Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание одобри на първо гласуване проекта за бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 година с 12 гласа „за“, 8 „против“ и 0 „въздържал се“. Документът бе представен от Весела Караиванова, управител на Националния осигурителен институт (НОИ).
Какво предвижда проектът
Проектът е изготвен в евро при официален курс 1,95583 лв. за 1 евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото. От 1 януари 2026 г. се предвижда минималната работна заплата да стане 620,20 евро (EUR) за страната. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се се изравнява на 620,20 евро (EUR), а максималният осигурителен доход се определя на 2300 евро (EUR) – леко понижение спрямо изтегления предходен проект, подчерта Весела Караиванова.
Осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ и съотношението между работодател и работник остават на нивата от 2025 г.
Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2025 г., ще бъдат осъвременени от 1 юли 2026 г. по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (т.нар. „швейцарско правило“). По предварителни данни увеличението се очаква между 7 и 8%. По закон „швейцарското правило“ комбинира инфлацията и ръста на средния осигурителен доход.
Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 9,21 евро (EUR), както и максималният дневен размер – 54,78 евро (EUR).
Периодът за изплащане на обезщетение за бременност и раждане остава 410 дни. Непроменен е и двумесечният период за обезщетение при отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя). От 1 януари 2026 г. обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се увеличава от 398,81 евро (EUR) (780 лв.) на 460,17 евро (EUR) (900 лв.).
Предвидено е размерите на обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст да се повишат от 50% на 75% от получаваното през време на отпуска обезщетение. Запазва се режимът на изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност: първите два работни дни са за сметка на работодателя, а от третия ден – за сметка на държавното обществено осигуряване.
Финансова рамка и откъде идват повече приходи
Приходите по бюджета на ДОО за 2026 г. са разчетени на 8,427 млрд. евро (EUR), при 7,779 млрд. евро (EUR) за 2025 г. Общият размер на приходите и трансферите достига 15,260 млрд. евро (EUR), от които 6,832 млрд. евро (EUR) са трансфер от централния бюджет.
Увеличението на приходите е подкрепено от два фактора – повишаването на минималната работна заплата и увеличение на възнагражденията в публичния сектор с 10 процентни пункта, отбеляза Весела Караиванова.
Аргументи „за“ и „против“
В мотивите към проекта се подчертава, че параметрите са съгласувани със социалните партньори – синдикати и работодателски организации. В заседанието се чуха и критични гласове.
Богомил Манов, член на Фискалния съвет, предупреди за неустойчива динамика – разходите растат по-бързо от приходите от осигуровки, което „рано или късно може да доведе до увеличаване на данъци или осигурителни вноски“.
Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара (БСК), оцени като правилно отлагането на повишаването на осигурителните вноски. Според нея всяка промяна трябва да стъпва на дългосрочна визия с хоризонт около 30 години и на актьерски анализи.
Ася Гонева от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) заяви, че организацията подкрепя бюджета, защото политиката по доходите залага 10% увеличение на заплатите в публичния сектор вместо 5%. Тя подчерта, че максималният осигурителен доход трябва да се актуализира регулярно, тъй като е свързан с правата на високодоходните групи.
Ваня Григорова, общински съветник в Столичния общински съвет, посочи, че дефицитът на НОИ тежи на държавния бюджет и трябва да се търси решение, при което събраните данъци да не дофинансират недостига по ДОО.
Боян Николаев, заместник-изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), изрази подкрепа:
„Предлагам да се порадваме, че сме постигнали компромиса, да оставим революцията за догодина.“
Асен Василев, народен представител от коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП–ДБ), бе остър критик на преработения проект:
„Преработеният бюджет не е довел до нищо добро.“
„С новия проект управляващите просто са отложили вдигането на осигуровките за догодина и нищо друго не е адресирано като проблеми… Стана напечено и решихте да дадете малко назад.“
Мартин Димитров (ПП–ДБ) алармира, че при висок ръст на разходите страната рискува да се откаже от ниската данъчно-осигурителна тежест и да натрупа нов дълг. Венко Сабрутев (ПП–ДБ) добави, че „в бюджета не фигурират децата на България“ заради замразени плащания, свързани с отглеждането на деца.
Димо Дренчев („Възраждане“) и Мария Илиева („Величие“) заявиха, че техните парламентарни групи няма да подкрепят законопроекта.
Позицията на НОИ и правителството
Управителят на НОИ Весела Караиванова призова да не се наслагват разделителни линии между поколенията:
„Не противопоставяйте поколенията по отношение на пенсионната система – у нас тя е базирана на солидарния модел.“
Борислав Гуцанов, министър на труда и социалната политика, подчерта, че проектът е резултат от компромис между работодатели, синдикати и правителство. По думите му се увеличават плащанията през втората година за отглеждане на дете, както и процентът на обезщетението през втората година, ако майката започне работа. Той припомни и предвидимостта за 2,5 млн. пенсионери чрез осъвременяване по „швейцарското правило“.
Относно минималната работна заплата, министър Гуцанов отбеляза, че въпреки повишението тя остава най-ниската в ЕС и е с 28% по-ниска от тази в Унгария, която е втора след нас. Според него при реформата в пенсионната система е ключово да се обърне внимание на минималните осигурителни прагове с цел изсветляване на икономиката.
Какво следва
След одобрението на първо гласуване в комисията проектът предстои да бъде разгледан в пленарна зала, където ще се проведат дебати и окончателно гласуване. Според мотивите, договорените параметри отразяват проведени работни срещи със синдикатите и работодателите.
На кратко
- Гласуване: 12 „за“, 8 „против“, 0 „въздържал се“ на първо четене в комисия.
- От 1 януари 2026 г.: МРЗ 620,20 евро (EUR); минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се – 620,20 евро (EUR); максимален осигурителен доход – 2300 евро (EUR).
- Пенсии: осъвременяване от 1 юли 2026 г. по „швейцарското правило“, очакван ръст 7–8%.
- Безработица: минимално дневно обезщетение 9,21 евро (EUR), максимално 54,78 евро (EUR) – без промяна.
- Семейни политики: обезщетението за отглеждане на дете до 2 г. и за баща/осиновител до 8 г. се увеличава от 398,81 евро (EUR) (780 лв.) на 460,17 евро (EUR) (900 лв.); обезщетенията при неизползван отпуск се вдигат от 50% на 75%.
- Болнични: първите 2 работни дни – за работодателя; от 3-ия ден – за ДОО.
- Приходи: 8,427 млрд. евро (EUR); общо приходи и трансфери – 15,260 млрд. евро (EUR), включително 6,832 млрд. евро (EUR) трансфер от централния бюджет.
- Аргументи: подкрепа от част от работодатели и синдикати; критики за растящи разходи и замразени плащания.
