Българското трудово законодателство осигурява сериозна защита на работниците, заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров по повод 36-ата годишнина на синдиката, отбелязана на 17 февруари. Той подчерта, че през годините КНСБ последователно е защитавала икономическите и социалните интереси на хората на наемния труд.
36 години синдикална битка: защита, уроци и посоки
По думите му, през тези десетилетия е имало и възходи, и спадове, но целта остава една и съща – по-справедливи правила и достойни доходи. България продължава да е най-бедната държава в ЕС, въпреки че за по-малко от пет–шест години доходите у нас са се удвоили, посочи още Димитров.
„Смея да твърдя, че в сравнение с останалите страни от Източна Европа и ЕС в България имаме трудово законодателство със сериозна защита на работниците.” — Пламен Димитров, президент на КНСБ
Доходи и минимална заплата: какво се промени
Според президента на КНСБ минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. е 620,20 евро (EUR). След ковид пандемията минималната заплата беше „малко над 600 лв.” (над приблизително 306 евро, EUR), припомни той, като отчете и сериозен ръст на средните възнаграждения.
Въпреки това, в началото на годината по-високите сметки за електроенергия и поскъпването на основни стоки вероятно ще повишат социалното напрежение, предупреди Димитров.
Бюджет 2026: синдикатите искат по-рано приемане и 10% ръст
КНСБ настоява процедурата за редовен държавен бюджет за 2026 г. да бъде финализирана възможно най-скоро, като очакването е това да стане в средата на годината. Дотогава през март се предвижда ново удължаване на вече удължения бюджет. Синдикатите напомнят, че вторият преработен вариант на редовния бюджет е бил сериозно договорен между синдикати и работодатели, но впоследствие оттеглен, а парламентът удължи действието на стария финансов план.
„Минималното ни искане беше 10% увеличение на доходите. Това са около един милиард евро (EUR) допълнително.” — Пламен Димитров
В момента заложеното увеличение е 5% и не обхваща всички. По думите на Димитров, работещите в образованието, науката, общинското здравеопазване и културата няма да получат необходимото увеличение.
Пенсиите: добавки за празници – с ясни условия
„Ако ще има законова гаранция, коледните и великденските добавки трябва да са за пенсионерите под линията на бедност и да се финансират целево от държавния бюджет, а не от осигурителните вноски.” — Пламен Димитров
Синдикатите подкрепят идеята за законово гарантиране на празничните добавки, ако бъде гарантирана насоченост към най-уязвимите и финансиране от бюджета, а не от осигурителната система.
Еврото и цените: доверие чрез контрол и санкции
КНСБ традиционно подкрепя членството на България в еврозоната, като аргументът е ускорен растеж на заплатите в държавите, приели еврото. Решаващ остава въпросът за покупателната способност.
„С 3,6% нарасна малката потребителска кошница с най-важните 20 стоки и продукти. Млечните продукти у нас отдавна са по-скъпи от тези в редица други европейски страни – това не се дължи на еврото, а на други нелоялни практики.” — Пламен Димитров
Димитров подчерта, че проверките срещу нерегламентирано повишаване на цените трябва да продължат и санкциите да се завишат, за да се възстанови доверието на гражданите в регулаторите.
„Българската народна банка и търговските банки се справиха блестящо с процеса по смяната на валутата.” — Пламен Димитров
Пазар на труда и внос на кадри: баланс между нуждите и защитата
На заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество президентът на КНСБ поиска обсъждане на промените в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, изготвени от междуведомствена група начело с вицепремиера в оставка Гроздан Караджов, като социалното министерство не е водещо. По думите му, разширяването на квотите отваря врата към прекомерно разхлабване на режима, а някои механизми допускат внос на работници без постоянно работно място.
„Не сме против вноса на работници, когато бизнесът реално има нужда. Но това не трябва да подкопава местния пазар и да води до изкуствено занижаване на заплатите.” — Пламен Димитров
КНСБ настоява работниците от трети страни да имат сключени трудови договори за конкретно работно място, за да се гарантират правата им и да няма натиск върху заплащането. Предложение на синдиката е по-активно привличане на хора от българските общности в Украйна и Молдова, което може да даде траен демографски и икономически тласък.
Какво следва
Синдикатите очакват ново удължаване на бюджета през март и работят за приемане на редовен бюджет през средата на годината. Основен приоритет за КНСБ остават по-високите доходи, ефективният контрол върху цените и закрилата на местния трудов пазар.
На кратко
- КНСБ отбеляза 36 години; Пламен Димитров подчерта силната защита на работниците в българското трудово право.
- Минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. е 620,20 евро (EUR); след ковид беше малко над 600 лв. (над приблизително 306 евро, EUR).
- КНСБ иска 10% ръст на доходите (около 1 млрд. евро, EUR); засега е предвидено 5% и не за всички.
- Сектори без нужно увеличение според синдиката: образование, наука, общинско здравеопазване и култура.
- Очаква се ново удължаване на бюджета през март и приемане на редовен бюджет в средата на 2026 г.
- Подкрепа за еврото: отчитат растеж на заплатите, но и 3,6% поскъпване на малката потребителска кошница; искат по-строги проверки и санкции за нелоялни поскъпвания.
- БНБ и търговските банки са се справили отлично с валутната смяна, посочи Димитров.
- Синдикатите искат промени в закона за трудовата миграция да пазят местния пазар; настояват за постоянни работни места за работници от трети страни и насърчаване на българските общности в Украйна и Молдова.
