Следващата седмица политици, учени, индустрия и крайбрежни общности се събират за Европейските дни на океана – форум, който ще зададе тона на най-амбициозната морска реформа в ЕС от години насам. Големият въпрос: как да преминем от „Пакт за океаните“ към „Закон за океаните“ – ново законодателство, обещано до края на 2026 г., което трябва да даде реални правни „зъби“ на морската политика на Европа.
От стратегически пакт към закон с „зъби“
Откриващото слово на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще бъде внимателно следено за сигнали как ще изглежда бъдещата правна рамка. Европейският комисар по рибарство и океани Костас Кадис описа замисъла така: Пактът дава общата стратегия, а Законът – нейната правна опора.
„Пактът за океаните е усилие да установим единна референтна стратегическа рамка за всички политики, свързани с океана, а Законът за океаните е правният компонент на този пакт.“
По думите на Комисията бъдещият закон ще следва „екосистемен подход“ и ще обедини разнородни морски правила в процес на „опростяване“. Кампаниите на НПО обаче настояват финалният акт да бъде силно обвързващ – по подобие на Европейския климатичен закон – и да закрепи ясно целите за 30% защита до 2030 г. и стратегията за биоразнообразието.
„Искаме закон като климатичния – единна референтна рамка, високо ниво на обвързваща регулация, която да вгради целите 30×30 и стратегията за биоразнообразието.“
Това коментира Реми Косети, експерт по морски политики в НПО „Морета в риск“. Според Ваня Вълперхорст, директор „Незаконен риболов и прозрачност“ в „Океана Европа“, ключът е в прилагането на вече действащите норми.
„ЕС има работещи закони. Те могат да пазят морските ресурси и да гарантират, че рибарите просперират – просто не се прилагат достатъчно.“
Рибарството в Европа е в криза – „Визия 2040“ ще търси изход
Споровете за Общата политика в областта на рибарството не са нови, но натискът расте преди представянето на „Визия 2040“ – документ, който трябва да зададе курс към конкурентен, устойчив и устойчив на сътресения сектор на рибарството и аквакултурите. Натрупаните проблеми са сериозни: квоти над устойчивите прагове, сложни преговори за разпределението след Брекзит, както и трудно за контролиране правило за задължително разтоварване (забрана за връщане на нежелан улов в морето). На това се добавя и политическата неизвестност около референдума в Исландия за членство в ЕС.
Все по-широко обаче се налага разбирането, че пътят напред минава през възстановяване на екосистемите. Без здрава природа няма здрав риболовен бизнес.
„Въпросът е да преформатираме рибарството така, че да се впише в границите на океана.“
Добавя Реми Косети, отбелязвайки и силното влияние на индустриалните лобита спрямо малките, занаятчийски рибари – тема чувствителна и за Черно море и българските крайбрежни общности.
Кой ще лови риба утре? Битката за младите
Европейският риболовен сектор е изправен пред тиха, но остра кадрова криза. Професията е тежка и рискова, а входните разходи – например за кораб – са високи. Изследване на Световния фонд за дивата природа (WWF) показва, че едва 17% от рибарите в Средиземно и Черно море са под 25 години, а почти половината са над 40. Как да стане професията по-привлекателна, докато се овладява свръхкапацитетът в преловени райони като Средиземно море?
Ваня Вълперхорст настоява за едно конкретно правило, което може да даде тласък на дребномащабните рибари: предимство за достъп до най-продуктивните зони за лодки под 15 метра, които не използват тралиране.
„Дайте ресурс на онези, които ловят най-устойчиво – екологично и социално.“
Според комисар Костас Кадис подмладяването на сектора зависи от предвидимост, по-добри условия на труд чрез модернизация на флота и осъвременени бизнес модели.
