Темата накратко:
Млади хора от поколението Z описват повишена тревожност при излизане по клубове заради риска да бъдат заснети и разпространени видеа в социалните мрежи. Това води до промяна във вече утвърдени навици — някои предпочитат кръчми пред клубове, други постоянно търсят камери или се въздържат да се „отпуснат“ на дансинга. Невроучени и диджеи коментират как постоянното наблюдение оформя социалното поведение и преживяването на нощния живот.
Страхът да бъдеш заснет и публикуван без съгласие вече влияе върху начина, по който поколението Z излиза по нощни заведения. Това казва 21-годишната студентка Фрея Прайс, която учи в Университета в Кардиф и се чувства „хиперосъзната“ по клубовете – избягва камерата на промоутърите и гледа за непознати, които снимат. За нея възможността един неловък момент да стане вирусен означава, че не може да се отпусне и да се забавлява както предишни поколения.
Фрея припомня, че преди социалните мрежи „срамните“ случки оставали в тесен кръг или в размити фотоалбуми във Facebook. Днес те могат да бъдат заснети и гледани от хиляди в рамките на няколко часа. Това притеснение я кара да се съобразява с всяко действие, дори когато е пияна, защото клипове от нощите могат да останат онлайн и да повлияят на бъдещи работни възможности.
„Обикновено когато си пиян, инхибиците падат и не мислиш, но после виждаш, че има камера и това те спира,“ казва Фрея Прайс.
Невроученият и автор Дийн Бърнет, почетен изследовател в Университета в Кардиф, обяснява, че младите хора, израснали в среда, където действията им могат да бъдат запазени онлайн, естествено променят поведението си. Той посочва, че социалните мрежи могат да помогнат за намиране на общности, но също увеличават тревожността около възможността за публично унижение.
„Много хора са по-ангажирани с това какво ще кажат последователите им,“ казва Дийн Бърнет, и добавя, че има и тези, които правят екстремни неща за лайкове и кликове.
Фрея споделя и конкретен страх от нови носими технологии. Тя е виждала видеа, в които жени са заснети след излизане без да подозират, защото очилата изглеждат като обикновени. Това я кара да намира идеята за заклеймяване на камерите в заведения за привлекателна — практика, използвана в някои места като Берлин.
Говорителят на компанията Meta, Трейси Клейтън, коментира пред медии, че хората трябва да използват технологиите отговорно и че Meta има екипи, посветени на ограничаването и борбата с неправомерна употреба, но в крайна сметка отговорността е на отделните хора да не експлоатират другите.
За мнозина това усещане за „наблюдение“ се е превърнало в постоянен фон. 19-годишната Хафуен Дейвис, първокурсничка в Университета в Кардиф, казва, че в студентския съюз видеозаписите и снимките са много по-очевидни отколкото в опита на нейните по-големи роднини, които разказват за снимките-спомени от 2000-те.
23-годишният Едуард Джент, който е започнал университета преди четири години, отбелязва „амбиентното осъзнаване“, че всеки може да снима, което без да осъзнаваме променя поведението ни. Той смята, че размазаните снимки от началото на 2000-те символизирали присъствие, а не внимание към представяне, и днешните млади хора търсят отново тази непостоянна анонимност.
Диджеят Каптин Барет, който работи по клубни събития от 1999 г., наблюдава промяна в нагласите на дансинга. 49-годишният музикант казва, че все още има хора, които се отпуснат и танцуват, но в по-голямата си част посетителите са по-самосъзнателни и прекарват повече време в гледане на телефоните си.
„В ранните 2010-те беше разочароващо, когато хората започнаха да се губят в телефоните си и танцуването намаля,“ казва Каптин Барет. „Мистиката на клуба е изчезнала. Става място или за танц, или за показване.“
Някои подмножества все пак отхвърлят това наблюдение и търсят моменти на свобода — рейвове и свободни партита продължават да съществуват и да привличат млади хора, които не се притесняват да бъдат снимани. В същото време групи като Фрея и приятелите ѝ избират да ходят на кръчми, където могат да разговарят и да не бъдат постоянно заснемани.
За Фрея присъствието в кръчмата означава по-малко телефони и повече разговори: „На пикапи в кръчма е по-вероятно да общуваш и да не се притесняваш, че някой ще те снима, докато се държиш смешно.“
