Жените и момичетата са 49% от населението на света, живеят по-дълго от мъжете, но прекарват 25% повече от живота си в лошо здраве или с увреждане. В същото време само 6% от частните инвестиции в здравеопазване отиват за женското здраве, а компаниите, фокусирани изцяло върху него, привличат под 1% от финансирането. Данните са от нов доклад на Световния икономически форум (СИФ) и Бостън Консултинг Груп (BCG), който очертава пропаст между нуждите и ресурсите – с последици и за България.
Глобалният пропуск в числа
Анализът на СИФ и BCG подчертава системна липса на инвестиции и прекомерна концентрация само в няколко терапевтични области. Между 2020 и 2025 г. общото частно финансиране в здравеопазването достига 2,87 трилиона долара (2,45 трилиона евро), от които за женското здраве са насочени 175 милиарда долара (149 милиарда евро) – едва 6%.
В сектора на здравните технологии пропастта е още по-видима: през 2023 г. компании в сферата на женското здраве привличат само 2% от 41,2 милиарда долара (35,1 милиарда евро) рисково финансиране, според международната финансова група Alantra.
Авторите на доклада отчитат, че неравенството остава трайно, въпреки напредъка по линия на равенството между половете.
„Равенството между половете напредва, но разликата в здравните резултати между мъжете и жените остава значителна“
пишат Триш Строуман от Бостън Консултинг Груп и Шиам Бишен от Световния икономически форум.
Тежестта на заболяванията: седмица здраве по-малко на жена годишно
Докладът изчислява, че жените губят около 75 милиона години здрав живот всяка година – приблизително една седмица здраве по-малко на жена, годишно. Значителна част от тази тежест идва от състояния, които засягат жените уникално, различно или несъразмерно – от ендометриоза и менопауза до синдром на поликистозни яйчници и определени видове рак.
Пет ключови състояния – ендометриоза, майчино здраве, предменструален синдром (ПМС), менопауза и рак на маточната шийка – формират 14% от общата болестна тежест при жените, но в последните години получават под 1% от релевантното научно финансиране.
Пари има – но не и за най-належащото
Според СИФ и BCG има ясно несъответствие между паричните потоци от частния сектор и реалната болестна тежест. Финансирането е концентрирано в репродуктивно здраве, онкология при жените и майчино здраве – около 80% от регистрираните инвестиционни събития и 90% от капитала в периода 2020–2025 г.
За сметка на това високочестотни, специфични женски състояния като ендометриоза, менопауза, синдром на поликистозни яйчници и менструално здраве събират под 2% от бюджета за женско здраве. А ако се включат и области, които засягат жените различно и несъразмерно – психично здраве, ендокринни и сърдечно-съдови заболявания – само около 1% от инвестиционните събития и още по-малък дял от капитала са насочени към решения за жените.
Комбинацията от ограничени инвестиции, пропуски в дизайна на изследванията, непредставителни клинични данни и затруднен достъп до грижи задълбочава разделението.
„Резултатът е не само дефицит в общественото здраве, а и пазарна неефективност в исторически мащаби.“
Потенциал, който чака да бъде отключен
Изследване на Бостън Консултинг Груп показва, че само с правилен скрининг и по-добра грижа за жени в САЩ, фокусирани върху четири състояния – менопауза, остеопороза, болест на Алцхаймер и сърдечно-съдови заболявания – може да се отключи над 100 милиарда долара (85 милиарда евро) пазарна стойност. Това е индикатор как целенасочени инвестиции биха донесли едновременно здравни и икономически ползи.
Клиничните изпитвания: жените все още са недопредставени
Въпреки регулаторни изисквания и политики, жените продължават да са системно недопредставени в клинични изпитвания. Екип от Медицинското училище на Харвард анализира 1 433 клинични изпитвания с общо 302 664 участници и установява, че средно жените са 41,2% – под реалния им дял в повечето популации по заболявания.
По време на панел за женското здраве на Световния икономически форум в Давос 2026 г. Сания Ништар, изпълнителен директор на Gavi, Алиансът за ваксини, подчерта необходимостта от последователност от науката до реалната услуга:
„Предизвикателството е да преведеш науката и доказателствата в политика, после политиката – в пилоти, а пилотите – в мащабна реализация. Иновациите трябва да вървят заедно със способност за изпълнение и устойчиво финансиране, иначе не могат да постигнат очаквания ефект.“
Защо това е важно за България
И у нас темите за сърдечно-съдовите заболявания, остеопорозата, деменциите и менопаузата са ключови на фона на застаряващо население и натиск върху системата. По-точен скрининг, достъп до диагностика и терапии, както и финансиране, насочено към най-голямата болестна тежест, биха намалили усложненията и разходите. Глобалните изводи на СИФ и BCG са приложими и за България: повече данни, повече клинични доказателства и по-умно финансиране могат да донесат бързи печалби за пациента и икономиката.
Накратко
- 75 милиона загубени години здрав живот годишно – приблизително седмица по-малко здраве на жена, годишно.
- 6% от частното здравно финансиране отиват за женско здраве; компании, фокусирани изцяло върху него, привличат под 1%.
- В здравните технологии през 2023 г.: 2% от 41,2 млрд. долара (35,1 млрд. евро) рисково финансиране за женско здраве.
- 2020–2025 г.: общо 2,87 трилиона долара (2,45 трилиона евро) частни пари в здраве; женското здраве получава 175 млрд. долара (149 млрд. евро) – 6%.
- Пет състояния (ендометриоза, майчино здраве, ПМС, менопауза, рак на маточната шийка) = 14% от женската болестна тежест, но <1% научно финансиране.
- Високочестотни женски състояния (ендометриоза, менопауза, СПКЯ, менструално здраве) = <2% от бюджета за женско здраве.
- Области с несъразмерно въздействие върху жените (психично, ендокринно, сърдечно-съдово) получават около 1% от инвестиционните събития.
- Клинични изпитвания: жените са средно 41,2% от участниците (1 433 изпитвания; 302 664 души).
