Северозападна България остава най-смъртоносният пътен регион в страната: по данни на Евростат за 2023 г. тук се отчитат 166 загинали на 1 милион население при средно 46 на 1 милион в Европейския съюз. Местните хора наричат пътищата си „черни“, защото ежедневно плащат цената на износен асфалт, липса на видимост и натиск от тежкотоварния поток.
Лош път за евакуация и обещания без ремонт
Преди половин година показахме състоянието на пътя Козлодуй – Горни Цибър – Долни Цибър – отсечка със стратегическо значение, предвидена за евакуация при инцидент в атомната електроцентрала. Дни след това от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) обявиха процедура за избор на изпълнител, но днес пътят остава неремонтиран.
„Над 20 години не е пипнато нищо. Хвърлят с лопати в дупките, тъпчат с крака и си тръгват – това се случва“, казва Алекс Александров, собственик на малък сервиз в село Долни Цибър.
„Това е последната гума, която правих. Едно момче тръгнало от Видин за София, закъсало на пътя и няма спасение – това е“, допълва Александров.
Сметката за шофьорите е все по-тежка.
„В рамките на месец съм сменил два-три чифта гуми. А те не са евтини. Една гума е 500 лева (около 255 евро)“, казва Йонко Славчев, шофьор от района.
„По две гуми наведнъж, и джантите – хвърлени. Плащаме винетки, плащаме всичко както трябва“, казва Милко Тодоров, местен жител.
От АПИ не застанаха пред камера, но писмено посочиха, че са ремонтирали пътя Козлодуй – Хърлец с полагане на 4 000 тона плътен асфалтобетон, а в други 5 км от отсечката е извършен частичен ремонт за повишаване на безопасността. Основен ремонт се предвижда през следващата година.
70% от участъците – хлъзгави и негодни по съвременни норми
Проблемът е по-широк от една отсечка. Европейският център за транспортни политики (ЕЦТП) обследва пътища във Видин, Монтана и Враца с модерен уред за измерване на сцеплението.
„Нашите проучвания показаха, че в над 70% от изследваните участъци настилката е много хлъзгава и не е годна според съвременните норми, възприети и от АПИ“, заявява Диана Русинова, Европейски център за транспортни политики.
Видин – Монтана – Враца: „черната“ ос на Северозапада
Една от най-тежките отсечки е главният път Видин – Монтана – Враца (I-1) – силно натоварен от тежкотоварен поток по направлението Азия–Европа.
„Основно пътно направление за движение от Азия към Европа, което обуславя и висок пътен травматизъм. Идентифицирани са много участъци с концентрация на ПТП“, посочва Лъчезар Близнаков, „Пътна полиция“ – Главна дирекция „Национална полиция“ (МВР).
„Колкото повече нараства трафикът, толкова повече шофьорите се изнервят, а дисциплината пада“, допълва Диана Русинова, ЕЦТП.
Скоростта – водещ фактор; контрол по „линията“
На пътя Плевен – Телиш екип на „Пътна полиция“ засича шофьор със значително по-висока от разрешената 90 км/ч скорост за леки автомобили. Малко по-късно същият водач изпреварва в центъра на Златна Панега, където маневрата е забранена, а ограничението е 50 км/ч. Според МВР скоростта е най-честата причина за тежки катастрофи.
„Отсечката I-1 е осеяна с полицейски екипи по цялата ѝ дължина – на територията на Видин, Монтана и Враца. В по-дългите участъци прилагаме линеен контрол, движим се в потока и наблягаме на режима на скоростите“, казва Лъчезар Близнаков от „Пътна полиция“.
Инфраструктурата не издържа; нужна е модернизация
Експерти и полиция са категорични: инфраструктурата влияе пряко върху броя на произшествията.
„Пътната инфраструктура е с изчерпан капацитет там, където не е разширена. Ключова стъпка е довършването на скоростния път от Мездра към Монтана и към Видин“, подчертава Диана Русинова, ЕЦТП.
„Когато имаме магистрала по цялото протежение, съм сигурен, че загиналите и ранените рязко ще намалеят“, допълва Лъчезар Близнаков, „Пътна полиция“ – ГДНП.
Днешният главен път Видин – София е тесен за интензивния поток, минава през много населени места и е проектиран по стари стандарти. Характерни са дълги прави и изненадващи остри криви, където се случват най-тежките ПТП.
„На места констатираме пътни знаци на 20–25 години“, казва Диана Русинова.
„От началото на войната в Украйна и след влизането в Шенген тежкотоварният трафик през страната се завишава. Колкото е по-интензивен потокът, толкова е по-голяма вероятността от ПТП“, посочва Лъчезар Близнаков.
Алкохол, наркотици и неправоспособни – фокус в малките населени места
Второкласните и третокласните пътища са по-слабо натоварени, но тежките произшествия не са изключение.
„Проблемът не е само агресивното поведение. Има хора, които употребяват алкохол и наркотици и сядат да управляват“, казва Диана Русинова, ЕЦТП.
„В малките населени места се установяват много нарушения – включително управление от неправоспособни и малолетни. Планираме периодични специализирани операции с такава насоченост“, заявява Лъчезар Близнаков, „Пътна полиция“ – ГДНП.
По данни на МВР санкционираните за висока скорост през последните две години са над четири пъти повече спрямо периода 2021–2023 г. Тройно повече са наказаните за управление след употреба на алкохол и наркотици. Двойно са се увеличили и санкциите за гонки – въпреки че състезанията по пътищата не спират.
Жертви, пари и отговорност
През 2023 г. загиналите на пътя в Северозападна България са 110. През 2024 г. те намаляват до 97, а до 25 ноември на настоящата година са 66, съобщават от „Пътна полиция“ – ГДНП.
АПИ информира писмено, че за ремонт на пътища с най-много катастрофи са вложени 74,5 млн. лева (около 38 млн. евро). Въпреки това местните не виждат осезаем резултат на терен.
Човешката страна на лошите пътища
„Има един плюс – спечелихме приятели. Като видим, че някой е закъсал, спираме и помагаме – оправяме гуми, изправяме джанти, за да стигнат хората. Иронично, но така е“, казва Кирил Асенов, учител от района.
Иронията не свършва дотук – 55 години след началото на строежа „Хемус“ остава единствената магистрала в Северна България, която все още не е завършена дори наполовина. През този повече от половин век хиляди са загубили живота си по „черните“ пътища на един от най-бедните и най-рискови региони в Европа.
Без „Безопасна система“ няма траен обрат
„Продължаваме да не прилагаме подхода на ЕС „Безопасна система“, който приема, че човешката грешка е неизбежна и инфраструктурата трябва да минимизира последствията, за да не се стига до смърт“, подчертава Диана Русинова, ЕЦТП.
На кратко
- 166 загинали на 1 млн. през 2023 г. в Северозапада срещу 46 средно за ЕС.
- Ключови проблеми: износени настилки (над 70% хлъзгави), тесни пътища, много населени места по трасето.
- Видин – Монтана – Враца (I-1) е сред най-рисковите; увеличен тежкотоварен поток след войната в Украйна и след Шенген.
- АПИ: 4 000 т асфалт Козлодуй – Хърлец, частични ремонти в 5 км; основен ремонт – догодина; вложени 74,5 млн. лв. (≈38 млн. евро).
- Контрол: линейни патрули и акцент върху скоростта; санкциите за скорост са 4 пъти повече спрямо 2021–2023 г.
- Жертви: 110 (2023), 97 (2024), 66 до 25 ноември текущата година.
- Решение: довършване на скоростния път Мездра – Монтана – Видин и прилагане на подхода „Безопасна система“.
