Хората, изложени по-дълго и по-интензивно на замърсен въздух, имат по-висок риск да развият болестта на Алцхаймер, показва ново изследване, публикувано в PLOS Medicine. Изводите имат пряко значение и за страни с хроничен проблем със смога като България.
Какво показва изследването
Екип на Университета Емори (САЩ) анализира данни за над 27 милиона души на възраст 65+ за периода 2000–2018 г. По време на проследяването около 3 милиона развиват Алцхаймер. Учените съпоставят диагнозите с нивата на фини прахови частици PM2.5 по местоживеене и отчитат три чести съпътстващи състояния: хипертония, инсулт и депресия.
Фините прахови частици (PM2.5) са особено опасни, защото проникват дълбоко в белите дробове и кръвообращението. Типични източници са автомобилните емисии, електроцентралите, промишлените дейности, горските пожари и битовото изгаряне на дърва и изкопаеми горива.
Как въздейства мръсният въздух върху мозъка
Според авторите, въздействието на замърсяването върху мозъка е пряко, а не само опосредено чрез други хронични заболявания. Връзката между мръсния въздух и Алцхаймер е по-силна при хора с прекаран инсулт.
„Нашите резултати подсказват, че хората с анамнеза за инсулт може да са особено уязвими към вредните ефекти на замърсяването на въздуха върху мозъчното здраве, което подчертава важното пресичане между екологични и съдови рискови фактори“, посочват авторите на изследването от Университета Емори.
Ограничения и как да тълкуваме риска
Изследването използва оценки на замърсяването по пощенски код, а не по конкретен адрес, и отчита само външните нива, без влияние от готвене, отопление и други вътрешни източници на частици.
„Тъй като анализът стъпва на широки оценки на замърсяването и на медицински записи, има важни ограничения, но констатациите съвпадат с нарастващите доказателства, че замърсяването на въздуха е модифицируем рисков фактор за деменция“, казва Марк Далас от Университета Рединг, който не участва в проучването.
Политики и цели: какво предстои
Много държави имат цели за намаляване на замърсяването, но мнозина ще изостанат от необходимите нива до 2030 г. Глобалните цели за PM2.5 са заложени в Насоките за качеството на въздуха на СЗО от 2021 г. Приета е и пътна карта на СЗО за 2025 г., която цели до 2040 г. да се постигне 50% спад на смъртността, свързана основно с фини прахови частици, спрямо базовото ниво през 2015 г.
„Изводите от това изследване в САЩ са глобални. Замърсяването на въздуха е предизвикателство, което трябва да решаваме заедно. По-строги, основани на здравето цели за качеството на въздуха и намаляване на експозицията биха защитили не само белите ни дробове, но и мозъка, и биха понижили общия риск от деменция“, казва Шиона Скейлс, директор „Научни изследвания“ в Alzheimer’s Research UK, която не е част от изследването.
Защо темата е важна и у нас
В градове като Пловдив и София зимният смог и битовото отопление често влошават въздуха. Макар локалните нива да варират, експертните препоръки остават еднозначни: по-чист транспорт и отопление, по-добър контрол на индустриалните източници и лични мерки за намаляване на експозицията в дни с висок смог.
Алцхаймер нараства по света
По данни на Световната здравна организация над 55 милиона души живеят с деменция, като Алцхаймер обхваща до 70% от случаите. През 2025 г. в Европа с деменция живеят приблизително 12,1 милиона души, като жените са непропорционално засегнати – около 66% от случаите. С остаряването на населението тенденцията е възходяща.
На кратко
- Ново мащабно изследване (PLOS Medicine): над 27 млн. души (65+) в САЩ, проследени 2000–2018 г.; около 3 млн. развиват Алцхаймер.
- По-висок риск при по-голяма експозиция на PM2.5, особено сред хора с прекаран инсулт.
- Ефектът е пряк върху мозъка, не само през съпътстващи болести като хипертония, инсулт и депресия.
- Ограничения: оценки по пощенски код и само външни нива на замърсяване.
- СЗО: насоки от 2021 г. и пътна карта от 2025 г. за 50% намаление на смъртността до 2040 г. спрямо 2015 г.
- Значимост за България: зимният смог в градовете като Пловдив и София прави превенцията приоритет.
