26 държави‑членки показахме изобретателност и започнахме неофициален процес – за да не губим време между реалните преговори и членството.“
Аркадий Петросян: „Трябва да се махнат от нас и да ни дадат да живеем спокойно… Искам да живея в Киев – тук е рай за млад човек, и ако ги нямаше ракетите, всичко щеше да е наред.“
Обобщение
- Четири години война – Украйна държи курса към ЕС, започнат с Майдана през 2013 г.
- 28.02.2022 – подадена молба за членство; април – въпросник; юни – статут на кандидат.
- Готовност за 6 преговорни клъстера, но вето на Унгария спира официалния старт.
- 63 от 68 ключови реформи са изпълнени според Делегацията на ЕС в Украйна; усилията продължават.
- Антикорупционни институции с възстановена автономност след обществени протести; остава нужда от резултати, включително в енергетиката.
- Сградата на делегацията на ЕС в Киев е тежко засегната от отломки от „Искандер“ – знак, че войната удря и цивилни цели.
- Над 120 малцинства и активна българска общност; над 4,5 млн. вътрешно разселени още от 2014 г.; подготвен закон за компенсации чака президентски подпис.
- В ход са идеи за „членство light“, но финалът зависи от края на войната.
