Темата накратко:
На 17 юни 2026 г. щатът Върмонт прие закон H.816 (Act 156), който забранява предоставянето на съвети за психично здраве от изкуствен интелект без преглед и одобрение от лицензирани специалисти. Законът поставя акцент върху участието на терапевта, но не уточнява какво точно означава „преглед и одобрение“, което поражда опасения от рутинно или механично одобрение на AI‑консултации.
На 17 юни 2026 г. Върмонт подписа H.816 (Act 156), закон, който регулира използването на изкуствен интелект в предоставянето на услуги за психично здраве. Текстът забранява предлагането или рекламата на услуги за психично здраве чрез AI, освен ако тези услуги не са предоставяни от лицензиран ментален здравен специалист и не бъдат прегледани и одобрени от такъв специалист.
Какво съдържа законът
Законът е озаглавен „An act relating to regulating the use of artificial intelligence in the provision of mental health services“ и въвежда изискването AI‑инструментите да се използват само в рамките на професионалната практика на терапевта. В един от ключовите текстове на акта се посочва:
„Целта на този акт е да защити лицата, търсещи психично‑здравни услуги в Върмонт, от психологическа вреда, включително смърт при самоубийство, като се гарантира, че тези услуги се предоставят от ментални здравни специалисти, а не самостоятелно от системи с изкуствен интелект.“
Други откъси от H.816 гласят, че организация или корпорация не бива да предоставя, рекламира или предлага психични услуги, включително чрез AI, освен ако услугите не са „предоставяни от ментален здравен специалист“. Законът също така допуска използване на AI инструменти от терапевт в рамките на обхвата на професионалната му практика, при условие че те са съвместими със Закона за преносимост и отчетност в здравното осигуряване (Health Insurance Portability and Accountability Act of 1996, Pub. L. No. 104-191), и че менталният здравен професионалист преглежда и одобрява предоставяните услуги.
Защо изискването за „преглед и одобрение“ буди съмнения
На пръв поглед изискването човек‑професионалист да бъде „в цикъла“ изглежда логично: терапевтът би трябвало да прихване грешки или неподходящи съвети от AI. Проблемът е, че законите рядко уточняват как изглежда този преглед в практиката. Без ясни стандарти „прегледът“ може да се превърне в бърза проверка или дори в едно кликване за одобрение, особено когато терапевтът е претоварен или свикне с високото качество на системата.
Този феномен е известен като автоматизационно пристрастие: специалистите могат да се отпуснат и да приемат, че AI е винаги правилен, след като наблюдават множество коректни отговори. Ако от 500 прегледани препоръки само 5 са неподходящи и преминат незабелязано, последствията за засегнатите клиенти могат да бъдат сериозни.
Какво не е конкретизирано в закона
H.816 не предлага детайли за това как да се документира прегледът и одобрението, колко време трябва да отделя терапевтът за проверка, каква част от AI‑сесиите следва да бъде проверявана, нито описва критерии за клинична оценка. Отделно, законът не забранява на терапевтите да използват AI инструменти, за да помагат при самия преглед, което поставя риска AI да „одобрява“ собствените си изходи чрез друг алгоритъм.
В контраст, някои други щати са въвели по‑строги изисквания. Например в един от законодателните текстове в Колорадо се изисква терапевтът да бъде свързан в реално време и да може мигновено да се намеси в чат с потребител — мярка, която носи значителни оперативни и етични предизвикателства.
Контекст: защо регулирането е на дневен ред
Генеративните AI системи се използват масово за консултации относно психичното здраве. По данни, цитирани в анализа, само ChatGPT има над 900 милиона седмични активни потребители, а голяма част от тях използват платформите за въпроси, свързани с емоционално състояние и съвети. Това обяснява защо законодателите се стремят да ограничат директното предлагане на терапии от алгоритми без човешки надзор.
Паралелно с това в някои щати през 2025 г. бяха приети други нормативни текстове, които регламентират използването на AI в областта на психичното здраве, сред които са закони в Илинойс, Невада и Юта. Тези закони имат варираща строгост и обхват и показват нарастваща картография на правилата на щатско ниво в отсъствие на единен федерален закон.
Отговорност и практически последици
С приемането на H.816 възниква въпросът кой носи крайна отговорност при вреда, причинена от AI‑съвет: AI‑производителят, който твърди, че инструментът е безопасен и ефективен, или терапевтът, който е потвърдил препоръката? Авторите на правни анализи предупреждават за риск от „разсейване на отговорността“, при което и двете страни си прехвърлят вината.
Появата на тези изисквания предвещава и възможни дисциплинарни мерки от лицензионните органи срещу терапевти, които не упражняват надлежна грижа, както и растящ брой граждански искове за небрежност, ако се докаже, че одобрението е било механично или формално.
Какви мерки липсват и какво биха могли да включват законите
Експерти и наблюдатели предлагат законодателите да въведат минимални стандарти за преглед и документация: записи за това кой е извършил прегледа, какви клинични основания са използвани, времетраене и възможност друг специалист да реконструира процеса. Подобни изисквания биха намалили риска от формални одобрения и от автоматизационно пристрастие.
Без ясни процеси и механизми за отчетност има опасност и AI‑производителите да отправят обвинения към терапевтите при възникнали проблеми, а терапевтите да търсят отговорност от разработчиците — сценарий, който би усложнил защитата на потребителите.
H.816 отразява широка тенденция: държавите се опитват да ограничат непровереното използване на AI при уязвими групи, но текстовете често оставят критични детайли неразрешени. Върмонт поставя изрично изискване за човешки надзор, но остава задачата законодателите и регулаторите да дефинират как този надзор да бъде ефективен в практиката.
Заключение: Приемането на H.816 бележи пореден етап в усилията за регулиране на AI в сферата на психичното здраве — важно, но само първа стъпка. Без конкретни стандарти за преглед, документация и отговорност рисковете от механично одобрение и отмиване на отговорността остават реални, а защитата на пациентите зависи от последващи уточнения в нормативната и професионалната рамка.