„Ще постигнем обновяване на поколенията, ако осигурим повече стабилност и предвидимост за сектора, подобрим условията на труд чрез модернизация на флота и развием бизнес моделите на рибарите.“
30% до 2030 г.: целта „30×30“ буксува
По стратегията за биоразнообразието ЕС се е ангажирал законно да защити 30% от своите морета до 2030 г., от които поне 10% под строг режим. Дори комисар Костас Кадис е предпазлив относно постигането на целта.
„Не съм особено оптимист, че ще достигнем целта 30 до 30.“
Реми Косети е още по-рязък: действията са „твърде бавни и недостатъчно строги“. Към 2023 г. около 13,7% от морските води на ЕС са обявени за защитени зони – напредък спрямо преди десетилетие, но все още далеч от 30% при оставащи само няколко години.
Качеството е другата болка. Немалко морски защитени зони са критикувани като „паркове само на хартия“ – ограниченията са твърде слаби или просто не се прилагат.
„Понякога в защитени зони има дори повече тралиране, отколкото извън тях.“
Европейската комисия не е поела ангажимент за общоевропейска забрана на долното тралиране в защитени зони, залагайки на „случай по случай“ и „целенасочен подход“. Кампаниите твърдят, че тралирането в МЗЗ може да спре незабавно, без да се увреди уловът, ако се мащабират практиките с ниско въздействие.
„Доказано е, че може да бъде заменено без вреда за улова. Трябва да мащабираме нисковъздействени практики.“
Костас Кадис насърчава съвместното управление на МЗЗ с участието на местните общности и заинтересованите страни – когато мерките имат подкрепа на терен, те работят по-ефективно. Силният аргумент за качествено защитени зони е скоростта на възстановяване на морските екосистеми – в рамките на няколко години зоните започват да просперират, видимо дори в рамките на един изборен цикъл.
Как пазим моретата: сигурността излиза на преден план
Морската сигурност бързо се изкачи на върха на европейския дневен ред. Рисковете от саботажи на подводни кабели и газопроводи се приемат като реални и спешни. ЕС актуализира своята Стратегия за морска сигурност за по-добра координация и реални учения, обсъждат се и флотилии от дронове за наблюдение на незаконна дейност. Цел е и идентифициране на кораби от т.нар. руски „сянков флот“ и включването им в санкционни списъци.
Въпреки това експерти остават критични. Президентът на Фондацията за сигурност на Балтика Олевс Никерс предупреждава, че координацията е слаба, а мандатите – неясни.
„Координацията ни е слаба, а нямаме и ясни мандати за действие. В Балтика – своеобразно „езеро на НАТО“ – кораби, свързвани с Русия и Китай, могат на практика да правят каквото пожелаят, а щетите върху комуникациите и енергетиката могат да са огромни.“
Темите са чувствителни и за Черно море и българското крайбрежие, където подводните комуникации и енергийната инфраструктура са стратегически жизнени.
Седмица на решенията
Европейските дни на океана ще се проведат от 2 до 6 март 2026 г. в Брюксел и онлайн – платформа за политики, наука и иновации в синята икономика. Натискът е голям: до края на 2026 г. Европа трябва да представи Закон за океаните, който да ускори възстановяването на моретата, да даде предвидимост на рибарите и да укрепи сигурността на морското пространство.
На кратко
- Закон за океаните до 2026 г.: обещан „екосистемен подход“ и обединяване на разпокъсани правила в единна правна рамка.
- Целта 30×30 е под въпрос: към 2023 г. защитени са 13,7% от морските води на ЕС; комисар Костас Кадис: „Не съм особено оптимист“.
- Рибарството в криза: свръхвисоки квоти, следбрекзитни спорове, трудна залагана забрана за изхвърляне на улов; очаква се „Визия 2040“.
- Кадровен недостиг: във Средиземно и Черно море само 17% от рибарите са под 25 г., почти половината – над 40 г.; предлага се предимство за лодки <15 м без тралиране.
- Морска сигурност: рискове от саботажи, планове за дронове и пресичане на „сянковия флот“; експерти критикуват слабата координация.
