Десети Мелитополски българистични четения: 40 участници от 11 държави на 5 декември

Десетото издание на международните Мелитополски българистични четения „Писменост, духовност, идентичност“ се проведе онлайн на 5 декември, по традиция в края на зимния семестър и в навечерието на студентския празник. Форумът събра 40 участници от 11 държави – студенти, магистри, докторанти, постдокторанти и млади учени в областта на хуманитаристиката и социалните науки, които представиха доклади на високо академично ниво.

Как бе открит форумът

Събитието бе организирано от Центъра по българистика при Мелитополския държавен педагогически университет „Богдан Хмелницки“, евакуиран в Запорожие, Украйна. Откриването направи доц. д-р Сергей Пачев, директор на Центъра по българистика, който даде думата за приветствия на домакините, постоянните партньори и гостите от институции, свързани с международната българистика.

Участниците бяха поздравени от ръководствата на партньорските университети: проф. д.пс.н. Наталя Фалко (ректор на МДПУ „Богдан Хмелницки“) и проф. д.н. Наталия Витанова-Маринова (ректор на Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“). Официален адрес от името на Шуменския университет беше прочетен от доц. д-р Десислава Чешмеджиева-Стойчева, зам.-декан на Факултета по хуманитарни науки.

Поздравления отправиха и представители на българската и украинската дипломация – Елена Слатинска-Ованезова, временно управляваща Посолството на България в Киев, и д-р Анна Тертична, зам.-посланик на Украйна в София, както и Райна Манджукова, директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина.

Панели и ключови акценти

Дискусиите бяха организирани в шест тематични панела:

– Български диаспори в Бесарабия, Банат и Западните покрайнини в Сърбия: език, идентичност и памет отвъд границите;
– Българската диаспора в Таврия;
– Книжовен език и диалекти;
– Идеология, култура и идентичност;
– Училището, учителите;
– Anniversaria: Quod scriptum est manet – посветен на юбилейни чествания на Иван Вазов и Йордан Йовков, както и на българистите Юрий Венелин и проф. Борис Симеонов.

Историческото мото за 2025 година

Мотото на Мелитополските четения за 2025 г. – „Писменост, духовност, идентичност“ – осмисля три знакови годишнини: 1170 години от създаването на глаголицата, 1160 години от покръстването на българския народ и 1140 години от успението на св. Методий Славянобългарски.

Пленарните доклади очертаха рамката на форума: доц. д-р Татяна Илиева от Кирило-Методиевския научен център при БАН говори за глаголицата, а доц. д-р Мартин Хенцелман от Университета в Грайфсвалд (Германия) – за езика на бесарабските българи.

Кой участва и какво прозвуча

Общо 40 участници от 11 страни в Европа представиха изследванията си – представители на 10 български и 11 чуждестранни институции, водещи в българистиката. Форумът обедини трите степени на обучение: 11 доктори и постдокторанти, 14 докторанти, 6 магистри и 6 студенти в бакалавърски програми. Събитието продължи над 10 часа и половина.

Д-р Красимира Колева, лектор по български език, литература и култура в Центъра по българистика при МДПУ „Богдан Хмелницки“ и модератор на четенията, подчерта високото научно ниво и практическата полза от формата – дискусия след всеки доклад и възможност за публикации.

„Партньорството с реферираното електронно списание „Дзяло“ и възможността за публикация без ограничение в обема стимулират докладчиците да подготвят качествени текстове“, заяви д-р Красимира Колева.

Подкрепа и партньорства

Солидното сътрудничество между Мелитополския университет и Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“, подкрепата на Посолството на България в Киев, Посолството на Украйна в София и Изпълнителната агенция за българите в чужбина, са сред устойчивите опори на събитието.

„Трайната подкрепа за Мелитополския университет и Центъра по българистика от партньори в България и Украйна е много важна за европейските процеси в академичната среда, за развитието на украинската българистика и за изучаването и съхраняването на езика и културата на таврийската българска общност като част от най-голямата историческа диаспора“, подчерта д-р Красимира Колева.

Онлайн формат с разширяваща се география

От 2022 г. насам четенията се провеждат изцяло онлайн, но географията на участниците се разширява с всяко издание. Научните тези бяха защитени убедително и на превъзходен български език от чуждестранните участници, а най-младите изследователи също се представиха на високо ниво.

„Тази многонационална научна общност нараства с всяко издание и показва, че българистиката е не само професионален път, а кауза, която обединява няколко поколения у нас и зад граница“, акцентира д-р Красимира Колева.

Познание с мисия

Четенията се затвърдиха като школа за млади учени и като поле, в което българската писменост, духовност и идентичност се изследват в дълбочина – от диалектология и книжовен език, през история и културна памет, до днешните предизвикателства пред диаспорите в Бесарабия, Банат, Западните покрайнини и Таврия.

На кратко

  • Кога и как: 5 декември, в електронна среда; над 10 часа и половина научни дебати.
  • Кои участваха: 40 изследователи от 11 държави; представители на 10 български и 11 чуждестранни институции.
  • Акценти: глаголицата; езикът на бесарабските българи; шест панела за диаспори, език, идентичност и образование.
  • Мото 2025: „Писменост, духовност, идентичност“ – 1170 г. от глаголицата, 1160 г. от покръстването, 1140 г. от успението на св. Методий.
  • Подкрепа: Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“, българската и украинската дипломация, ИА за българите в чужбина.
  • Публикации: възможност за издаване на докладите в електронното научно списание „Дзяло“.
- Advertisement -spot_img

Най-четени

- Advertisement -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете вашето името
Captcha verification failed!
CAPTCHA user score failed. Please contact us!