Европа посрещна с одобрение нощното обявяване, че Израел и Хамас са дали зелена светлина на първата фаза от мирен план, лансиран от президента на САЩ Доналд Тръмп, като лидерите в ЕС подчертаха, че истинската цел остава двудържавно решение.
Париж поема инициативата
„Това споразумение трябва да отбележи края на войната и началото на политическо решение, основано на двудържавното решение“, заяви президентът на Франция Еманюел Макрон. Той допълни, че Франция е готова да допринесе за тази цел и ще я обсъди с международни партньори в Париж.
По план в Париж се събират външните министри на Германия, Египет, Обединените арабски емирства, Испания, Италия, Йордания, Катар, Обединеното кралство и Турция, както и върховният представител на ЕС и Еманюел Макрон, с цел да бъдат „оперативирани основните параметри за Деня след“ – сигурност, управление и възстановяване – чрез конкретизиране на колективния ангажимент.
Какво предвижда първата фаза
Споразумението предвижда освобождаване на всички останали израелски заложници в Газа, а Израел да освободи близо 2 000 палестински затворници, да осигури достъп на жизненоважна хуманитарна помощ до блокираната ивица и да изтегли войските си от фронтовите линии.
Брюксел вижда „възможност, която трябва да бъде използвана“
Ръководството на ЕС определи договореното като шанс да се положат основите на траен мир, „закотвен“ в двудържавно решение. „ЕС ще продължи да подкрепя бързото и безопасно доставяне на хуманитарна помощ в Газа. А когато дойде време, ще сме готови да помогнем с възстановяването и реконструкцията“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Кая Калас, върховен представител на ЕС по външната политика и политиката на сигурност, подчерта, че „ЕС ще направи каквото може, за да подпомогне изпълнението“ на договореностите.
Позициите на Рамала и Тел Авив
Президентът на Палестинската автономия Махмуд Абас изрази надежда, че споразумението ще бъде прелюдия към „устойчиво политическо решение, което ще сложи край на израелската окупация и ще доведе до създаване на палестинска държава в границите от 4 юни 1967 г.“
Израелският премиер Бенямин Нетаняху обаче подчерта червени линии. Той обеща преди месец, по време на посещение в незаконно селище на окупирания Западен бряг, че правителството му ще „изпълни обещанието си да няма палестинска държава“. Нетаняху определи създаването на палестинска държава като „най-голямата награда за Хамас след извършването на най-голямата касапница срещу евреите от Холокоста насам“ и разкритикува онези страни от ЕС, които предприеха стъпки към признаване на палестинска държава, както и ролята на блока, който според него е бил „отсъстващ“ и „ирелевантен“ в усилията за мир.
Инструментите на ЕС и разделенията вътре в блока
Европейската комисия вече анонсира планове да спре „двустранната подкрепа“ за Израел и частично да замрази търговските части от Споразумението за асоцииране с Тел Авив. Тази стъпка изисква квалифицирано мнозинство сред 27-те държави членки, а няколко страни – включително Германия, Италия, Унгария и Чешката република – системно блокират опитите за санкции срещу Израел.
Говорителят на Европейската комисия Ануар Ел Ануни посочи, че „ЕС е в отлична позиция да допринесе за мирния план на президента Тръмп“ и има „важна роля“. По думите му ЕС проучва възможности за допълнително хуманитарно финансиране, мисии по Общата политика за сигурност и отбрана (CSDP), както и участие в реконструкцията на Газа.
Ролята на ключовите европейски столици
Министър-председателят на Италия Джорджа Мелони в първата си реакция не спомена двудържавното решение, както и германският външен министър Йохан Вадефул. И двамата увериха, че страните им са готови да подкрепят следващи стъпки към мир или стабилизиране и възстановяване на Газа.
Испанският премиер Педро Санчес, който последователно настоява за по-строги санкции на ниво ЕС срещу Израел, заяви, че сега е време да се гледа към бъдещето „с надежда“, но и „с чувство за справедливост и памет“.
Контекст и следващи стъпки
Обявлението на Доналд Тръмп идва два дни след втората годишнина от нападението, ръководено от Хамас – организация, обозначена като терористична от ЕС и САЩ – при което бяха убити около 1 200 израелци и над 250 души бяха взети за заложници. От оставащите 48 заложници 20 са живи. Според здравното министерство в Газа, контролирано от Хамас, повече от 65 000 палестинци са загубили живота си в резултат на продължаващите израелски военни операции; ведомството не прави разграничение между цивилни и бойци в данните си.
Остават значителни предизвикателства пред изпълнението на плана за Газа. Втората му част предвижда демилитаризация на Газа, разоръжаване на Хамас и развръщане на международни стабилизационни сили – сложна конструкция, която изисква широк консенсус, надеждни гаранции за сигурност и ясно разписани механизми за управление и възстановяване.
Обобщение
- ЕС приветства първата фаза от плана Израел–Хамас и подчертава двудържавното решение като единствен устойчив изход.
- Париж събира ключови страни и ЕС, за да конкретизират сигурност, управление и възстановяване „в Деня след“.
- Първата фаза включва освобождаване на всички оставащи израелски заложници, близо 2 000 палестински затворници, хуманитарен достъп и изтегляне на израелски части от фронта.
- Ръководители на ЕС обещават хуманитарна, възстановителна и евентуална мисия по сигурността; вътрешните разногласия за санкции срещу Израел остават.
- Махмуд Абас настоява за държава в границите от 4 юни 1967 г.; Бенямин Нетаняху отхвърля палестинска държавност.
- Над 65 000 палестинци и 1 200 израелци са загинали; предстоят трудни решения за демилитаризация и международна стабилизация.
