Европейските лидери ще обсъдят в четвъртък на извънредна среща, посветена на Гренландия, дали Европейският съюз и отделни държави членки да приемат поканите за участие в т.нар. Борд на мира за Газа на президента на САЩ Доналд Тръмп. Дипломати предупреждават, че темата се преплита с усилията на Европа да разреди напрежението през Атлантика, докато Белият дом отправя нови тарифни заплахи.
Какво се обсъжда
Постоянното членство в Борда струва 1 млрд. долара (около 0,92 млрд. евро), като средствата по замисъл трябва да отидат за възстановяване на Газа. Покани са получени председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, както и правителствата на Франция, Германия, Италия и Унгария. Париж вече сигнализира, че не възнамерява да се присъедини, тъй като уставът на Борда – в който не се споменава Газа – поставя под въпрос „принципите и структурата на ООН“ и предоставя „широки правомощия“ на Доналд Тръмп като председател.
Защо Бордът буди тревоги в ЕС
В Брюксел будят тревога рамката, подборът на членове, мандатът и управлението на структурата. Европейски представители настояват Бордът да се върне към първоначалната си цел за Газа, вместо да се превръща в паралелен Съвет за сигурност на ООН. Макар палестински оглавяван технократски комитет да е натоварен с ежедневното управление на Газа, има опасения за недостатъчно палестинско представителство в двете висши панели на Борда, които наблюдават инвестициите, дипломацията и управлението.
Пари и натиск: тарифите като лост
След като Франция даде да се разбере, че няма да участва, Тръмп заплаши с 200% мито върху френското вино и шампанското – ясен сигнал, че казусът може да се превърне в нова линия на разлом в отношенията ЕС–САЩ. Извънредната среща в четвъртък бе свикана именно на фона на последните тарифни заплахи и напрежението около Гренландия.
„Тръмп се опитва да замени системата на Организацията на обединените нации със свой личен борд“, заяви в Давос министърът на външните работи на Белгия Максим Прево.
Разделения в ЕС и трудни избори
Поканата, отправена и към президента на Русия Владимир Путин, прави европейското участие политически почти невъзможно, признават дипломати. Темата рискува да отвори стари разломи между държавите членки: унгарският премиер Виктор Орбан вече е приел място в Борда, а външният министър Петер Сиярто подчерта, че премиерът е „почетен“ от офертата. От своя страна, европейският комисар по Средиземноморието, който отговаря за политиката на ЕС за Газа, призова за „включване на всички ключови участници“ в структурата.
Какво е заложено
Членовете на Борда ще наблюдават изпълнителен комитет, който трябва да реализира втората фаза на 20-точков мирен план за Газа, представен от Тръмп през септември миналата година. Планът предвижда разполагане на международна сили за сигурност, разоръжаване на „Хамас“ и мащабно възстановяване на опустошената територия.
Какво следва
Лидерите на ЕС ще координират дали и как да отговорят на поканите – приемането или отказът им носи политическа и икономическа цена. За България, както и за всички останали държави членки, това означава необходимост от бърза и добре обоснована позиция в навечерието на четвъртък. Европейски дипломати предупреждават, че всяко решение ще бъде внимателно следено във Вашингтон, докато кризата около Гренландия тлее.
На кратко
- Лидерите на ЕС в четвъртък обсъждат поканите за Борда на мира за Газа на Доналд Тръмп на извънредна среща за Гренландия.
- Постоянно членство струва 1 млрд. долара (около 0,92 млрд. евро); средствата са предназначени за възстановяване на Газа.
- Франция отказва участие заради устав, който не споменава Газа, поставя под съмнение ООН и дава широки правомощия на Тръмп.
- Тръмп заплашва с 200% мито върху френско вино и шампанско; напрежението ЕС–САЩ нараства.
- Унгария приема участие; поканата към Владимир Путин прави европейското присъствие политически трудно.
- Бордът ще наблюдава изпълнение на втората фаза от 20-точков план: международна сила за сигурност, разоръжаване на „Хамас“, възстановяване на Газа.
