Съвременната работна среда изтощава служителите из цяла Европа – и натискът не намалява. Данните са тревожни: почти половината работещи в 30 държави определят задачите си като прекомерни, 34 процента смятат, че трудът им не се признава, а 16 процента се сблъскват с насилие или словесен тормоз на работното място, показва проучване на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), публикувано по-рано през годината.
Парадоксът: повече инвестиции, по-лоши резултати
Въпреки бума на корпоративни програми за благополучие, психичното натоварване расте. Изследователи в Австралия описват „доминиращ парадокс“: държави и компании влагат безпрецедентни средства в психичното благополучие, но състоянието на служителите продължава да се влошава.
„Особено след пандемията видяхме рязък ръст на хората с проблеми в психичното здраве, включително свързани с работата случаи на бърнаут“, казва Соня Навроцка от Европейския синдикален институт (ETUI).
През 2023 г. европейските компании са похарчили около 19,6 милиарда долара (€16,9 милиарда) за инициативи за корпоративно благополучие – от майндфулнес и управление на стреса до индивидуален ментален коучинг. Днес около 29 процента от работещите в Европа имат достъп до подобни програми.
Проблемът? Много от тези инициативи не адресират структурните психосоциални рискове – натоварване и недостиг на време, продължителни работни часове, несигурност на работата, липса на признание, тормоз и злепоставяне, както и по-големите икономически и технологични промени, които преоформят труда.
„Това изобщо не е: ‘ето ви йога – оправяйте се сами’.“
Така обобщава дългогодишния капан корпоративния подход Манал Аззи, старши специалист по безопасност и здраве при работа в Международната организация на труда (МОТ).
Какво реално работи – и как да се стигне дотам
Експерти призовават благополучието на служителите да се мисли дългосрочно и цялостно – не като еднократен HR проект или като прищявка на ръководство.
„Точно това липсва на много работни места днес – подходът е твърде опростен и механичен, и не носи резултат“, казва Йоланта Бърк, изследовател по позитивна психология и доцент в Кралския колеж на хирурзите в Ирландия (RCSI).
Според МОТ, подборът на кадри, повишенията, оценките на представяне, стилът на управление, вътрешната комуникация и ресурсите са лостове, които определят ежедневния опит на работещите – и са шанс за по-здравословна работна среда.
Анализ на здравнотехнологичната компания TELUS Health посочва пет качества на мениджърите, които водят психично здрави и продуктивни екипи: автентична грижа за благополучието на хората; екипен подход без нездравословна конкуренция; приобщаваща култура; решителност; и умение да създават чувство за смисъл отвъд ежедневните задачи.
Кратката седмица и дългата промяна
Част от работодателите в Обединеното кралство, Германия, Ирландия и Исландия експериментират с четиридневна работна седмица. Първите изследвания сочат, че този модел намалява риска от бърнаут и подобрява общото здраве.
Въпреки това, според МОТ много компании все още избягват директната работа с психосоциалните рискове.
„Съществува съпротива от работодатели да поемат тази голяма отговорност – и бюджета, който я съпровожда. Има и дефицит на разбиране и осъзнаване за какво говорим“, казва Манал Аззи от МОТ.
Политики и правила: къде водят законите
Експертите виждат решение в ясни политики. Швеция има правила срещу интимидация и нездравословни натоварвания на работното място, а Франция, Белгия и Португалия въвеждат право на изключване или почивка извън работно време.
И все пак няма държава, която да е решила окончателно уравнението „работа–психично здраве“. Дори страни с отличен баланс между работа и личен живот отчитат високи нива на психични затруднения.
Цената на стреса – и стимулът за действие
По оценка на Европейския синдикален институт, депресията и сърдечносъдовите заболявания, свързани с работния стрес, струват на Европейския съюз над 100 милиарда евро (€100 милиарда) годишно, като работодателите поемат повече от 80 процента от тези разходи.
„Когато силната тревожност или депресия вече са налице, понякога е късно да се върнем назад. Хората напускат работа… Затова акцентът трябва да е върху превенцията“, казва Манал Аззи от МОТ. „Има големи стимули работодателите да действат, защото това започва да им струва скъпо.“
Какво означава това за България
Темата е актуална и у нас. Българското законодателство в момента не предвижда изрично „право на изключване“ извън работно време. Национални стратегически документи за психично здраве призовават за по-системен подход, но практическото прилагане в предприятията изисква активна роля от работодателите и синдикатите.
Какво могат да направят българските компании още утре? Картографиране на психосоциалните рискове с участие на служителите; обучение на ръководители да управляват натоварването и конфликтите; ясни правила за комуникация извън работно време; превенция на тормоза с процедури за ранна реакция; и осигуряване на достъп до психологическа подкрепа и консултиране, когато е необходимо.
И най-важното: програмите за благополучие имат ефект само когато вървят ръка за ръка с промени в организацията на труда – от графиците до справедливото възнаграждение и признанието за свършената работа.
Обобщение
- Почти половината работещи в 30 държави са с прекомерно натоварване; 34% не получават признание; 16% срещат насилие или словесен тормоз.
- Въпреки около 19,6 млрд. долара (€16,9 млрд.) за корпоративно благополучие през 2023 г., ефектът е слаб без промяна в структурата на труда.
- Само 29% от европейците имат достъп до подобни програми; ключът е превенция и управление на психосоциалните рискове.
- Четиридневната седмица в Обединеното кралство, Германия, Ирландия и Исландия показва по-нисък риск от бърнаут и по-добро здраве.
- Политики като правото на изключване (Франция, Белгия, Португалия) и правила срещу нездравословни натоварвания (Швеция) дават рамка, но не са панацея.
- Работният стрес струва на ЕС над 100 милиарда евро (€100 милиарда) годишно; работодателите поемат над 80% от цената – силен стимул за действие.
