България има трудово законодателство със сериозна защита на работниците, а доходите растат, но страната остава най-бедната в ЕС. Това заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров по повод 36-ата годишнина на синдиката, отбелязана на 17 февруари. Темата е от пряко значение и за работещите в Пловдив и региона.
Силна законова защита и догонващи доходи
По думите на Пламен Димитров, през трите десетилетия и повече КНСБ е отстоявала решения, които пряко засягат хората в икономически и социален план. Синдикатът отчита възходи и спадове, но подчертава, че законодателната рамка у нас реално защитава наетите, в сравнение с редица държави от Източна Европа и ЕС.
„Смея да твърдя, че в сравнение с останалите страни от Източна Европа и Европейския съюз в България имаме трудово законодателство със сериозна защита на работниците“, каза Пламен Димитров, президент на КНСБ.
Въпреки това, България остава най-бедната страна в ЕС, макар че за по-малко от пет-шест години доходите са се удвоили. Минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. е 620,20 евро, а непосредствено след пандемията от COVID-19 беше малко над 600 лева (306,78 евро). Отчетен е и сериозен ръст на средните възнаграждения.
Бюджет 2026: очаквания, искания и рискове
КНСБ настоява за бърза процедура по изготвяне и приемане на редовен държавен бюджет за 2026 г., като очакванията са това да се случи около средата на годината. Дотогава през март се предвижда ново удължаване на вече удължения бюджет.
Синдикатите припомнят, че във втория преработен вариант на редовния бюджет не е имало нищо притеснително, тъй като е бил сериозно договорен между синдикати и работодатели. Според Димитров, колкото по-рано бъде приет редовният бюджет, толкова по-добре за работещите и бизнеса.
Минималното искане на КНСБ е 10% увеличение на доходите, което означава приблизително един милиард евро допълнително за възнаграждения. По думите на Димитров, към момента е заложено 5% увеличение, което не обхваща всички. Най-засегнати са работещите в образованието, науката, общинското здравеопазване и културата, които няма да получат нужното нарастване.
В комбинация с липсата на увеличение, по-високите сметки за електроенергия в началото на годината и поскъпването на стоки от първа необходимост, синдикатът прогнозира нарастващо обществено напрежение.
Пенсионни добавки: подкрепа, но с ясни условия
КНСБ подкрепя идеята за законова гаранция на коледните и великденските добавки, но при ясни условия: да се отнасят до пенсионерите под линията на бедност и да са целево финансирани от държавния бюджет, а не от осигурителните вноски.
Еврото и цените: подкрепа с фокус върху покупателната способност
Синдикатът традиционно подкрепя членството на България в еврозоната заради потенциала за по-бърз ръст на заплатите. Важно, отбелязва Димитров, е и какво може да се купи с тези доходи при текущото ценово равнище.
По наблюдения на КНСБ, малката потребителска кошница от 20 основни стоки е нараснала с 3,6%. От дълго време млечните продукти в България са по-скъпи от тези в други европейски страни, което според синдиката не е следствие от приемането на еврото, а от други нелоялни практики на пазара. Необходими са продължаващи проверки и по-високи санкции, за да се възстанови доверието на потребителите.
„Българската народна банка и търговските банки се справиха блестящо с процеса по смяна на валутата“, подчерта Пламен Димитров.
Трудова миграция: нужни са балансирани правила
На последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество КНСБ настоя за обсъждане на промените в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, които са предложени от междуведомствена работна група, оглавявана от вицепремиера в оставка Гроздан Караджов, без достатъчно обсъждане в съвета за трудова миграция.
Синдикатът предупреждава, че увеличението на квотите за наемане на работници от трети страни може да доведе до прекомерна либерализация, а някои механизми позволяват внос на работници без постоянно работно място. КНСБ не е против наемането на кадри отвън, когато има реална нужда, но това не бива да подкопава защитата на местния пазар на труда и да създава предпоставки за изкуствено занижаване на заплатите.
„Работниците от трети страни трябва да имат постоянно работно място, за да се гарантират правата им и да няма изкуствено занижаване на възнагражденията“, заяви Пламен Димитров.
Сред предложенията на КНСБ е да се използва потенциалът на българските общности в Украйна и Молдова, тъй като хора с българско самосъзнание могат да дадат траен демографски и икономически тласък.
Какво означава това за Пловдив
За пловдивските работници и бюджетни организации тези позиции означават очакване за по-ясен график за Бюджет 2026, перспективи за по-високи заплати и по-строг контрол върху цените на стоки от първа необходимост. В сектори като образование, наука, общинско здравеопазване и култура в Пловдив и областта се очаква особено внимание към възнагражденията.
Накратко
- КНСБ на 36 години: България има трудово законодателство със сериозна защита.
- Минималната заплата от 1 януари 2026 г. е 620,20 евро; след COVID-19 беше над 600 лева (306,78 евро).
- Синдикатът настоява за 10% ръст на заплатите (≈ 1 млрд. евро), вместо заложените 5%.
- Предупреждение за нарастващо напрежение заради сметки за ток и поскъпване на стоки.
- Подкрепа за еврото; потребителската кошница от 20 стоки е с ръст 3,6%.
- Призив за по-строги проверки и санкции срещу нелоялни практики, включително при цените на млечни продукти.
- Искане за законова гаранция на коледни и великденски добавки за пенсионери под линията на бедност, финансирани от държавния бюджет.
- Трудова миграция: да има баланс – защита на местния пазар и постоянни работни места за работници от трети страни; фокус върху българските общности в Украйна и Молдова.
