Изкуственият интелект вече е част от всекидневието на европейците, но темповете на навлизане се различават по държави, възраст и социални групи. Нови обобщени данни сочат, че през 2025 г. над една трета от хората в 38-те държави от ОИСР са използвали генеративни ИИ инструменти.
Кои са лидерите и изоставащите в ЕС
В Европейския съюз Гърция, Дания и Естония са сред страните, чиито граждани най-често са използвали генеративни ИИ инструменти в последните три месеца на 2025 г. (обхват: 25 държави от ЕС). В другия край са Румъния, Италия и Полша, където делът на хората, заявили, че използват интернет за генеративни ИИ цели, е най-нисък.
Поколения и пол: кой води?
Младите европейци са най-активните потребители на генеративен ИИ. Гърция и Естония отчитат най-високи нива на употреба сред възрастовата група 16–24 години. По отношение на половете, в 21 държави от ЕС мъжете използват ИИ инструменти повече от жените. Изключения правят Естония, Словения, Литва и Хърватия, където жените изпреварват мъжете.
Образование и учене през 2025 г.
В почти всички анализирани държави от ЕС хората с високо образователно равнище използват най-много инструменти като ChatGPT и Gemini. Изключение е Ирландия, където най-активни са гражданите с по-ниско образование. Студентите са водещи потребители на ИИ във всички 25 държави.
Според последните данни на Евростат през 2025 г. приблизително четирима от всеки десет млади европейци по-вероятно използват ИИ инструменти за формално образование в сравнение с общото население. Употребата на генеративен ИИ за лични цели също е по-разпространена при младите – 44,19% срещу 25,09% в общата популация.
Заетост и доходи: кой използва ИИ най-често
Навлизането на ИИ е широко сред хората, свързани с пазара на труда – както заети, така и безработни. По доходни групи, в 22 държави от ЕС най-активни са домакинствата с най-високи доходи, като Словения отчита най-високата стойност. Обратната картина се наблюдава в Белгия и Словакия, където домакинствата с най-ниски доходи са посочили най-висока употреба.
Какво означава това за България
Макар сравнителните данни да обхващат 25 държави от ЕС, тенденциите са показателни и за българския пазар: младите и учащите приемат ИИ най-бързо, а дигиталните умения и достъпът до качествено образование остават ключови за масовата употреба. За бизнеса и администрацията това означава фокус върху обучения по ИИ, ясни правила за етично използване и стимули за иновации, за да се навакса изоставането спрямо лидерите в ЕС.
Методология и източници
Общият контекст за навлизането на генеративния ИИ през 2025 г. е базиран на данни от ОИСР (38 държави), а детайлните разбивки по възраст, пол, образование, заетост и доходни квинтили – на Евростат (25 държави от ЕС; период: последното тримесечие на 2025 г.). Изводите подчертават нарастваща, но неравномерна употреба на ИИ инструментите в Европа.
На кратко
- Над 1/3 от хората в 38-те държави от ОИСР са ползвали генеративен ИИ през 2025 г.
- В ЕС лидерите по употреба са Гърция, Дания и Естония; най-ниски нива: Румъния, Италия, Полша.
- Младежите (16–24) са най-активни; в 21 държави мъжете изпреварват жените; изключения: Естония, Словения, Литва, Хърватия.
- По образование: най-висока употреба при високо образованите; Ирландия е изключение. Студентите водят навсякъде.
- За формално обучение младежите са значително по-активни; за лични цели: 44,19% при млади срещу 25,09% общо население.
- По доходи: водят домакинствата с най-високи доходи (22 държави; пик в Словения); изключения – Белгия и Словакия, където напред са най-ниските доходи.
